Су-25
| Сухой Су-25 | |
| Тип | самолет за непосредствена огнева поддръжка |
| Производител | ОКБ Сухой |
| Конструктор | Павел Сухой |
| Първи полет | 22 февруари 1975 г. |
| Въведен в експлоатация | 1978 г. |
| Състояние | на въоръжение |
| Използван от | Военновъздушни сили на СССР Военновъздушни сили на Руската федерация Военновъздушни сили на Беларус Военновъздушни сили на Северна Корея Военновъздушни сили на Украйна |
| Произведени бройки | 1024 |
| Единична цена | 11 мил. USD |
Сухой Су-25 е едноместен щурмовик с два двигателя, създаден в Съветския съюз от ОКБ Сухой. Самолетът е предназначен за непосредствена поддръжка на съхопътните войски над бойното поле. През своята повече от 25-годишна оперативна история, Су-25 участва в множество военни конфликти. Изиграва голяма роля в Съветската война в Афганистан, изпълнявайки мисии срещу муджахидините. Използван е от иракските ВВС по време на войната между Иран и Ирак от 1980-1989. Македонските ВВС използват закупени от Украйна Су-25 срещу албанските сепаратисти по време на конфликта от 2001.
Съдържание |
[редактиране] История
Работата по създаването на щурмовика започва още през 1968. В периода 1970-1971 проектът участва и печели конкурса за щурмови самолет на Съветските ВВС в силната конкуренция на проекти, изготвени от конструкторските бюра на Яковлев, Микоян и Илюшин. [1]
През ноември 1974 е завършен изпитателния модел Т8-1, а първия полет е извършен от летец изпитател на ОКБ Сухой през февруари следващата година. Заводските изпитания на два изпитателни самолета Су-25 продължават до октомври 1976-а, след което машината се връща за дообработване. През 1978 започват официалните изпитания, провеждани от държавата, като в края на първия етап е взето решение проверката да продължи в условията на истински бойни действия в Афганистан. В периода 16 април - 5 юни 1980 г. са извършени 100 изпитателни полета, в т.ч. 44 реални бойни мисии, като в хода на изпитанията Су-25 показва високи бойни способности.
Производството на Су-25 се извършва в завод в Тбилиси,Грузия, като първия сериен модел излиза от там на 18 Юни 1979 г., а в хода на производството самолета е сериозно дообработван. През 1984 се появява специалната експортна модификация - Су-25К (Т-8К), като самолета от този вариант се изнася за Чехословакия,България,Ирак,КНДР и Ангола. В резултат на бойната експлоатация в Афганистан, през 1987-88 г. на самолета се внедряват ред подобрения за удължаване на живота във военна обстановка; 1989-89 започват изпитанията и впоследствие серийното производство на Су-25 с нови двигатели Р-195, а през 1991 година е произведена серия Су-25БМ буксировчик на мишени.
Създаването на учебно-боен вариант на Су-25 е постановлено от правителството на СССР на 29 Юни 1976 г., като за завод-производител е определен авиозавода в Улан-Уде. Първия полет на изпитателния Т8У-1 е на 10 Август 1985 г., а държавните изпитания са проведени в периода 1986-1987. Серийното производство се осъществява от 1986 до 1991 г. в две модификации: Су-25УБ, предназначен за ВВС на Съветския съюз, и Су-25УБК, предназначен за експорт. През Август 1988 г. на базата на Су-25УБ е построен Су-25УТГ, предназначен за летците на палубната авиация на ВМС на СССР. Основното предназначение на самолета било обучението на корабната авиация за излитане и кацане от палубата на самолетоносачи. Първия полет на самолета Т8УТГ-1 е на 1 Септември 1988 г., а на 1 ноември 1989 г. двучленния екипаж успешно приземява самолета на палубата на самолетоносача "Тбилиси" (впоследствие преименуван на "Адмирал Кузненцов"). Серийното производство на Су-25УТГ се осъществява през 1991, като самолета влиза на въоръжение в състава на ВМС на СССР.
През 1976 г. започва работата по създаването на специален вариант Су-25Т (Т-8М), предназначен за бой с танкове; на самолета са внедрени електронна прицелна система "Шквал" и комплекс противотанково въоръжение 9К121 Вихър. Първия полет на опитния самолет Т-8М1 е на 17 Август 1984; първия самолет Су-25Т серийно производство излита през Юли 1990. В началото на 90-те на базата на Су-25Т,конструкторското бюро ОКБ Сухой започва работа над специализиран щурмови самолет под обозначението Су-39. До този момент са построени два предсериини модела, като изпитанията на този самолет продължават.
[редактиране] Дизайн
Ролята на Су-25 като самолет за огнева поддръжка на бойното поле налага корпусът да бъде брониран. Основната схема на самолета е проста - нормално разположение на двигателя, крилете и опашката. Фюзелажът му обаче е съставен от сплави с различно метално съдържание, както следва : алуминий - 60%; стомана - 19%; титан - 13,5%; магнезиеви сплави - 2% и 5,5% други метали.
Защитата на пилота включва 6 мм стоманена плоча в задната част на кабината. Самата кабина е с формата на вана и е изградена от заварени титаниеви плочи.
[редактиране] Варианти
- Су-25 - Основният вариант на самолета, произвеждан във фабрика 31 в Тбилиси, тогава в състава на СССР. Общо произведени бройки - 582 (между 1978 и 1989 година). Самолетът претърпява множество инциденти в своята оперативна история, причинени от дефекти на оръжейната система. В следствие на тези инциденти е спряно от употреба основното му оръжие - 240мм ракета С-24. На негово място е поставена 500кг-вата бомба ФАБ-500.
- Су-25К - експортен вариант на стандартния Су-25. Различава се само по някои дребни детайли по отношение на апаратурата (надписи и разположение). Общо произведени бройки - 180 (между 1984 и 1989 година).
- Су-25УБ - двуместен учебен вариант. Не е приеман официално на въоръжение в съветските ВВС, макар да е все още на въоръжение в някои военновъздушни училища в Русия. Общо произведени бройки - 25 (за 1986 година).
- Су-25УБК - експортен вариант на Су-25УБ.
- Су-25УТГ - учебен вариант за тренировъчни мисии по кацане на самолетоносач.
- Су-25БМ - буксировчик на мишени за трениране на сухопътните и военноморски сили в ракетен бой земя-въздух. Снабден е с двигатели Р-195 и РСДН-10 система за далечно навигиране, аналог на западната система LORAN.
- Су-25Т(Танкови) - противотанков вариант, способен да изпълнява мисии в нормални и тежки метеорологични условия, както през деня, така и през нощта. Доказал се е като изключително ефективен в мисии над Чечня. В допълнение към стандартното въоръжение на Су-25, Су-25Т е оборудван с КАБ-500 бомба с визуално насочване и лазерно насочваната Кх-25МЛ. Разработено е второ поколоние на Су-25Т - Су-25ТМ (също означаван и като Су-39) - с подобрени навигационни и бойни системи, както и повишена способност за оцеляване. Въпреки че Руските ВВС са получили малък брой от този самолет досега, подобрената авионика създадена специално за Су-25ТМ е използвана при модернизираната версия на серийния Су-25 - Су-25СМ.
- Су-25КМ - модернизиран грузински вариант, представен през 2001 година. Включва съвременна авионика, дигитална карта, компютъризирани оръжейни системи, оръжия с прецизно насочване и възможност за провеждане на мисии във всякакви метеорологични условия през деня и нощта. Съвместим със стандартите на НАТО.
- Су-28 - олекотен съвременен вариант на Су-25УБ.
- Су-25Р - разузнавателен вариант, проектиран през 1978 година, но не влиза на въоръжение.
- Су-25У3 - триместен тренировъчен вариант. Работата по проекта е прекратена през 1991 заради липса на средства.
- Су-25У - учебен вариант, строен в Грузия между 1996 и 1998 година. Общо произведени бройки - 3.
- Су-25CM - представлява дълбока модернизация на самолета. Отличава с по-голям спектър въоръжение, по-добри радиоелктронни системи и прицелно-навигационния комплекс. Четири пъти по-добра ефективност при бойно използване, а бойната живучест се подобрява два пъти.
[редактиране] Употреба
[редактиране] Афганистанска война (1979-1989)
Първият ескадрон от Су-25 е разположен в Афганистан през 1981 година. До 1988 съветските Су-25 извършват над 60 000 мисии над Афганистан, много повече от който и да било друг самолет в тази война. Загубите са общо 21 машини.
[редактиране] Ирано-иракска война
Първите иракски бойни мисии със Су-25 започват през 1987 година. До края на войната са изпълнени общо 900 мисии от иракчаните. Иран сваля само един самолет, като пилотът катапултира и успява да избяга. След края на войната Саддам Хюсеин лично връчва най-високото военно звание на всички пилоти на Су-25.
[редактиране] Нагорно-карабахски конфликт
Азербайджан няма Су-25 на въоръжение, в началото на Нагорно-карабахския конфликт с Армения. През 1992 година пилота от ВВС на Съветската армия от азерски произход - Вагиф Курбанов, открадва един Су-25, преминавайки на територията на Азербейджан и от там провежда бойни полети срещу Армения.
[редактиране] Война в Персийския залив (1990-1991)
През 1991 година изтощеният от предишната война Ирак не успява дори да вдигне повечето си Су-25 във въздуха, когато започват американските въздушни атаки. Само два Су-25 успяват да излетят и са свалени от далеч по-бързите американски F-15.
[редактиране] Конфликт в Република Македония
Бивша Югославска Република Македония (БЮРМ) успешно използва два Су-25 срещу позиции на албанските сепаратисти. Първата бойна мисия е на 24 юни 2001 година.
[редактиране] Руско-грузинска война (2008)
Наред с други самолети, в тази война Грузия участва със 7 изтребителя Су-25, от които губи 3, а Русия участва с неустановен брой Су-25, от които губи 4.
[редактиране] Оператори
[редактиране] Настоящи
Азербайджан — 15[2]- 14 Су-25
- 1 Су-25УБ
Ангола — 15[3]- 12 Су-25
- 3 Су-25УБ
Армения — 15[4]- 14 Су-25
- 1 Су-25УБК
Беларус — 55[5]- 50 Су-25
- 5 Су-25УБ
България — 14[6]- 10 Су-25К
- 4 Су-25УБК
Гамбия — 1[7]- 1 Су-25
Грузия — 19[8]- 4 Су-25
- 8 Су-25КМ
- 5 Су-25УБ
Демократична република Конго — 4[9]- 4 Су-25К
Екваториална Гвинея — 4[10]- 2 Су-25
- 2 Су-25УБ
Етиопия — 8[11]- 8 Су-25ТК
Иран — 12[12]- 6 Су-25К
- 6 Су-25УБК
Казахстан — 15[13]- 14 Су-25
- 1 Су-25УБ
Перу — 17[14]- 9 Су-25
- 8 Су-25УБ
Русия — общо 278,[15] 192 активни[16]- 241 Су-25
- 7 Су-25СМ
- 30 Су-25УБ
Северна Корея — 36[17]- 32 Су-25К
- 4 Су-25УБК
Судан — 8[18]- 7 Су-25
- 1 Су-25УБ
Туркменистан — 23[19]- 20 Су-25
- 1 Су-25КМ Скорпион
- 2 Су-25УБ
Узбекистан — 20[20]- 20 Су-25
Украйна — 35[21]- 30 Су-25
- 5 Су-25УБ
Чад — 6[22]- 4 Су-25
- 2 Су-25УБ
[редактиране] Бивши
Ирак — 73 доставени- 69 Су-25К
- 4 Су-25УБК
Кот д'Ивоар — 4, унищожени от френски въздушен удар- 2 Су-25К
- 2 Су-25УБК
Република Македония — 4, продадени на Грузия- 3 Су-25
- 1 Су-25УБ
СССР — разпределени измежду съветските републики
Словакия — 15, продадени на Армения- 14 Су-25К
- 1 Су-25УБК
Чехия — 25, изтеглени от употреба; понастоящем складирани- 24 Су-25К
- 1 Су-25УБК
Чехословакия — разпределени между Чехия и Словакия в съотношение 2 към 1.
[редактиране] Характеристики на Сухой Су-25ТМ
[редактиране] Общи характеристики
- Екипаж: 1 пилот
- Дължина: 15,33 м
- Разпереност: 14,36 м
- Площ на крилото: 30,1 м²
- Височина: 4,80 м
- Маса (празен): 10 740 кг
- Маса (пълен): 16 990 кг
- Макс. излетна маса: 20 500 кг
- Двигател: 2хТумански Р-195
- Мощност: 44,18 kN всеки (12,090 lbf)
[редактиране] Тактико-технически характеристики
- Макс. скорост: 975 км/ч (M 0,82)
- Боен обсег: 375 км
- Далечина на полета: 2 500 км
- Таван на полета: 7 000 м
- Скороподемност: 58 м/сек
- Относ. натоварване на крилото: 584 кг / м2
- Мощност/Тегло: 0.51
[редактиране] Въоръжение:
- Оръдие: 1хГШ-30-2 (калибър 30 мм, боезапас 250 патрона)
- Ракети: две Р-60, Х-25МЛ, Х-25МП, Х-58, Х-29 или други лазерно насочвани и неуправляеми ракети, изстрелвани от установки и ракетни гнезда
- Бомби: различни видове касетъчни, неуправляеми и лазерно насочвани бомби
- Общо тегло на полезен товар: 4 400 кг
[редактиране] Подобни самолети
[редактиране] Източници
- ↑ 1
- ↑ Авиация на Азербайджан
- ↑ Авиация на Ангола
- ↑ Авиация на Армения
- ↑ Авиация на Беларус
- ↑ Авиация на България
- ↑ Авиация на Гамбия
- ↑ Авиация на Грузия
- ↑ Авиация на ДРК
- ↑ Авиация на Екваториална Гвинея
- ↑ Авиация на Етиопия
- ↑ Авиация на Иран
- ↑ Авиация на Казахстан
- ↑ Авиация на Перу
- ↑ Авиация на Русия
- ↑ "World Air Forces 2010". Страница 23. Flightglobal.com, 31 юли 2011.
- ↑ Авиация на Северна Корея
- ↑ Авиация на Судан
- ↑ Авиация на Туркменистан
- ↑ Авиация на Узбекистан
- ↑ Авиация на Украйна
- ↑ Авиация на Чад
[редактиране] Външни препратки
|
|||||
|
|||||||||||||||||||||||