Христо Герджиков
| Христо Герджиков | |
| български генерал | |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
Христо Иванов Герджиков е български офицер, генерал-майор и дипломат, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918), директор на Въздухоплаването (1928 – 1929).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Герджиков е роден на 16 юли 1882 г. в Лясковец, Княжество България. През 1903 г. завършва в 24-ти випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен чин подпоручик. През 1906 г. е произведен в чин поручик, а през 1910 в чин капитан.
Капитан Христо Герджиков взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) капитан Герджиков е началник-щаб на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, на 1 март 1916 е произведен в чин майор, като за службата си като началник-щаб съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас[1], съгласно заповед № 905 от същата година наградата му е променена на Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[2] През 1918 г. е награден с Орден „Св. Александър“, IV степен с мечове в средата[3], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната.[4] На 27 февруари 1918 е произведен в чин подполковник.
На 3 септември 1928 г. е произведен в чин полковник. Същата година е назначен за директор на Въздухоплаването, на която длъжност е до 1929 г.[5], а от 1930 г. е помощник-командир на 7-а пехотна рилска дивизия. През 1932 г. е назначен за началник на отдел от Щаба на действащата армия. На 3 октомври 1933 г. е произведен в чин генерал-майор, а от следващата година е началник на 3-та военно-инспекционна област. През 1935 г. е уволнен от служба.
По време на военната си кариера служи като началник на информационно-цензурна секция в Щаба на действащата армия и като началник на Варненско бюро. В периода (20 октомври 1941 – ок. 20 януари 1942) e областен граждански управител на Беломорската област.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Христо Герджиков е женен и има 2 деца.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1903)
- Поручик (1906)
- Капитан (1910)
- Майор (1 март 1916)
- Подполковник (27 февруари 1918)
- Полковник (3 септември 1928)
- Генерал-майор (3 октомври 1933)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1903)
- Военна академия
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1917)
- Орден „Св. Александър“, IV степен с мечове в средата (1918/1921)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 10
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 348
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 86
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 215 – 216
- ↑ Дреников, Иван. Командирите на Въздухоплаването в България до 1944 г. София, Контекст, 2004. ISBN 9548361108. с. 10.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 196.
