К-13

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

К-13 (Р-13, изделие 300) е съветска ракета клас "въздух-въздух", разработена въз основа на американската ракета от същия тип "AIM-9B Sidewinder".

Създаване[редактиране | edit source]

На 24 септември 1958 г., по време на Китайско-тайванския конфликт, тайванските пилоти, въоръжени с американски самолети F-86 "Sabre", за пръв път в света използват управляеми ракети клас „въздух-въздух“ в бой. Ракетите са AIM-9B "Sidewinder" и с тях в течение на конфликта са свалени 11 китайски МиГ-а, но няколко ракети не улучват целите си и падат на територията на КНР.

Веднага е организирано издирването им и, въпреки че отломките им са разхвърляни на площ повече от 100 км2, благодарение на огромното количество войници в китайската армия не след дълго са събрани частите на 3 ракети. Според други данни оцелял във въздушна схватка МиГ-17 каца с невзривена AIM-9B в тялото си. Научавайки за това, съветското правителство веднага изпраща група от 30 специалисти, начело с главния конструктор на Завод №134 „И.И. Торопов“, за да приберат останките от ракетите. Китай предава на СССР почти всички части, но поради започналото влошаване на отношенията помежду им "забравя" да предаде най-важната система - топлинната (инфрачервена) глава за самонасочване.

Топлинната (инфрачервена) глава за самонасочване на AIM-9B

След дълги "напомняния" от страна на правителството на Хрушчов, всички елементи пристигат в Съветския съюз и съветските специалисти се хващат за работа по копирането на ракетата. Работата е тежка и сложна, но руснаците не пестят усилия и през март 1959 са проведени първите четири пуска от наземен стенд. Същия месец са извършени и първите пускове от самолет МиГ-19, но поради предстоящото му сваляне от серийно производство, решават тези ракети да бъдат пригодени към по-перспективния МиГ-21.

На 12 декември започват изпитания, в течение на които са свалени 5 самолета-мишени МиГ-15, в това число 2 самолета с ракети, изстреляни от МиГ-21. На 2 февруари 1960 г. е взето решение за пускането на ракетата К-13 в серийно производство.

За пръв път ракетите са показани на широката публика на парада на 9 юли 1961 г. носени от МиГ-21. По класификацията на NATO получават названието AA-2 "Atol".

Р-13 или АА-2 "Atol" по класификацията на NATO

Китайската страна е възнаградена подобаващо за ролята си в "създаването" на това оръжие - през 1961 г. документацията и натурни образци на К-13 са предадени на КНР, където влизат в серийно производство под името PL-2.

Модификации[редактиране | edit source]

К-13A, Р-3С (Р-13А, изделие 310)[редактиране | edit source]

Подобрен вариант на базовия модел с далекобойност 0.4-7.6 км, височина на бойно използване до 21 500 м и възможност за използване при курсови ъгли до 65° - 70°. В началото на 1960 г. с усъвършенстваните ракети започват изпитания, които завършват през август с препоръка за приемането им на въоръжение заедно със самолета МиГ-21.

К-13М, Р-13М (изделие 380)[редактиране | edit source]

В края на 1960-те год. създадената 15 год. преди това AIM-9B вече е остаряла и САЩ я заменят с подобрения модел AIM-9D, при която огромният объл обтекател на главата за самонасочване е заменен с по-обтекаем, което чувствително увеличава далекобойността на ракетата.

В СССР в отговор веднага започва работа по усъвършенстването на съществуващите ракети К-13, още повече, че бушуващата по това време Виетнамска война дава добри предпоставки за запознаването с новото американско оръжие. В резултат новият вариант "Изделие 380" е приет на въоръжение на 3 януари 1974 г. и получава името Р-13М. Една от съществените разлики с предходните модификации е това, че насочването на ракетата вече не се осъществява от корпуса ѝ, а по целеуказателни сигнали получавани от самолета-носител.

К-13М1, Р-13М1 (изделие 380М)[редактиране | edit source]

Модификация, отличаваща се с повишена маневреност от предхождащите я. Работата по създаването ѝ съвпада с по-дълбоката модернизация на К-13 - ракетата К-14. Основната външна разлика на тази модификация е наличието на аеродинамични кормила с двойна стреловидност по предния ръб с цел подобряване на маневреността. От средата на 1970-те год. се произвежда серийно.

К-13Р, Р-3Р[редактиране | edit source]

Модификация с полуактивна радиолокационна система за самонасочване. Снаряжена е с РЛС "Сапфир 21" и през септември 1967 г. е приета на въоръжение. По класификацията на NATO получава обозначение АА-2-2 "Advanced Atoll".

Тактико-технически данни[редактиране | edit source]

К - 13

  • Дължина - 2,838 м
  • Диаметър - 127 мм
  • Размах - 0,528 м
  • Маса - 75,3 кг
  • Бойна част - 11,3 кг, осколъчно-фугасна
  • Далекобойност - 0,9-7,6 км
  • Скорост - 550 м/с

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Авиация и Космонавтика. Р. Ангельский. Отечественные управляемые ракеты "воздух-воздух"
  • М-Хобби. В.Марковский, К.Перов. Развитие советских авиационных ракет класса "воздух-воздух"