Су-24
| Сухой Су-24 | |
 |
|
| Описание | |
|---|---|
| Тип | фронтови бомбардировач |
| Конструктор | Е. С. Фелснер |
| Производител | ОКБ Сухой |
| Произведен | 1971-1993 |
| Произведени бройки | ~1400 |
| Първи полет | 17 януари 1970 г. |
| Използван от | Военновъздушни сили на СССР Военновъздушни сили на Руската федерация Военновъздушни сили на Украйна |
| В експлоатация от | 1975 г. |
| Състояние | на въоръжение, спрян от производство |
Су-24 (изделие Т-6, по условно наименование на НАТО: Fencer — на английски: фехтовчик) е съветски и руски фронтови бомбардировач с крило с изменяема стреловидност, предназначен за нанасяне на ракетно-бомбени удари в произволни метеорологични условия.
Съдържание |
История[редактиране]
Су-24 извършва първия си полет на 17 януари 1970 г. Приет е на въоръжение на 4 февруари 1975. Има няколко модификации в това число разузнавателен и за активни радио смущения. Су-24М, МР, МП и М2 са оборудвани със система за дозареждане във въздуха.
При изпитанията на Су-24 са проведени над 2000 полета. [1] от декември 1976-та до май 1981-ва.
Произвеждан е от Новосибирския авиозавод и Выпускался на Новосибирском КнААПО. Серийното производство на всички модификации е прекратено през 1993 г.
Модернизираният Су-24М2 извършва първия си полет през 2001 г. През 2006 г. се намира на краен етап от изпитанията[2] През 2007 г. първите два Су-24М2 постъпват на въоръжение.
Конструкция[редактиране]
Представляла двудвигателен високоплан с крило с изменяема стреловидност. В зависимост от режима на полет крайните части на крилата могат да се поставят под различен ъгъл в четири положения — 16° при излитане и кацане, 35° в крайцерски дозвуков полет, 45° при бойни маневри 69° при полет на околозвукови и сверхзвукови скорости. Снабден е с триточково прибирашо се шаси. Фюзелажът е полумонокок. Кабината е двуместна. Пилотът и щурманът са разположени един до друг. Уредите за управление са дублирани. Катапултните седалки са тип К-36ДМ.
Самолетът е снабден с два турбореактивни двигателя с форсаж с максимална тяга 2х11500 kgf. Вградените резервоари са с вместимост до 11 700 литра като има възможност за външно окачване на два допълнителни резервоара по 3 000 литра. В носовата част се намира подвижната щанга на горивоприемника за дозареждане във въздуха.
Бордовата цифрова прицелно-навигационна система е ПНС-24 „Пума“.[3] включва радар за преден обзор „Орион-А“ и радар за предупреждение за опасност от сблъскване при нисковисочинен полет „Релеф“. Системата обезпечава автоматично извеждане на самолета в зададен район, полет по програмиран маршут, автоматично завръщане на собственото летище и заход за кацане до височина 40-50 m. Също така поддържа и режим на автоматичен нисковисочинен полет с автоматично следене на релефа на местността.
Максималната излетна маса е 39,7 t, максималната скорост полет на височина е 1700 км/ч, таванът е 11 500 m.
Модификации[редактиране]
- Су-24М — модернизиран бомбардировач. Пръв полет през 1976 г. Сналден с нова прицелно–навигационна система ПНС-24М „Тигър“. Може да извършва автоматичен полет със следене на релефа на местността на височина 50 m.
- Су-24МП — установчик на радиосмущения. Пръв полет през декември 1979 г. Произведени са 10 броя.
- Су-24МР — разузнавач. Пръв полет през септември 1980 г. Произведени са 130 броя[4].
- Су-24МК — експортен вариант на Су-24М. Пръв полет през 1987 г.
- Су-24М2 — съвременна модернизация. Снабден е с нова навигационна система, която посредством интеграция на данни постъпващи от различни източници позволява извълшването на продължителен полет на височина 30-50 m (кратковременно на височина 10-30 m). Може да носи по-разнообразно въоръжение вкл. ракети Х-31П и Х-59М[5]
Употреба[редактиране]
През Афганистанската война (1979—1989) съветските Су-24 се използват ограничено. Изпълняват бойни задачи само по време на Панджширските операции през 1984 г. и изтеглянето на съветските войски през 1988—1989 г. Су-24 никога не са базирани на територията на Афганистан а всички бойни полети са от съветски авиобази в Средна Азия. Няма бойни загуби.
Иракските Су-24 по време на Войната в Персийския залив не извършват бойни полети. Прехвърлени са в Иран където и остават след края на войната.
Су-24 намиращи се в Азербайджан намират ограничено приложение в хода на Карабхската война.
Узбекските Су-24 участват в гражданската война в Таджикистан. Един от тях е свален.
Най-интензивно Су-24 са използвани при бойни полети по време на военните действия в Чечня.
Също така руски Су-24 са използвани по време на войната в Южна Осетия през 2008 г.[6].
Един либийски Су-24 е свален от въстаници по време на гражданската война в Либия през 2011 г.[7][8][9].
Оператори[редактиране]
Настоящи[редактиране]
Русия:
Украйна:
- ВВС на Украйна — 25 Су-24М (+55 на склад) и 23 Су-24МР към 2012 г.[14].
Алжир — 34 Су-24М/Су-24МК и 4 Су-24Е към 2010 год[15]
Узбекистан — 23 Су-24 към 2010 г.[16]
Иран — 30 Су-24MK към 2010 г.[17]
Сирия — 20 Су-24 към 2010 г-[18]
Ангола — 12 Су-24 към 2010 г.[19]
Казахстан — 23 Су-24М и 12 Су-24МР към 2010 г.[20]
Азербайджан — 5 Су-24 към 2010 г.[21]
Бивши[редактиране]
Беларус — 23 Су-24М и 12 Су-24МР към 2010 год[22]. През февруари 2012 г. министърът на отбраната на Беларус Юрий Жадобин обявява снемаенто на бомбардировачите от въоръжение.
Ирак — част от самолетите е унищожена по време на войната от 2003 г. а останалите прелитат в Иран.
Либия — 6 Су-24МК към 2010 г. Унищожени по реме на Гражданската война в Либия.
Аварии и катастрофи[редактиране]
Су-24 се счита за сложен за управление самолет, за който са известни многобройни аварии и катастрофи. Още по време на полетните изпитания катастрофират 14 Су-24 и Су-24М. Към 1998 г. това е най-често авариращия самолет в руските ВВС като общите загуби възлизат на около 100 самолета.[23]. До 2012 има регистрирани над 120 аварии и катастрофи.
Характеристики[редактиране]
Приведeните по-долу характеристики съответстват на модификацията Су-24М:
Общи характеристики[редактиране]
- Екипаж: 2-ма — пилот и щурман
- Дължина: 24,594 m
- Разпереност:
- при ъгъл на стреловидност χ=16°: 17,638 m
- при ъгъл на стреловидност χ=69°: 10,366 m
- Ъгъл на стреловидност по предния ръб: 16°/ 35°/ 45°/ 69°
- Напречно V на крилото: −4,5°
- Маса (празен): 22 300 kg
- Маса (пълен): 23 700 kg
- Нормална излетна маса: 33 500 kg
- Макс. излетна маса: 39 700 kg
- Нормална маса при кацане: 24 500 kg
- Максимална маса при кацане: 24 500 kg
- Маса на горивото: 9800 kg
- Обем на резервоарите: 11 860 l
- Двигател: 2хАЛ-21Ф-3
- Мощност: 76,5 kN всеки
Тактико-технически характеристики[редактиране]
- Максимална скорост:
- на голяма височина: 1700 км/ч (1,35М)
- на височина 200 m: 1400 км/ч (без окачен товар)
- Скорост на излитане: 360—400 км/ч
- Скорост на кацане: 285—310 км/ч
- Боен радиус: 560 км (на височина 200 м с допълнителни резервоари и нормално бойно натоварване)
- Транспортен радиус: 2 850 км (с окачени допълнителни резервоари)
- Практически таван: 11 500 m
- Дължина на разбега: 1 150 — 1 250 m (при нормална излетна маса)
- Дължина на пробега: 950 — 1 000 м (със спирачен парашут)
- Максимално експлуатационно претоварване: + 6,5g
Въоръжение[редактиране]
- Оръдие: едно шестстволно 23 mm ГШ-6-23 с 500 снаряда.
- Точки за окачване: 8
- Максимално тегло на боен товар: 7 500 kg
- Бомби:
- 3 × 1 500 kg (ФАБ-1500, КАБ-1500Л/ТК и т. д.) или
- 7 × 500 kg (КАБ-500Л/КР, ЗБ-500) или
- 10 × 500 kg (ФАБ-500, РБК-500) или
- 30 или 16 × 250 kg (ФАБ-250, РБК-250) или
- 38 × 100 kg (ОФАБ-100) или
- 7 × контейнероа КМГУ-2
- Управляеми ракети:
- ракети „въздух-въздух“: 2 × Р-60 (АА-8)
- Ракети „въздух-повърхност“:
- Неуправляеми ракети:
- Допълнително въоръжение:
- Контейнери с оръдия: 3 × СППУ-6 с 23 mm оръдие ГШ-6-23 с 400 снаряда.
- Окачен контейнер за целеуказване „Фантасмагория“
}}
Източници[редактиране]
- ↑ 929
- ↑ 929
- ↑ [1]
- ↑ Сухой Су-24МР
- ↑ Су-24М2
- ↑ Итоги войны: мир меняется
- ↑ Gunfire rings out in Libyan capital (CNN, 5 март 2011)
- ↑ Libya rebels battle against Qaddafi air force (CBS, 5 март 2011)
- ↑ Блог на Ал-Джазира от 6-ти март 2011 (две фотографии на сваления самолет)
- ↑ [2]
- ↑ [3]
- ↑ [4]
- ↑ Order of Battle - Russia
- ↑ The Military Balance 2010. p.-197
- ↑ Military Balance 2010. стр. 246
- ↑ The Military Balance 2010. стр. -373
- ↑ The Military Balance 2010. p.-253
- ↑ The Military Balance 2010. p.-273
- ↑ The Military Balance 2010. p.-294
- ↑ The Military Balance 2010. p.-365
- ↑ The Military Balance 2010. p.-177
- ↑ The Military Balance 2010. p.-178
- ↑ Су-24/24М. Аварии, катастрофи и бойни загуби
Външни препратки[редактиране]
|
|||||
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Су-24“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
