Военновъздушни сили на България
Военновъздушните сили на България са военновъздушните сили на Република България, правоприемник и наследник на бойните традиции на българската авиация.
Създаваните и изграждани във времето формирования - Въздухоплавателно отделение (1906), Въздухоплавателна дружина към българската войска (1912), Дирекция на въздухоплаването към Министерството на железниците и съобщенията (след Ньойския договор), Въздушните на Негово Величество войски (от 1937 до 1944) и Военно-Въздушните сили (от декември 1944), са базата за развитие на военната авиация при нови условия и с нови технически средства.
Задачата на ВВС е да охраняват сувернитета на българското въздушно пространство, да осигуряват въздушна поддръжка и помощ на наземните въоръжени сили на България по време на война.
Българските ВВС са едни от най-старите в Европа. В последните години те вземат участия във въздушни учения в Европа и в мисии на НАТО.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Ранни години
Историята на българските военновъздушни сили започва в края на 19 век, когато на Международния панаир в Пловдив през 1892 двама лейтенанти от Българската армия летят с френския дирижабъл ‘La France’. По-късно, въодушевени от полета, те успяват да убедят командването, че България има нужда от "летателно звено". На 20 април 1906 е създадено "Въздухоплавателно отделение", чиято цел е да управлява разузнавателните дирижабли на българската армия. За командир е назначен лейтенант Васил Златаров. Първото поколение български летци е тренирано на дирижабъл наречен "София-1", построен от Златаров с материали закупени от Русия
През 1910 руският авиоконструктор Борис Масленников е поканен в България за да представи своя самолет, модификация на френския "Farman" III. След демонстрацията Българското правителство решава да снабди армията със самолети. През 1912 тринадесет български офицери за изпратени в чужбина за да се обучават на френски, британски и немски самолети. През Юни 1912 лейтенант Симеон Петров във Франция за първи път успява да приземи самолет с напълно изключен двигател. Това събитие получава широк отзвук във френските вестници. Офицерите, изпратени на учение във Франция се завръщат през юли 1912. Същата година България получава и своя първи самолет - "Bleriot XXI", с който на 13 Август 1912 Симеон Петров извършва първият български полет в небето над България.
[редактиране] Българската авиация по време на Балканските войни
На 15 Октомври 1912 авиацията получава заповед за разузнавателна мисия на Турската армия, включваща информация за числеността и позицията й в Одринския окръг. Следвайки тази заповед, на 16 Октомври двама български летци - Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над града. По време на същия полет двамата хвърлят бомби над ЖП гарата в Караагач. Те остават като първите пилоти в историята на българската авиация, извършили боен полет. По време на Обсадата на Одрин българските пилоти са първите които използват самолет за бойни цели, както и първите които хвърлят брошури от самолетите си.
[редактиране] Българската авиация по време на Първата световна война (1914-1918)
България влиза във Първата световна война на 4 Октомври 1915 като съюзник на Централните сили. Военновъздушното отделение на Българската армия е проявено край летището в Куманово за да подкрепи бързо настъпващите български части. Лошото време на практика обаче прави полетите почти невъзможни. С разширяването на фронтовата линия, българската авиация е пренасочена към летищата край Белица и Ксанти. Използват се чисто новите германски самолети LVG. Силите на Антантата започват разузнавателни мисии и бомбардировки над българските наземни части на Македонския фронт. На 30 Септември 1916 френски самолет "Farman" навлиза във въздушното пространство на България с мисията да бомбандира столицата София. Самолетът е бил двуместен, като екипажът му бил съставен от французин и сърбин. По същото време от летището в Божурище излитат няколко "Fokker EIII" единият от които е управляван от немския авиоинструктор във българското военновъздушно училище Фелдфебел Вагнер, подкрепен от самолета на българина Марко Първанов. Френският изтребител е посрещнат от тежък наземен огън, но успява бързо да пусне бомбите (макар и без жертви от българска страна). Френският пилот пробва да се изплъзне от българските изтребители. Пилотираният от Вагнер самолет открива огън, но пропуска. Тогава машината на Първанов атакува вражеският "Ferman" и му нанася повреди. Френският самолет е принуден да направи аварийно кацане, а екипажът му е пленен. Българите успяват да заловят и друг самолет на Антантата. Това е британският "Armstrong Whitworth F.K.3". Български пилоти принуждават самолета да кацне, а екипажа му е арестуван невредим. По-късно същият британски бомбандировач е на разположение в българските ВВС. Той е използван за нощни бомбардировки срещу силите на Антантата. Изненадата се състои в това, че те го бъркат с приятелска машина. Самолетът прави 42 такива мисии, преди да е свален от тежък огън. Пилотът Иван Узунов и неговия навигатор лейтенант Попатанасов успяват да приземят повредената машина в почти пълен мрак и след това я подпалват. Екипажът е 3 дни в тила на врага, но успява да стигне до настъпващата българска пехота.
[редактиране] Галерия Държавна аеропланна работилница
-
ДАР-1 реплика, летателна годност
-
ДАР-2
-
ДАР "Узунов-1" (DAR U-1)
-
ДАР-4 само едно копие доставени
-
ДАР-10
[редактиране] Българските ВВС след Ньойския мирен договор (1919-1939)
На 4 Октомври 1918 българският цар подписва указ, който нарежда демобилизация на българските ВВС. На 27 Ноември 1919 е подписан Ньойският мирен договор. Според клаузите му Царство България няма право на военновъздушни сили в каквато и да е форма за следващите 20 години. Поради тази причина всички български дирижабли, самолети, оборудване, оръжия са унищожени. България има право да цивилни самолети, но те трябва да бъдат закупени от страните от Антантата. Друга клауза гласи, че българското въздушно пространство е контролирано и използвано за обслужване интересите на страните-победителки.
Съгласно договорът през 1920 са унищожени около 70 самолета, 110 двигателя, 3 дирижабъла, 76 самолетни картечници, както и друго авиационно оборудване. Самолетите на флота също са унищожени.
С помощта на войници от ВВС и цивилното население няколко самолета и двигатели са скрити от инспекторите на Антантата.
[редактиране] По време на Втората световна война (1939-1945)
България влиза във войната като съюзник на Германия на 1 Март 1941. Според договора България предоставя въздушното си пространство за предстоящата инвазия в Югославия и Гърция. По това време българските военновъздушни сили разполагат с 91 машини. Първите въздушни удари на българска територия са извършени от 4 югославски "Dornier Do.17Kb-1" на 6 април 1941. Целта им е град Кюстендил и неговата ЖП гара. В резултат от атаката 47 души са убити, а 95 - ранени. Повечето от тях обаче са цивилни граждани.
През декември 1941г.България обявява „символична война“ на САЩ и Великобритания. Небето на България остава спокойно до лятото на 1943г. Тогава англо-американците от базите си в Италия започват въздушни операции на Балканския п-в. Тяхната цел първоначално са петролните рафинерии в Румъния, използвани за военни цели от германския Вермахт. През август 1943г. техни формации на връщане от Румъния за пръв път са атакувани от българските пилоти-изтребители. Постигнати са първите въздушни победи. Но това е само началото на сериозните въздушни боеве. От ноември 1943г. до април 1944г.са въздушните бомбардировки над София.
[редактиране] ВВС по време на социализма
По време на Студената война, българските ВВС, заедно с другите родове войски, приемат Съветската военна доктрина. ВВС се разрастват бързо, като въвеждат на въоръжение, различни типове съветски машини. Първите доставки на съветско оборудване, пристигат веднага след края на ВСВ и се състоят предимно от витлови машини, като Илюшин Ил-2 (120 Ил-2 и 10 Ил-2У), Илюшин Ил-10, Туполев Ту-2. До средата на 50-те години, тези машини са изведени от експлоатация, тъй като Корейската война маркира началото на "Реактивната ера". След 1955 г. идват нови доставки, включващи изтребители Миг-15, Миг-17, МиГ-19, бомбардировачи Ил-28, както и първите хеликоптери Ми-1. Голяма част от тези машини са снети от въоръжение през 70-те години, когато започва нова вълна на модернизация. През Юни 1979 г. са приети на въоръжение щурмови вертолети Ми-24. През 1988 г. са доставени 40 броя Су-25К и 21 броя Су-22М4. До 1989 г. българските ВВС са получили и експлоатирали общо: - 224 МиГ-21 - 90 МиГ-23 - 4 МиГ-25 - 22 МиГ-29 - 23 Су-22 - 31 Су-25 - 54 Ми-24 - 18 Ми-8s
[редактиране] Упадъкът (1989-2004)
След края на Студената война Българските военновъздушни сили са ограничени до 226 самолета. Голям брой ранни модификации на МиГ-21 са изтеглени от сервиз. През 1998 4 авиобази са затворени: Габровница, Балчик, Узунджово и Щръклeво(Последното след това е новобрански център на ВВС за наборни войници). След две години авиобазата в Стара Загора също е затворена. Следващата година са затворени още 3 бази: Добрич, Равнец и Чешнегирово. През 2003г. е закрита авиобаза Доброславци и двете модификации на МиГ-23 (МЛД и МФ)са изведени от експлоатация.
[редактиране] Военновъздушните сили на България днес
В момента атакуващият и защитният арсенал на българските ВВС е съставен предимно от съветски изтребители като МиГ-21 и МиГ-29. 16 изтребителя МиГ-29 са в процес на модернизиране, за да отговарят на изискванията на НАТО. Българското правителство планира да закупи 8 нови изтребителя, като вариантите са измежду Eurofighter, JAS 39 Gripen, F-16 и F/A-18 Super Hornet. Недостиг на средства обаче продължава да има, и годишният нальот на българските пилоти е 60 часа при норматив от 180.[1]
[редактиране] Настоящо въоръжение
| Оръжие | Тип | Произход | Брой | на въоръжение[2] |
|---|---|---|---|---|
| МиГ-21 | изтребител |  СССР |
21 | Да[3] |
| МиГ-29 | изтребител | СССР |
12 | Да [4][5][6] |
| МиГ-29УБ | учебен изтребител | СССР |
4 | Да [7][8][9] |
| Су-25 | щурмови самолет | СССР |
23 | Да |
| Ми-17 | транспортен хеликоптер | СССР |
18 | Да[10] |
| Ми-14 | хеликоптер за нуждите на ВМС | СССР |
7 | Да |
| Ми-24 | боен хеликоптер | СССР |
18 | Да[10] |
| AS532 | транспортен хеликоптер |  Франция |
12 | 12 на въоръжение[11] |
| AS565 | хеликоптер за нуждите на ВМС | Франция |
0 | 3 в процес на доставка до 2010-2011 г.[12] |
| Bell 206 | учебен хеликоптер |  САЩ |
6 | Да |
| L-39 | учебно-тренировъчен самолет |  Чехия |
12 | Да |
| PC-9 | учебно-тренировъчен самолет |  Швейцария |
6 | Да |
| L-410 | транспортен самолет | Чехия |
2 | Да |
| Ан-24 | транспортен самолет | СССР |
1 | Да |
| Ан-26 | транспортно-десантен самолет | СССР |
1 | Да |
| Ан-30 | самолет за специални мисии | СССР |
1 | Да |
| C-27J Спартан | транспортно-десантен самолет |  Италия |
3 [13][14] | Да |
[редактиране] Емблеми на ВВС на България
-
1915-1918
-
1937-1941
-
1941-1944
-
1944-1949[15]
-
1949-1992
-
актуална
[редактиране] Герои на българските ВВС
| звание | име | длъжност | загинал дата | загинали в района на | |
| Поручик | Христо Андреев Топракчиев | пилот | 19.10.1912 | Одрин -Свиленград | |
| Поручик | Стефан Калинов | пилот | 15.08.1915 | Орландовци - София | |
| Поручик | Христо Джинзифоров | пилот | 15.08.1915 | Орландовци - София | |
| Фелдфебел | Алберт Франке | германски пилот | 23.03.1916 | край Божурище | |
| Капитан | Лилов -прожекторна рота | наблюдател | 23.03.1916 | край Божурище | |
| Капитан | Димитър Минков | пилот | 13.06.1916 | летище Белица | |
| Подпоручик | Коста Мишев | наблюдател | - | възд. бой край Битоля | |
| Капитан | Никола Стоименов Божков | пилот | 02.04.1917 | възд. бой край Тушин | |
| Капитан | Димитър Дрънков Петров | наблюдател | 02.04.1917 | възд. бой край Тушин | |
| Капитан | Димитър Георгиев Радионов | пилот | 02.06.1917 | летище Белица | |
| Капитан | Иван Папазов | пилот | 02.06.1917 | нещ. случай летище Божурище | |
| Подпоручик | Христо Цанев Димитров | пилот | 23.07.1917 | край Божурище | |
| Поручик | Тодор Иванов Пачев | наблюдател | 20.06.1917 | възд. бой с. Св. Никола | |
| Редник | Дончо Ганчев Зарбев | пилот | 20.07.1917 | възд. бой с. Св. Никола | |
| Поручик | Марко Щерев Бончев | пилот | 26.07.1918 | край Марикостиново-Левуново | |
| Мл. подофицер | Марин Матев | учен. пилот | 06.09.1918 | край Божурище | |
| Поручик | Иван Маков Бойчев | наблюдател | 11.09.1918 | възд. бой над с. Магарево, Битолско | |
| Подпоручик | Борис Тодоров Чучуричков | наблюдател | 11.09.1918 | загинал в р. Вардар |
| звание | име | загинал | самолет | битка |
| Поручик | Лука Й. Обрейков | 08.08.1943 | Месершмит Ме109 G-2 | |
| Поручик | Йордан Сл. Тодоров | 14.11.1943 | ||
| Подпоручик | Митьо С. Дисов | 24.11.1943 | Месершмит Ме109 G-2 | |
| Павел Павлов | 10.12.1943 | Девоатин | ||
| Капитан | Димитър Списаревски | 20.12.1943 | Месершмит Ме109 G 2 | |
| Поручик | Георги Р. Кюмюрджиев | 20.12.1943 | Месершмит Ме109 G-2 | |
| Капитан | Тома Боев | 10.01.1944 | Девоатин | |
| Атанас Ат. Кръстев | 17.04.1944 | Девоатин | ||
| Симеон К. Михайлов | 10.01.1944 | Месершмит Ме109 G-2 | ||
| Герги Хр. Гочев | 27.01.1944 | |||
| Йордан Н Кубадинов | 30.03.1944 | Месершмит Ме109 G-6 | ||
| Иван Бояджиев | 30.03.1944 | Ме109 G-6 | ||
| Подпоручик | Христо К. Цанков | 30.03.1944 | ||
| Капитан | Любен Кондаков | 17.04.1944 | Месершмит Ме109 G-6 | |
| Димитър Ст. Попов | 17.04.1944 | Месершмит Ме109 G-6 | ||
| Веселин Н. Рачев | 17.04.1944 | Месершмит Ме109 G-6 | ||
| Христо Г. Арнаудов | 17.04.1944 | Месершмит Ме109 G-6 | ||
| Виктор Д. Атанасов | 17.04.1944 | Месершмит Ме109 G-6 | ||
| Поручик | Иван Т. Стефанов | 17.04.1944 | Месершмит Ме109 G-6 | |
| Фелдфебел | Иван М. Сомлев | 17.04.1944 | Девоатин | |
| Фелдфебел | Цвятко М. Загорски | 24.05.1944 | Месершмит Ме109 G-6 | |
| Поручик | Иван Н Бонев | 11.08.1944 | Месершмит Ме109 G-6 |
[редактиране] Бележки
- ↑ МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА АРМИЯТА ОСТАВА ЗА ПО-ДОБРИ ВРЕМЕНА, Монитор, 22 март 2010
- ↑ "World Military Aircraft Inventory", Aerospace Source Book 2007, Aviation Week & Space Technology, 15 януари, 2007.
- ↑ Миг-21бис на въоръжение в 1-ва ескадрила в авиобаза Граф Игнатиево.
- ↑ "Премиерът Сергей Станишев: С 4000 часа е удължен ресурсът на 16-те МИГ-29", вестник "Българска армия", 24. 05. 2009.
- ↑ "Приключи договорът с руската компания за ремонта на МиГ-29, съобщи Сергей Станишев", Българско национално радио, 24 май 2009.
- ↑ "Младите асове. Нов изтребител заменя руските МиГ-29", "Монитор", 7 септември 2009.
- ↑ "Премиерът Сергей Станишев: С 4000 часа е удължен ресурсът на 16-те МИГ-29", вестник "Българска армия", 24. 05. 2009.
- ↑ "Приключи договорът с руската компания за ремонта на МиГ-29, съобщи Сергей Станишев", Българско национално радио, 24 май 2009.
- ↑ "Младите асове. Нов изтребител заменя руските МиГ-29", "Монитор", 7 септември 2009.
- ↑ а б Включени са в плана за модернизация на военновъздушните сили на България
- ↑ Информация за хеликоптера.
- ↑ Eurocopter Press Release - Eurocopter Delivers 1st Cougar Helicopter To Bulgaria
- ↑ Всяка година трябва да бъде доставян по един самолет, като последният трябва да пристигне през 2011 година.
- ↑ Новината за C-27J "Спартан" във www.forbes.com
- ↑ Иван Бориславов, Румен Кирилов, "Самолетите на България", част 2, издателство "Литера Прима", София, 1996, глава "Отличителни знаци на българските самолети", стр. 251.
- ↑ Списъкът е съгласно книгата на военния летец Владимир Балан Спомени летят..., Печатница Провадалиев, София, 1939
[редактиране] Външни връзки
- Въоръжение на Военновъздушните сили на Република България
- Въоръжение на Военновъздушните сили на Република България
- Въоръжение на Военновъздушните сили на Република България
|
|||||||||||||||||||||||
|
||||||||
 |
В Портал Военно дело можете да намерите още много страници за военното дело. |
|
||||||||||
