Елешница (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Елешница.

Елешница
Eleshnitsa.JPG
Изглед от село Елешница
България
Red pog.png
Елешница
Област Благоевград
Red pog.png
Елешница
Общи данни
Население 1 420 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 66,156 km²
Надм. височина 861 m
Пощ. код 2782
Тел. код 07446
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 27293
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Елешница
Сашо Мицин
(ГЕРБ)

Елѐшница е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Разложка Елешница [1] е разположена в южното подножие на Северозападния родопски масив Белаките и по двата бряга на долното течение на река Златарица. Златарица се влива в река Места, която минава близо до Елешница. По долината на Места достига топъл въздух от Бяло море.

Както Белаките, така и другите околни планински масиви, долове и равни места са покрити с борови и отчасти с букови и дъбови гори. Землището на селото е сравнително голямо. То обхваща площ от около 300 квадратни километра, но има предимно планински, а на юг полупланински характер. На запад и северозапад то се ограничава от землището на село Бабяк, на север към връх Гюл-тепе, където е минавала българо-турската граница — от землището на бившето село Чепино, а на изток и югоизток — от землищата на селата Гостун и Обидим. За южна и югозападна граница служи течението на река Места и съответно землищата на град Добринище и град Банско.

История[редактиране | edit source]

Край Елешница са открити останки на селище от първия етап на ранния неолит. В културно отношение селището край Елешница се отнася към югозападния вариант на култура Караново І, който е представен и при селищата в Ракитово, Добринище, Ковачево и Белица.[1]

Около Елешница са намерени предмети и съдове от тракийско време.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Елешница (Eléchnitsa) е посочено като село с 245 домакинства и 750 жители българи.[2]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Елишница като село с 260 български къщи.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Елешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

През 1928 година в Елешница е основана трудова горска производителна кооперация „Пчела“. Към 1935 г. тя има 125 членове.[5]

Дълго време Елешница е урановият център на България. Вече са ликвидирани екологичните последствия от добива на уран[6].

Религии[редактиране | edit source]

Основна религия е християнството.

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев показва, че св. Варвара е родена в с. Елешница- Разложко (Югозападна България), което в древността се е наричало Илиопол.

Обществени институции[редактиране | edit source]

В преписката към последния лист на един миней, намерен в близкия град Белица, се вижда, че е бил преписан в село Лешница от някой си поп Сава за поп Койчо от Белица през 1560 г. От преписката може да се заключи, че в двете села е имало християнски свещеници.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Елешница

Редовни събития[редактиране | edit source]

Кухня[редактиране | edit source]

До средата на миналия век, приготвяната храна била много проста. Като основен продукт може съвсем основателно да се спомене фасулът. За внасяне на разнообразие в менюто често пъти фасулът бил сваряван заедно с кисело зеле или „чекане“ (втасало, като кисело зеле, червено цвекло).

След дългите коледни и великденски пости, които били строго спазвани, се приготвяло "задушено" капама. Капамата /задушеното/ е общоразложки деликатес, който бил консумиран с голям апетит от местните.

Други местни ястия са качамакът и шуплата.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Васил. Сондажни проучвания на раннонеолитно селище в Добринище, Разложко, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 11-14.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 132 - 133.
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 846.
  5. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 5 (не е отбелязана в изданието - околия Разлог)
  6. Урановата мина в Елешница
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.553.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.