Су-17

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сухой Су-17 / 20 / 22
Krzesiny 44RB.JPG
Су-22М4К от ВВС Полша
Описание
Тип самолет за непосредствена огнева поддръжка
Конструктор Павел Сухой
Производител ОКБ Сухой
Произведени бройки 1024
Единична цена $ 11 мил.
Първи полет 1969 г.
Използван от Военновъздушни сили на СССР
виж надолу
В експлоатация от 1970 г.
Състояние на въоръжение
Сухой Су-17 / 20 / 22 в Общомедия

Су-17 (название на НАТО: Fitter) е съветски щурмовик и бомбардировач, разработен от ОКБ Сухой като заместител на Су-7. Приет е на въоръжение в СССР през 1970 и впоследствие бива широко изнасян във всичките си варианти за държавите от Варшавския договор, Близкия изток, Африка и Източна Азия. Русия изтегля своите самолети през 1998, но над 550 остават на въоръжение в други държави.

Разработка[редактиране | edit source]

През 1963 по изискване на ЦАГИ ОКБ Сухой започва работа по инсталиране на криле с изменяема стреловидност на самолет Су-7Б. Резултатът е Су-7ИГ (С-22И). Вътрешната част на крилете му е неподвижна, а външната може да се пречупва под ъгли от 28, 45 или 62 градуса.[1] Неподвижната вътрешна част улеснява производството, позволявайки същата конфигурация на колесника като при Су-7 и опростява разполагането на гондоли с оръжия.[2] Първият си полет Су-7ИГ осъществява на 2 август 1966, превръщайки се в първия съветски самолет с изменяема стреловидност на крилете.[2] Първоначалният модел Су-17 се различава от Су-7 по устройството на кабината и фюзелажа, което позволява пренасянето на повече гориво и авионика.[2] Произведени биват 2867 Су-17, Су-20 и Су-22 от всички варианти, от които 1165 са изнесени за 15 страни по целия свят.[2]

Употреба[редактиране | edit source]

Перуански Су-22
Су-22М3К на Либия
Су-17 е един от първите самолети, разположени в Афганистан от СССР. Заради горещия климат е имало проблеми с гумите и спирачките при кацане, а авиониката е била податлива на повреди заради прахови замърсявания, но въпреки това самолетът се оказва достатъчно издръжлив и в крайна сметка за мисии са били подготвяни повече Су-17, отколкото Су-25 или вертолети Ми-24.[3] Въпреки издръжливостта си и големия си бомбен товар, Су-17 се оказва непригоден за мисии в планински условия заради прекалено високата си скорост, ниската си маневреност и необходимостта да лети на големи височини заради липсата на броня.[3] Въоръжаването на муджахидините с различни видове ПЗРК допълнително усложнява работата на Су-17 в Афганистан. След промяна на тактиката и добавянето на искри за защита уязвимостта на самолета намалява значително. Заради голямата си работна височина (3,5 - 4 км), Су-17 са назначени да пускат неуправляеми бомби и термобарични оръжия, а на Су-25 са възложени удари с голяма точност.[3] Към края на войната Су-17 е частично изместен от МиГ-27. Афганистанските ВВС са използвали Су-22, от които 3 са били свалени близо до границата с Пакистан от пакистански F-16.[4]
Военновъздушните сили на Сирия използват 20 нови Су-20 наравно със старите Су-7. Сирия губи 8 Су-20.
Десет сирийски Су-22М излитат на 11 юни 1982, за да унищожат израелски команден пункт. Ударът е успешен, и при него загива генерал Йехуда Адам.[5] След ударът са свалени 7 от десетте самолета.
Либия използва Су-22 за въздушни удари по позиции на чадската армия през 1980-те години.
Ирак губи 4 самолета от американски F-15 през 1991, и още два от британски самолети след като навлизат в забранено въздушно пространство, за да бомбардират позиции на шиитски бунтовници.
Използвани са от страна на анголското правителство както във войната за освобождение, така и срещу партизани от УНИТА.
Перу използва Су-22М срещу Еквадор по време на кратката погранична война Пакиша. Губи два самолета, свалени с ПЗРК 9К38 „Игла“ и (по не напълно потвърдени сведения) още един или два, свалени от еквадорски изтребител Мираж F-1. При инцидент в хода на войната перуански Су-22 атакуват американски C-130 Херкулес, при което загива един член на екипажа, а няколко са ранени.
Външно видео
Су-17 в Сирия
Су-17 на Сирийските ВВС изстрелва залп неуправляеми ракети по позиции на бунтовниците и освобождава топлинни капани за защита от ПЗРК
Употребявани за нанасяне на въздушни удари по позиции на въоръжената опозиция.

Модификации[редактиране | edit source]

Бивш египетски Су-20 с пълно снаряжение
Су-17 в техническия музей на Толиати
  • Су-7ИГ
Тестови, за опити с криле с изменяема стреловидност. Название на НАТО — Fitter-B.
  • Су-17
Първоначален модел, с по-дълъг фюзелаж от този на Су-7У и повече гориво. Название на НАТО — Fitter-B.
  • Су-17К
Износен модел на Су-17 за Египет.
  • Су-17М (Су-20)
Първи по-масов модел с двигател Люлка АЛ-21Ф3, с два приемника за въздушно налягане, нов компютър за навигация и стрелба, запазва стария радар на СРД-5М на Су-7БМК и други подобрения. Влиза на въоръжение през 1973, произвеждан от 1972 до 1975 и изнасян за Полша, Египет и Сирия под означението Су-20. Название на НАТО — Fitter-C.
  • Су-17М-28
Вариант за изпробване на ракети Х-28.
  • Су-17МКГ
Вариант за изпробване на ракети Х-25 и Х-29.
  • Су-17Р (Су-20Р)
Разузнавателен вариант. Износно означение Су-20Р.
  • Су-17М2
Носът е удължен с 38 см, премахнат е един от по-малките радари и са монтирани лазерен далекомер Фон-1400, и прицелна авионика АСП-17 и ПБК-317. Снабден е също така с система за приземяване по уреди и гнездо за навигационен доплеров радар ДИСС-7. Приет на въоръжение през 1975, означение на НАТО — Fitter-D.
  • Су-17М2Д (Су-22)
Вариант за изпробване на по-мощен двигател Тумански Р-29, с който по-късно биват оборудвани самолетите МиГ-23. Заради по-голямата консумация на гориво самолетът е по-малко маневрен и има по-малък радиус на действие, и е предоставен само за износ под означението Су-22. Означение на НАТО — Fitter-F.
  • Су-17УМ (Су-22У)
Първи двуместен учебно-боеви вариант, подобен на Су-17М2, но с по-дълбок фюзелаж, по-малък резервоар и без оръдие. Запазва авиониката и въоръжението. Износният вариант с двигател Р-29 получава означението Су-22У. Означение на НАТО — Fitter-E.
  • Су-17М3 (Су-22М3)
Създан на основата на Су-17УМ, с нов доплеров радар, прицел, допълнителни резервоари и точки за ракети въздух-въздух. Най-многоброен вариант (близо 1000 бройки са произведени). Название на НАТО — Fitter-H.
  • Су-17УМ3 (Су-22УМ3К)
Учебно-боеви вариант с авиониката на Су-17М3. Единственият вариант на Су-17, способен да развива два пъти по-голяма скорост от тази на звука. Название на НАТО — Fitter-G.
  • Су-17М4 (Су-22М4)
Последен вариант на Су-17. Снабден с навигационна система Чайка, подобрена авионика, предупредителни системи "Сирена", променен въздухозаборник, както и ново въоръжение. Произвеждан до 1990, название на НАТО — Fitter-K.
  • Су-22М5
Руско-френски вариант с изцяло модернизирана кабина, система за управление и авионика. Лазерният прицел е премахнат и е инсталиран радар на Фазотрон или Thales Group.

Оператори[редактиране | edit source]

Военени оператори на Су-17, Су-20, и Су-22'
World operators of the Su-17.png
Светлочервен = в експлоатация Тъмночервен = изведен от експлоатация

Бивши[редактиране | edit source]

В България[редактиране | edit source]

Българските ВВС получават общо 18 Су-22М4 и 3 учебни Су-17УМ3. Су-22М4 са получени на три транша по шест машини, като първите шест самолета пристигат в разглобено състояние през лятото на 1984 г. Първият полет в българско небе и с български пилот е осъществен на 18 септември същата година с учебния вариант Су-17М3. Последните шест Су-22М4 (Су-17М4) са получени през 1988 г. Самолетите Су-22 постъпват на въоръжение в 26-и разузнавателен авиополк, базиран край Добрич, заменяйки разузнавателните МиГ-17. До 1989 г. (когато пристигат първите МиГ-29), Су-22 е смятан за най-модерния боен самолет в България. В момента няколко машини от този тип са базирани на летището край Безмер, като според разчетите ще останат на въоръжение до 2010 г.

Характеристики[редактиране | edit source]

Характеристики за Су-17 и вариантите му.[6]

Технически характеристики на различните варианти на Су-17
Су-17 Су-17М Су-17М2 Су-17М3 Су-17М4
Размах на крилете, метри
При стреловидност 30° 13,68 13,68 13,68 13,68 13,68
При стреловидност 63° 10,025 10,025 10,025 10,025 10,025
Площ на крилете, м²
При стреловидност 30° 38,49 38,49 38,49 38,49 38,49
При стреловидност 63° 34,45 34,45 34,45 34,45 34,45
Дължина с приемник за въздушно налягане, м 18,097 18,726 18,868 19,026 19,026
Дължина на фюзелажа, м 15,315 15,347 15,547 15,572 15,572
Височина, м 4,962 4,857 4,857 5,129 5,129
Тегло на празен самолет, т 9,950 9,880 10,445 11,550 12,161
Максимално излетно тегло, т 16,27 18,12 18,82 19,63 19,70
Максимално тегло на въоръжение, т 2,50 4,00 4,00 4,00 4,07
Максимално тегло на горивото без допълнителни резервоари, т 2,79 3,63 3,77 4,00 3,77
Максимална скорост по земя, км/ч 1350 1350 1350 1350 1350
Максимална скорост на височина, число на Мах 2,1 2,1 2,1 2,1 1,7
Максимална скорост при максимална излетна маса, км/ч 350 390 390 380 360
Скорост на кацане при максимално тегло, км/ч 275 290 290 280 285
Максимална скороподемност по земя, м/с 210 220 220 220 230
Практически таван, км 16,35 15,20 15,40 14,00 15,20
Максимална дължина на полета по права линия с доп. резервоари, км 1930 2500 2500 2500 2550
Разстояние за излитане при максимално тегло, км 1,25 1,50 1,50 1,60 1,50
Пробег при кацане с използване на парашут, км 0,70 0,85 0,85 0,90 1,10

Характеристики на Су-22М4:

Схема на Су-22М4
  • Екипаж: 1
  • Дължина: 19,02 м
  • Размах на крилете: 10,02/13,68 м
  • Височина: 5,12 м
  • Площ на крилете: 34,5/38,5 м²
  • Тегло — празен: 12 160 кг
  • Нормално излетно тегло: 16 400 кг
  • Макс. излетно тегло: 19 430 кг
  • Количество гориво: 3770 кг
  • Двигател: Люлка АЛ-21Ф-3 (1x7800/11 200 кгс)
  • Макс. скорост на малка височина: 1400 км/ч
  • Макс. скорост на голяма височина: Мах 1,7 (1860 км/ч)
  • Скороподемност: 230 м/с
  • Таван на полета: 14 200 м
  • Макс. далечина на полета на малки височини: 1380 км
  • Макс. далечина на полета на големи височини: 2300 км
  • Оперативен ресурс: 2000 летателни часа или 20 години

Подобни самолети[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Green, W и др. The great book of fighters. MBI Publishing, 2001. ISBN 0760311943.
  2. а б в г Sukhoi Su-17. // Sukhoi Company Museum. Посетен на 2007-04-15.
  3. а б в Markovskiy, Viktor. Жаркое Небо Афганистана. // Техника — Молодежи. 2000.
  4. combat armed force paf voyage at pafcombat.com
  5. В. Марковский.. Горячий июнь 1982-го. //
  6. В. Марковский, И. Приходченко. Истребитель-бомбардировщик Су-17. — М.: "Экспринт", выпуск № 21, стр. 58

Външни препратки[редактиране | edit source]