Су-25

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сухой Су-25
Bulgarian Su-25K Frogfoot.jpg
Описание
Тип самолет за непосредствена огнева поддръжка
Конструктор Павел Сухой
Производител ОКБ Сухой
Произведени бройки 1024
Единична цена 11 мил. USD
Първи полет 22 февруари 1975 г.
Използван от Военновъздушни сили на СССР
Военновъздушни сили на Руската федерация
Военновъздушни сили на Беларус
Военновъздушни сили на Северна Корея
Военновъздушни сили на Украйна
В експлоатация от 1978 г.
Състояние на въоръжение
Сухой Су-25 в Общомедия

Сухой Су-25 е едноместен щурмовик с два двигателя, създаден в Съветския съюз от ОКБ Сухой. Самолетът е предназначен за непосредствена поддръжка на съхопътните войски над бойното поле. През своята повече от 25-годишна оперативна история, Су-25 участва в множество военни конфликти. Изиграва голяма роля в Съветската война в Афганистан, изпълнявайки мисии срещу муджахидините. Използван е от иракските ВВС по време на войната между Иран и Ирак от 1980-1989. Македонските ВВС използват закупени от Украйна Су-25 срещу албанските сепаратисти по време на конфликта от 2001.

История[редактиране | edit source]

Работата по създаването на щурмовика започва още през 1968. В периода 1970-1971 проектът участва и печели конкурса за щурмови самолет на Съветските ВВС в силната конкуренция на проекти, изготвени от конструкторските бюра на Яковлев, Микоян и Илюшин. [1]

През ноември 1974 е завършен изпитателния модел Т8-1, а първия полет е извършен от летец изпитател на ОКБ Сухой през февруари следващата година. Заводските изпитания на два изпитателни самолета Су-25 продължават до октомври 1976-а, след което машината се връща за дообработване. През 1978 започват официалните изпитания, провеждани от държавата, като в края на първия етап е взето решение проверката да продължи в условията на истински бойни действия в Афганистан. В периода 16 април - 5 юни 1980 г. са извършени 100 изпитателни полета, в т.ч. 44 реални бойни мисии, като в хода на изпитанията Су-25 показва високи бойни способности.

Производството на Су-25 се извършва в завод в Тбилиси,Грузия, като първия сериен модел излиза от там на 18 Юни 1979 г., а в хода на производството самолета е сериозно дообработван. През 1984 се появява специалната експортна модификация - Су-25К (Т-8К), като самолета от този вариант се изнася за Чехословакия,България,Ирак,КНДР и Ангола. В резултат на бойната експлоатация в Афганистан, през 1987-88 г. на самолета се внедряват ред подобрения за удължаване на живота във военна обстановка; 1989-89 започват изпитанията и впоследствие серийното производство на Су-25 с нови двигатели Р-195, а през 1991 година е произведена серия Су-25БМ буксировчик на мишени.

Създаването на учебно-боен вариант на Су-25 е постановлено от правителството на СССР на 29 Юни 1976 г., като за завод-производител е определен авиозавода в Улан-Уде. Първия полет на изпитателния Т8У-1 е на 10 Август 1985 г., а държавните изпитания са проведени в периода 1986-1987. Серийното производство се осъществява от 1986 до 1991 г. в две модификации: Су-25УБ, предназначен за ВВС на Съветския съюз, и Су-25УБК, предназначен за експорт. През Август 1988 г. на базата на Су-25УБ е построен Су-25УТГ, предназначен за летците на палубната авиация на ВМС на СССР. Основното предназначение на самолета било обучението на корабната авиация за излитане и кацане от палубата на самолетоносачи. Първия полет на самолета Т8УТГ-1 е на 1 Септември 1988 г., а на 1 ноември 1989 г. двучленния екипаж успешно приземява самолета на палубата на самолетоносача "Тбилиси" (впоследствие преименуван на "Адмирал Кузнецов"). Серийното производство на Су-25УТГ се осъществява през 1991, като самолета влиза на въоръжение в състава на ВМС на СССР.

През 1976 г. започва работата по създаването на специален вариант Су-25Т (Т-8М), предназначен за бой с танкове; на самолета са внедрени електронна прицелна система "Шквал" и комплекс противотанково въоръжение 9К121 Вихър. Първия полет на опитния самолет Т-8М1 е на 17 Август 1984; първия самолет Су-25Т серийно производство излита през Юли 1990. В началото на 90-те на базата на Су-25Т,конструкторското бюро ОКБ Сухой започва работа над специализиран щурмови самолет под обозначението Су-39. До този момент са построени два предсериини модела, като изпитанията на този самолет продължават.

Дизайн[редактиране | edit source]

Suchoi Su-25 0801.png

Ролята на Су-25 като самолет за огнева поддръжка на бойното поле налага корпусът да бъде брониран. Основната схема на самолета е проста - нормално разположение на двигателя, крилете и опашката. Фюзелажът му обаче е съставен от сплави с различно метално съдържание, както следва : алуминий - 60%; стомана - 19%; титан - 13,5%; магнезиеви сплави - 2% и 5,5% други метали.

Защитата на пилота включва 6 мм стоманена плоча в задната част на кабината. Самата кабина е с формата на вана и е изградена от заварени титаниеви плочи.

Варианти[редактиране | edit source]

Су-25 в музея Монино,Москва. Зад него Ту-144 на Аерофлот
Су-25ТМ
Су-25 на БВВС и C-130 Херкулес на САЩ
Бивш чехословашки Су-25
  • Су-25 - Основният вариант на самолета, произвеждан във фабрика 31 в Тбилиси, тогава в състава на СССР. Общо произведени бройки - 582 (между 1978 и 1989 година). Самолетът претърпява множество инциденти в своята оперативна история, причинени от дефекти на оръжейната система. В следствие на тези инциденти е спряно от употреба основното му оръжие - 240мм ракета С-24. На негово място е поставена 500кг-вата бомба ФАБ-500.
  • Су-25К - експортен вариант на стандартния Су-25. Различава се само по някои дребни детайли по отношение на апаратурата (надписи и разположение). Общо произведени бройки - 180 (между 1984 и 1989 година).
  • Су-25УБ - двуместен учебен вариант. Не е приеман официално на въоръжение в съветските ВВС, макар да е все още на въоръжение в някои военновъздушни училища в Русия. Общо произведени бройки - 25 (за 1986 година).
  • Су-25УБК - експортен вариант на Су-25УБ.
  • Су-25УТГ - учебен вариант за тренировъчни мисии по кацане на самолетоносач.
  • Су-25БМ - буксировчик на мишени за трениране на сухопътните и военноморски сили в ракетен бой земя-въздух. Снабден е с двигатели Р-195 и РСДН-10 система за далечно навигиране, аналог на западната система LORAN.
  • Су-25Т(Танкови) - противотанков вариант, способен да изпълнява мисии в нормални и тежки метеорологични условия, както през деня, така и през нощта. Доказал се е като изключително ефективен в мисии над Чечня. В допълнение към стандартното въоръжение на Су-25, Су-25Т е оборудван с КАБ-500 бомба с визуално насочване и лазерно насочваната Кх-25МЛ. Разработено е второ поколоние на Су-25Т - Су-25ТМ (също означаван и като Су-39) - с подобрени навигационни и бойни системи, както и повишена способност за оцеляване. Въпреки че Руските ВВС са получили малък брой от този самолет досега, подобрената авионика създадена специално за Су-25ТМ е използвана при модернизираната версия на серийния Су-25 - Су-25СМ.
  • Су-25КМ - модернизиран грузински вариант, представен през 2001 година. Включва съвременна авионика, дигитална карта, компютъризирани оръжейни системи, оръжия с прецизно насочване и възможност за провеждане на мисии във всякакви метеорологични условия през деня и нощта. Съвместим със стандартите на НАТО.
  • Су-28 - олекотен съвременен вариант на Су-25УБ.
  • Су-25Р - разузнавателен вариант, проектиран през 1978 година, но не влиза на въоръжение.
  • Су-25У3 - триместен тренировъчен вариант. Работата по проекта е прекратена през 1991 заради липса на средства.
  • Су-25У - учебен вариант, строен в Грузия между 1996 и 1998 година. Общо произведени бройки - 3.
  • Су-25CM - представлява дълбока модернизация на самолета. Отличава с по-голям спектър въоръжение, по-добри радиоелктронни системи и прицелно-навигационния комплекс. Четири пъти по-добра ефективност при бойно използване, а бойната живучест се подобрява два пъти.

Употреба[редактиране | edit source]

Афганистанска война (1979-1989)[редактиране | edit source]

Първият ескадрон от Су-25 е разположен в Афганистан през 1981 година. До 1988 съветските Су-25 извършват над 60 000 мисии над Афганистан, много повече от който и да било друг самолет в тази война. Загубите са общо 21 машини.

Ирано-иракска война[редактиране | edit source]

Първите иракски бойни мисии със Су-25 започват през 1987 година. До края на войната са изпълнени общо 900 мисии от иракчаните. Иран сваля само един самолет, като пилотът катапултира и успява да избяга. След края на войната Саддам Хюсеин лично връчва най-високото военно звание на всички пилоти на Су-25.

Нагорно-карабахски конфликт[редактиране | edit source]

Азербайджан няма Су-25 на въоръжение, в началото на Нагорно-карабахския конфликт с Армения. През 1992 година пилота от ВВС на Съветската армия от азерски произход - Вагиф Курбанов, открадва един Су-25, преминавайки на територията на Азербейджан и от там провежда бойни полети срещу Армения.

Война в Персийския залив (1990-1991)[редактиране | edit source]

През 1991 година изтощеният от предишната война Ирак не успява дори да вдигне повечето си Су-25 във въздуха, когато започват американските въздушни атаки. Само два Су-25 успяват да излетят и са свалени от далеч по-бързите американски F-15.

Конфликт в Република Македония[редактиране | edit source]

Бивша Югославска Република Македония (БЮРМ) успешно използва два Су-25 срещу позиции на албанските сепаратисти. Първата бойна мисия е на 24 юни 2001 година.

Руско-грузинска война (2008)[редактиране | edit source]

Наред с други самолети, в тази война Грузия участва със 7 изтребителя Су-25, от които губи 3, а Русия участва с неустановен брой Су-25, от които губи 4.

Оператори[редактиране | edit source]

Военни оператори на Су-25 - в синьо настоящи,а в червено бивши.

Настоящи[редактиране | edit source]

Флаг на Азербайджан Азербайджан — 15[2]
14 Су-25
1 Су-25УБ
Флаг на Ангола Ангола — 15[3]
12 Су-25
3 Су-25УБ
Флаг на Армения Армения — 15[4]
14 Су-25
1 Су-25УБК
Флаг на Беларус Беларус — 55[5]
50 Су-25
5 Су-25УБ
Флаг на Гамбия Гамбия — 1[6]
1 Су-25
Флаг на Грузия Грузия — 19[7]
4 Су-25
8 Су-25КМ
5 Су-25УБ
Флаг на Демократична република Конго Демократична република Конго — 4[8]
4 Су-25К
Флаг на Екваториална Гвинея Екваториална Гвинея — 4[9]
2 Су-25
2 Су-25УБ
Флаг на Етиопия Етиопия — 8[10]
8 Су-25ТК
Флаг на Иран Иран — 12[11]
6 Су-25К
6 Су-25УБК
Флаг на Казахстан Казахстан — 15[12]
14 Су-25
1 Су-25УБ
Флаг на Перу Перу — 17[13]
9 Су-25
8 Су-25УБ
Флаг на Русия Русия — общо 278,[14]
187 Су-25
54 Су-25СМ
30 Су-25УБ
Флаг на Северна Корея Северна Корея — 36[15]
32 Су-25К
4 Су-25УБК
Флаг на Судан Судан — 8[16]
7 Су-25
1 Су-25УБ
Флаг на Туркменистан Туркменистан — 23[17]
20 Су-25
1 Су-25КМ Скорпион
2 Су-25УБ
Флаг на Узбекистан Узбекистан — 20[18]
20 Су-25
Флаг на Украйна Украйна — 35[19]
30 Су-25
5 Су-25УБ
Флаг на Чад Чад — 6[20]
4 Су-25
2 Су-25УБ

Бивши[редактиране | edit source]

Флаг на България България — 10 продадени на Грузия
32 Су-25К
2 Су-25УБК
Флаг на Ирак Ирак — 73 доставени
69 Су-25К
4 Су-25УБК
Флаг на Кот д'Ивоар Кот д'Ивоар — 4, унищожени от френски въздушен удар
2 Су-25К
2 Су-25УБК
Флаг на Република Македония Република Македония — 4, продадени на Грузия
3 Су-25
1 Су-25УБ
Флаг на СССР СССР — разпределени измежду съветските републики
Флаг на Словакия Словакия — 15, продадени на Армения
14 Су-25К
1 Су-25УБК
Флаг на Чехия Чехия — 25, изтеглени от употреба; понастоящем складирани
24 Су-25К
1 Су-25УБК
Флаг на Чехословакия Чехословакия — разпределени между Чехия и Словакия в съотношение 2 към 1.

Характеристики на Сухой Су-25ТМ[редактиране | edit source]

Su25-kompo-vers2.svg

Общи характеристики[редактиране | edit source]

  • Екипаж: 1 пилот
  • Дължина: 15,33 м
  • Разпереност: 14,36 м
  • Площ на крилото: 30,1 м²
  • Височина: 4,80 м
  • Маса (празен): 10 740 кг
  • Маса (пълен): 16 990 кг
  • Макс. излетна маса: 20 500 кг
  • Двигател: 2хТумански Р-195
  • Мощност: 44,18 kN всеки (12,090 lbf)

Тактико-технически характеристики[редактиране | edit source]

  • Макс. скорост: 975 км/ч (M 0,82)
  • Боен обсег: 375 км
  • Далечина на полета: 2 500 км
  • Таван на полета: 7 000 м
  • Скороподемност: 58 м/сек
  • Относ. натоварване на крилото: 584 кг / м2
  • Мощност/Тегло: 0.51

Въоръжение[редактиране | edit source]

  • Оръдие: 1хГШ-30-2 (калибър 30 мм, боезапас 250 патрона)
  • Ракети: две Р-60, Х-25МЛ, Х-25МП, Х-58, Х-29 или други лазерно насочвани и неуправляеми ракети, изстрелвани от установки и ракетни гнезда
  • Бомби: различни видове касетъчни, неуправляеми и лазерно насочвани бомби
  • Общо тегло на полезен товар: 4 400 кг

Подобни самолети[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. 1
  2. Авиация на Азербайджан
  3. Авиация на Ангола
  4. Авиация на Армения
  5. Авиация на Беларус
  6. Авиация на Гамбия
  7. Авиация на Грузия
  8. Авиация на ДРК
  9. Авиация на Екваториална Гвинея
  10. Авиация на Етиопия
  11. Авиация на Иран
  12. Авиация на Казахстан
  13. Авиация на Перу
  14. Авиация на Русия
  15. Авиация на Северна Корея
  16. Авиация на Судан
  17. Авиация на Туркменистан
  18. Авиация на Узбекистан
  19. Авиация на Украйна
  20. Авиация на Чад

Външни препратки[редактиране | edit source]