Елешница (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Елешница.

Елешница
Eleshnitsa.JPG
България
Red pog.png
Елешница
Област Благоевград
Red pog.png
Елешница
Общи данни
Население 1 420 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 66,156 km²
Надм. височина 861 m
Пощ. код 2782
Тел. код 07446
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 27293
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Елешница
Сашо Мицин
(ГЕРБ)

Елѐшница е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Разложка Елешница [1] е разположена в южното подножие на Северозападния родопски масив Белаките и по двата бряга на долното течение на река Златарица. Златарица се влива в река Места, която минава близо до Елешница. По долината на Места достига топъл въздух от Бяло море.

Както Белаките, така и другите околни планински масиви, долове и равни места са покрити с борови и отчасти с букови и дъбови гори. Землището на селото е сравнително голямо. То обхваща площ от около 300 квадратни километра, но има предимно планински, а на юг полупланински характер. На запад и северозапад то се ограничава от землището на село Бабяк, на север към връх Гюл-тепе, където е минавала българо-турската граница — от землището на бившето село Чепино, а на изток и югоизток — от землищата на селата Гостун и Обидим. За южна и югозападна граница служи течението на река Места и съответно землищата на град Добринище и град Банско.

История[редактиране | edit source]

Край Елешница са открити останки на селище от първия етап на ранния неолит. В културно отношение селището край Елешница се отнася към югозападния вариант на култура Караново І, който е представен и при селищата в Ракитово, Добринище, Ковачево и Белица.[1]

Около Елешница са намерени предмети и съдове от тракийско време.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Елешница (Eléchnitsa) е посочено като село с 245 домакинства и 750 жители българи.[2]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Елишница като село с 260 български къщи.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Елешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

През 1928 година в Елешница е основана трудова горска производителна кооперация „Пчела“. Към 1935 г. тя има 125 членове.[5]

Дълго време Елешница е урановият център на България. Вече са ликвидирани екологичните последствия от добива на уран[6].

Религии[редактиране | edit source]

Основна религия е християнството.

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев показва, че св. Варвара е родена в с. Елешница- Разложко (Югозападна България), което в древността се е наричало Илиопол.

Обществени институции[редактиране | edit source]

В преписката към последния лист на един миней, намерен в близкия град Белица, се вижда, че е бил преписан в село Лешница от някой си поп Сава за поп Койчо от Белица през 1560 г. От преписката може да се заключи, че в двете села е имало християнски свещеници.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Елешница

Редовни събития[редактиране | edit source]

Кухня[редактиране | edit source]

До средата на миналия век, приготвяната храна била много проста. Като основен продукт може съвсем основателно да се спомене фасулът. За внасяне на разнообразие в менюто често пъти фасулът бил сваряван заедно с кисело зеле или „чекане“ (втасало, като кисело зеле, червено цвекло).

След дългите коледни и великденски пости, които били строго спазвани, се приготвяло "задушено" капама. Капамата /задушеното/ е общоразложки деликатес, който бил консумиран с голям апетит от местните.

Други местни ястия са качамакът и шуплата.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Васил. Сондажни проучвания на раннонеолитно селище в Добринище, Разложко, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 11-14.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 132 - 133.
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 846.
  5. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 5 (не е отбелязана в изданието - околия Разлог)
  6. Урановата мина в Елешница
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.553.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.