Бабяк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бабяк.

Бабяк
България
Red pog.png
Бабяк
Област Благоевград
Red pog.png
Бабяк
Общи данни
Население 760 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 16.662 km²
Надм. височина 1337 m
Пощ. код 2784
Тел. код 074404
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 2107
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Белица
Ибрахим Палев
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Бабяк
Мустафа Бъсков
(ДПС)

Ба̀бяк е село в Югозападна България. То се намира в община Белица, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Бабяк се намира в планински район и е съставено от няколко разпръснати махали. Намира се на 15 километра североизточно от гара Белица и на 30 километра в същата посока от Банско.

Етимология[редактиране | edit source]

Според някои автори името на селото произлиза от думата „бабуни“ или „бабун“. Това е било едно от наименованията на богомилите, които обитавали тези места и впоследствие приели исляма.[1]

История[редактиране | edit source]

До 1954 година към Бабяк се броят населени местности, които влизат в състава на днешните села Бел камен, Бунцево, Дагоново, Конарско, Смолево, Юруково; до 1955 — населени местности в състава на селата Аврамово, Бойка (Горно Крайще), Върхари (закрито), Гълъбово, Орцево, Палатик, Черешово. Близки населени местности са Узуново и Чирек.

Античност[редактиране | edit source]

В землището на Бабяк, на Бабяшка чука (кулата), е открито тракийско светилище, в което са намерени оброчни плочи на Бендида, Зевс и Хера; култовата дейност продължава до V век.

Останки от антично светилище и надгробна могила от късния период на желязната епоха има в местността Митеш (на 4 km северозападно от Бабяк); в местността Пшениценината са открити следи от древно антично селище. Населението се е занимавало с рудодобив, за което свидетелстват останки от минни галерии; добивани са злато (по река Златарица), смола и катран.

В местността Гогово (източно от Бабяк) са открити средновековен некропол и плочи. Открити са над 1000 медни и сребърни византийски монети и много единични средновековни монети. На Бабяшка чука са запазени останки от манастира „Света Екатерина“.

В Османската империя[редактиране | edit source]

Селото се споменава в османски списък на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. Посочени са жителите Вели, син на Дамад Пазарлъ; Сюлейман, син на Абдуллах; Хасан, син на Караджа; Алагьоз Абдуллах; Ине Бали Хамза, Хадър, син на Насух и Ахмед, син на Насух, натоварени да събират общо 235 овце.[2] Фактът че доста души носят името „Абдуллах“, говори че най-вероятно са били, преди това, немюсюлмани или поне бащите им са били такива. Османците са давали бащиното/фамилното име „Абдуллах“ на новоприелите исляма, чиито бащи или вече били мъртви, или не са били приели исляма заедно със синовете си. Това име е от арабски произход и значи „Божи раб“.

В 19 век Бабяк е чисто мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бабяк (Babiak) е посочено като село с 892 домакинства и 2100 жители помаци.[3]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бабяк (Бабекъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 3600 българи-мохамедани[5].

В България[редактиране | edit source]

След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Бабяк е посочено като селище с 200 помашки семейства.[6]

През 19 век населението се препитава с овцевъдство, лов и катранджийство. В края на 19 век Васил Кънчов споменава Бабек като пръснато колибарско селище с 3600 жители.

Непосредствено преди Балканската война, Бабяшките колиби са били над 2000 на брой, но след войната в следствие на многото жертви и емиграцията, броят им намалява наполовина.[7]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Бабяк живеят 4780 помаци.[8]

През 1926 година в Бабяк е основана трудова горска производителна кооперация „Дерменска“. Към 1935 г. тя има 206 члена.[9]

По време на т. нар. Възродителен процес през 1972 година бабечани научават за насилствената смяна на имената в Родопите и изработват план за противодействие. От бабешките колиби се събират около 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото ѝ и през Самоков да достигнат до София, където да протестират пред американското и турското посолство. ДС разбира за операцията едва след като групата е тръгнала и незабавно стартира спешна високопланинска операция за неутрализиране на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са заловени, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово.[10]

Религии[редактиране | edit source]

Населението на Бабяк е изцяло мюсюлманско от помаци.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Джамията в Бабяк се смята за архитектурен паметник; досега не е регистрирано кога точно е строена, но се предполага, че е било между 17 и 18 век.

Личности[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Хюсеин Мехмед — Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София 2007, стр. 61
  2. Цветкова, Бистра. Турски извори за българската история III. София, Българска академия на науките, 1971. с. 197-198.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 134-135.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 17 - 18.
  5. Кънчов, Васил. Разлогъ. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 193.
  6. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 98.
  7. Хюсеин Мехмед — Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София 2007, стр. 72
  8. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  9. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 5 (не е отбелязана в изданието - околия Разлог)
  10. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 77.
  11. 40-то Народно събрание - МУСА ДЖЕМАЛ ПАЛЕВ. // Народно събрание на Република България. Посетен на 29 ноември 2008.
  12. Христова, Елина. ЦИК утвърди имената на 10-мата пирински депутати в 41-то НС. // Darik News. 8 юли 2009.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.