МиГ-29

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Микоян-Гуревич МиГ-29
Bulgarian mig-29 r-27.jpg
МиГ-29 от Военновъздушни сили на България
Описание
Тип изтребител
Производител Микоян-Гуревич
Произведен 1982 - днес
Произведени бройки ок. 1600
Единична цена $11 млн.
Първи полет 6 октомври 1977
Използван от Военновъздушни сили на СССР
Военновъздушни сили на Руската федерация
Военновъздушни сили на Украйна
Военновъздушни сили на Беларус
Военновъздушни сили на Казахстан
Военновъздушни сили на Туркменистан
Военновъздушни сили на Азербайджан
Военновъздушни сили на Индия
Военновъздушни сили на България
Военновъздушни сили на Сърбия
В експлоатация от август 1983
Състояние в експлоатация
Микоян-Гуревич МиГ-29 в Общомедия

МиГ-29 е многоцелеви съветски изтребител от четвърто поколение. Разработен е през 1970-те години от конструкторското бюро Микоян, приет е на въоръжение в Съветските ВВС през 1983 г. и все още се използва широко от руските ВВС и други държави по света. Названието, дадено му от НАТО, е "Fulcrum" ("опорна точка"). Еквивалентни на МиГ-29 американски самолети са F-16 и F-18.

Разработка[редактиране | edit source]

Историята на МиГ-29, както тази на по-големия Су-27, започва през 1969 г., когато Съветският съюз научава за програмата 'F-X' на САЩ, която довежда до създаването на изтребителя F-15. Съветското правителство разбира, че новият изтребител ще притежава огромно технологично превъзходство, над който и да е съветски изтребител по това време. МиГ-21 е маневрен самолет за своето време, но има сериозни проблеми в обсега на захващане на цели, във въоръжението, а и потенциалът му за модернизиране е почти изчерпан. МиГ-23, разработен за да се сравнява с Ф-4 „Фантом“, е бърз и има повече място за гориво и оборудване, но не е така маневрен и няма много възможности в близък въздушен бой. Нужен е по-добре балансиран изтребител — с добра маневреност и модерни системи и оборудване. В отговор Генералният щаб на Съветските въоръжени сили изисква стартирането на нова програма за перспективен фронтови изтребител (ПФИ). Издадените характеристики за бъдещия самолет били много амбициозни, изискващи дълъг обсег на действие, добро представяне при къси писти за излитане и кацане и дори при писти без бетонова или асфалтирана настилка, отлична маневреност и пъргавост, скорост, надвишаваща Мах 2 и тежко въоръжение.

В това време ВВС на САЩ обявяват конкурс за лек, евтин и масов изтребител (спечелен впоследствие от F-16), който да допълни тежкия, създаван по програмата FX. Конструкторът А. Микоян предлага същия подход при разработването на съветските самолети и малко след смъртта му съветът му е приет - програмата ПФИ е разделена на две подпрограми - ТФИ (тежък фронтови изтребител) и ЛФИ (лек фронтови изтребител). В резултат на първата се появява прототипът на ОКБ Сухой Т-10, станал родоначалник на семейството Су-27, а в резултат на подпрограмата ЛФИ се появява „изделие 9“ - прототипът на бъдещия МиГ-29.

Аеродинамичната схема за новият самолет е разработена главно от ЦАГИ със съдействието и на конструкторското бюро Сухой. с

Варианти[редактиране | edit source]

Прототипи[редактиране | edit source]

  • Първите проекти по аеродинамичната схема на т.н. „изделие 9“ започват през 1972 г. и завършват през 1975 г. Първият прототипен самолет с означение 9-01 е сглобен през лятото на 1977 г. и е изпробван на 6 октомври същата година в летателно-изпитателния институт в гр. Жуковски. При 9-01 се наблюдава отсъствието на прицелен комплекс и липсата на голяма част от авиониката, неговото оръдие е ГШ-23, а не ГШ-30-1, както и изместената напред стойка на колесника в сравнение с другите прототипи.
  • Прототип 9-02 полита през 1978 г., но при един от първите полети е загубен поради пожар в десния двигател при разгон на форсаж на височина 1000 m.
  • Прототип 9-04 е загубен на 31 октомври 1980 г. отново поради пожар при форсаж на малка височина.
  • Прототипите от 9-01 до 9-11 са последвани от 9-12, станал еталон за серийното производство. На въоръжение самолетът е приет под означението МиГ-29, а НАТО му дават кодовото име Fulcrum-A

Основни варианти[редактиране | edit source]

  • МиГ-29 изделие 9-12
Базов вариант, приет на въоръжение през 1983 г. Название на НАТО — Fulcrum-A.
  • МиГ-29Б-12 (изделие 9-12А)
Износен вариант с по-опростена авионика (по-слаб радар и ЕПМ) и без оборудване за употреба на ядрени боеприпаси. Название на НАТО — Fulcrum-A.
  • МиГ-29УБ-12 (изделие 9-51)
Двуместен учебен вариант само с инфрачервен сензор и без оръжия.
  • МиГ-29С
На практика е идентичен с началните варианти на МиГ-29, но включва множество подобрения. Подобрения в механичните и хидравлични системи, както и четири нови компютъра на борда осигуряват по-добро управление на машината. Инсталирана е система за ЕПМ Л-203БЕ. Вътрешните горивни резервоари са увеличени със 75 L. Усъвършенстваните гондоли позволяват пренасяне на товар до 4 000 kg, както и по-модерни ракети. Има възможност за увеличаване на гондолите до 8 на брой. Добавен е и радар Фазотрон Н-019М и нови инфрачервени сензори. По-мощният компютър позволява прихващането на до 10 цели едновременно, с възможност за едновременна стрелба по две от тях с ракети Р-77/РВВ-АЕ/аа-12. Названието на НАТО е Fulcrum-C.
  • МиГ-29С-13 (изделие 9-13)
На практика идентичен с изделие 9-12, но с електронния заглушител Гардения на МиГ-29С.
Български МиГ-29, авиобаза Граф Игнатиево
  • МиГ-29С-13 (изделие 9-13С)
Идентичен с изделие 9-13, но с възможност за по-голям полезен товар, както и радар Н019МЕ, с който едновременно могат да бъдат засечени 10 цели и прихванати 2. Пренася предимно ракети Вимпел Р-77.
  • МиГ-29СМ (изделие 9-13М)
Идентичен с изделие 9-13, но може да пренася ракети земя-въздух, зрително и лазерно насочвани боеприпаси.
  • МиГ-29К (изделие 9-31)
Палубен вариант със сгъваеми криле, подсилен колесник и спирачки, предназначен за самолетоносача Адмирал Кузнецов. Не е приет на въоръжение заради финансовите проблеми в началото на 90-те години. Произвежда се обаче за индийските военновъздушни сили, които трябва да получат 12 МиГ-29К и 4 МиГ-29КУБ до 2009 г. Включени са редица подобрения — двигател Климов РД-33МК, радар Жук-МЕ, полезен товар до 5500 kg, допълнителни резервоари за гориво. Фюзелажът има специално покритие, което намалява отразените от самолета радарни вълни до 4-5 пъти. Оборудван е с френски GPS-модул "Sigma-95". Въоръжението е съвместимо с това на МиГ-29М и МиГ-29СМТ. Название на НАТО — Fulcrum-D.
  • МиГ-29КУБ (изделие 9-47)
Учебно-боеви двуместен вариант на МиГ-29К, напълно способен да води бойни действия.
Многоцелеви изтребител с десетки подобрения. Название на НАТО — Fulcrum-E.
  • МиГ-29УБМ (изделие 9-61)
Учебно-боеви вариант на МиГ-29М, остава само на чертежи.
  • МиГ-29М2
Двуместен учебно-боеви вариант на МиГ-29, с леко намалена максимална далечина на полета.
  • МиГ-29СМТ (изделие 9-17)
Започната през 1998 г. програма за модернизация на около 200 изтребителя около изделие 9-13. Вградени са нови течнокристални и монохромни екрани по таблото, по-големи резервоари, радар Жук-МЕ, и до 4500 kg оръжия, вкл. неруски такива. Изтребителят е 4+ поколение (доближава се по възможности до самолетите пето поколение, но не е).
  • МиГ-29УБТ (изделие 9-51Т)
Учебно-боеви вариант, разработен по примера на МиГ-29СМТ. Използва се от Алжир и Йемен.
МиГ-29ОВТ получава керосин на летището Крумово
  • МиГ-29ОВТ
Модификация на МиГ-29М, чрез монтиране на двигатели с отклоняем вектор на тягата, „РД-133 с ОВТ“, разработен в завода „Климов“. Отклоняемият вектор на тягата дава възможност за свръхманевреност на самолета. С него могат да бъдат изпълнявани много разнообразни пилотажни фигури, самолетът може да се движи под всякакви ъгли, както и да зависва във въздуха. МиГ-29М ОВТ се води самолет от 4++ поколение.
4++ поколение изтребител, разработен на базата на МиГ-29М и МиГ-29КУБ и МиГ-29С, название на НАТО — Fulcrum-F.
  • МиГ-29G
Бивши източногермански МиГ-29, модернизирани по стандартите на НАТО за Луфтвафе. Модернизацията е осъществена съвместно от МиГ и Даймлер Крайслер през 1993 г.
  • МиГ-29УБС
Словашка модернизация към стандартите на НАТО, с допълнително западно електронно оборудване. Към март 2008 г. 12 от общо 21 изтребителя са модернизирани.
  • МиГ-29 Снайпер
Румънска програма за модернизация. Прекратена през 2003 г., тъй като румънското министерство на отбраната не разполага с необходимите средства. Усилията са насочени към модернизация на по-старите МиГ-21.

Описание[редактиране | edit source]

Общо описание[редактиране | edit source]

МиГ-29 е изтребител от 4-то поколение. В аеродинамическо отношение той е много близък до Су-27, но основните разлики са няколко. МиГ-29 използва в конструкцията си най-вече алуминий, както и редица композитни материали. Крилете са със стреловидна форма. Ъгълът на стреловидност е 420. Самолетът има два вертикални стабилизатора, разположени от двете страни на двигателя и предкрилки в челната част на крилете. При въвеждането си в употреба това е един от първите изтребители, способни да изпълняват акробатичната маневра „Кобра на Пугачов“.

Управлението е хидравлично. МиГ-29 има система за автопилот, но за разлика от Су-27 не разполага с електродистанционна система за управление. Самолетът е много маневрен, с отлично управление при резки и продължителни завои. Конструкцията е предвидена да издържа претоварване със сила на ускорение до 9 g при маневри в бой.

Двигател[редактиране | edit source]

МиГ-29 е задвижван от два турбореактивни двуконтурни двигателя Климов (ТРДДФ) РД-33 с форсажен режим , всеки с тяга 50 kN (81,3 kN с форсаж). В сравнение с други изтребители разстоянието между двигателите е значително, което увеличава подемната сила, намалява натоварването на крилото и подобрява маневреността. Модулната конструкция на двигателите улеснява поддръжката им. С времето се развива цяло семейство такива двигатели, като последните имат сопла с управляем вектор на тягата. Двигателят се отличава с висока устойчивост на газовия поток независимо от условията на околната среда или от изстрелваните оръжия. Ресурсът до основен ремонт на двигателя е ок. 350 часа.

Гориво[редактиране | edit source]

Кабина[редактиране | edit source]

Кабина на МиГ-29А

В кабината на стандартен МиГ-29 от 4-то поколение има множество вече остарели аналогови прибори, но при по-модерните модификации има течнокристални цветни дисплеи и компютри, които правят работата с наземни и въздушни цели на пилота по-лека и опростена.

Сензори[редактиране | edit source]

Въоръжение[редактиране | edit source]

  • едно 30-милиметрово оръдие ГШ-301 с боезапас от 150 снаряда
  • три гнезда за горивни резервоари или ракети „въздух-въздух“
  • до 4500 kg оръжия на 9 външни точки;
  • до 2 УР клас въздух - въздух с увеличена далечина Р-27ЕР;
  • до 4 УР за средна далечина Вимпел Р-27 или до 8 Вимпел Р-77;
  • до 8 ракети за близко разстояние Р-73;
  • до 6 ракети клас въздух - земя Х-29Т/Л или Х-25МЛ;
  • до 6 противорадиолокационни УР Х-25МП или 4 Х-31П;
  • до 4 противокорабни ракети Х-31А;
  • 80-милиметрови ракетни установки
  • бомби с калибър от 25, 100, 250 и 500 kg
  • до 6 бомби КАБ с калибър 500 кг; КАБ-500Л, КАБ-500Т, КАБ-500КР с телевизионна система за самонасочване
  • до 4 блока НАР Б-13 или Б-8.
  • друго снаряжение с тегло до 3 500 kg

Оперативна история[редактиране | edit source]

Немски МиГ-29 над Мексиканския залив

МиГ 29 за пръв път е видян от Запада по време на визита във Финландия през юли 1986 г. Два от тях са показани по време на авиошоу „Farnborough Air Show“ през септември 1988 в Англия. През следващата година изтребителят провежда показни полети по време на парижкото авиошоу през 1989 г., където претърпява катастрофа без жертви по време на първата седмица от шоуто. Представянето на МиГ 29 на парижкото авиошоу е едва второто представяне на руски изтребител на световната сцена от 30-те години дотогава. Западните наблюдатели били впечатлени от неговите забележителни способности и изключителна подвижност.

МиГ 29 влиза в битка във войната в Залива в ръцете на иракски пилоти. Според военновъздушните сили на Щатите (USAF) пет МиГ-а са били свалени. Незадоволителна подготовка на пилотите и слаба поддръжка, далеч от тази, която заслужават самолетите, може би са отговорни за липсата на успех. Осем пилота на МиГ-29 избягват в Иран, където сега служат в иранските военновъздушни сили. Според слуховете повечето загуби на МиГ-29 са станали по време на опит за дезертиране на иракски пилоти в Иран.

Кубински МиГ-29УБ свалил два цивилни самолета „Чесна 337“, принадлежащи на организацията „Brothers to the Rescue“ през 1996 г, след като навлезли в кубинското въздушно пространство.

В служба на Сирия МиГ-29 е провеждал полети с цел охрана на границите за Сирия и Ливан. Сирийските пилоти похвалили самолета за изключителните подвижност и оръжейна система на изтребителя.

Индийски изтребители МиГ-29 вземат участие в Каргилската война в Кашмир между Индия и Пакистан. Изтребителите предоставят ескорт на „Мираж 2000“, които бомбардирали с лазерно насочващи се бомби върху вражески цели и изиграват главна роля в защитаването на въздушното превъзходство. Индийските МиГ 29 са познати като „Baaz“ (на хинди: „Орел“). Индийските военновъздушни сили успешно модифицирали и тествали своите МиГ-ове за изстрелване на подобрените руски ракети „Р-77 Вимпел“. Вярва се, че всички индийски изтребители са подобрени с цел да използват тази ракета като стандартно въоръжение. Също така се работело и с цел да бъдат съвместими с индийските ракети „Astra“, които се разработвали в това време. Оттук нататък МиГ-овете давали невероятна подкрепа на бомбардиращите пакистанските цели Миражи. Знае се, че МиГ 29 притежавали „BVRAAM“ ракети като АА-10 и АА-12, които предотвратявали приближаването на пакистанските F-16 дори на 40 километра от контролираната линия. Индийските военновъздушни сили притежават четвъртата по големина в света флотилия от МиГ 29.

МиГ 29 в служба на Югославия и Сърбия: Югославските военновъздушни сили закупили 14 МиГ 29 и два МиГ 29УБ(двуместен) от СССР през 1987 г. По време на войната от 1999 г. натовски F-15 и F-16 свалят шест югославски Миг-29 и унищожават други на земята. Миг-29 не успяват да поразят противникови самолети.

На въоръжение[редактиране | edit source]

Оператори на МиГ-29 в синьо (бивши оператори в червено)

Изведен от експлоатация[редактиране | edit source]

Тактико-технически характеристики (МиГ-29)[редактиране | edit source]

Схема на МиГ-29

Габаритни характеристики[редактиране | edit source]

  • Размах на крилете: 11,36 m
  • Дължина: 17,32 m
  • Височина: 4,73 m
  • Площ на крилете: 38,06 m2
  • Тегло
    • Празен: 10 900 kg
    • Нормална излетна маса: 15 300 kg
    • Максимална излетна маса: 21 000 kg
  • Гориво
    • Вътрешни резервоари: 5830 l
    • Външни окачени: 1600 l
  • Екипаж: 1

Технически характеристики[редактиране | edit source]

  • Тяга
    • Без форсажна: 2 х 53,90 kN
    • максимална/Пълен Форсаж/: 2 х 81,4 kN
  • Макс. скорост
    • на височина: 2450 km/h (Мах 2,35)
    • при земя: 1500 km/h
  • Далечина на полета: 1430 km
  • Скороподемност: 330 m/s
  • Таван на полета: 18 000 m
  • Максимално натоварване: 9 g
  • Тяговъоръженост: 1,13
  • Двигател: 2х Климов РД-33, с тяга от 53,90 kN всеки (81,4 kN с форсаж)

Вижте също[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  1. Военна авиация на България

Външни препратки[редактиране | edit source]

Portal:МиГ-29
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация