Бабяк
Вижте пояснителната страница за други значения на Бабяк.
| Бабяк | |
 Бабяк
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 781 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 16.662 km² |
| Надм. височина | 1337 m |
| Пощ. код | 2784 |
| Тел. код | 074404 |
| МПС код | Е (Бл) |
| ЕКАТТЕ | 2107 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Белица Ибрахим Палев (ДПС) |
| Кметство - кмет |
Бабяк Мустафа Бъсков (ДПС) |
Бабяк е село в Югозападна България. То се намира в община Белица, Област Благоевград.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Бабяк се намира в планински район и е съставено от няколко разпръснати махали. Намира се на 15 километра североизточно от гара Белица и на 30 километра в същата посока от Банско.
[редактиране] Етимология
Според някои автори името на селото произлиза от думата „бабуни“ или „бабун“. Това е било едно от наименованията на богомилите, които обитавали тези места и впоследствие приели исляма.[1]
[редактиране] История
До 1954 година към Бабяк се броят населени местности, които влизат в състава на днешните села Бел камен, Бунцево, Дагоново, Конарско, Смолево, Юруково; до 1955 — населени местности в състава на селата Аврамово, Бойка (Горно Крайще), Върхари (закрито), Гълъбово, Орцево, Палатик, Черешово.
Близки населени местности са Узуново и Чирек. В землището на Бабяк, на Бабяшка чука (кулата), е открито тракийско светилище, в което са намерени оброчни плочи на Бендида, Зевс и Хера; култовата дейност продължава до V век.
Останки от антично светилище и надгробна могила от късния период на желязната епоха има в местността Митеш (на 4 км. северозападно от Бабяк); в местността Пшениценината са открити следи от древно антично селище. Населението се е занимавало с рудодобив, за което свидетелстват останки от минни галерии; добивани са злато (по река Златарица), смола и катран.
В местността Гогово (източно от Бабяк) са открити средновековен некропол и плочи. Открити са над 1000 медни и сребърни византийски монети и много единични средновековни монети. На Бабяшка чука са запазени останки от манастира „Света Екатерина“.
Селото се споменава в османски списък на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. Посочени са жителите Вели, син на Дамад Пазарлъ; Сюлейман, син на Абдуллах; Хасан, син на Караджа; Алагьоз Абдуллах; Ине Бали Хамза, Хадър, син на Насух и Ахмед, син на Насух, натоварени да събират общо 235 овце.[2] Фактът че доста души носят името „Абдуллах“, говори че най-вероятно са били, преди това, немюсюлмани или поне бащите им са били такива. Османците са давали бащиното/фамилното име „Абдуллах“ на новоприелите исляма, чиито бащи или вече били мъртви, или не са били приели исляма заедно със синовете си. Това име е от арабски произход и значи „Божи раб“.
В 19 век Бабяк е чисто мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бабяк (Babiak) е посочено като село с 892 домакинства и 2100 жители помаци.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бабяк (Бабекъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 3600 българи-мохамедани[4].
След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Бабяк е посочено като селище с 200 помашки семейства.[5]
През 19 век населението се препитава с овцевъдство, лов и катранджийство. В края на 19 век Васил Кънчов споменава Бабек като пръснато колибарско селище с 3600 жители.
Непосредствено преди Балканската война, Бабяшките колиби са били над 2000 на брой, но след войната в следствие на многото жертви и емиграцията, броят им намалява наполовина.[6]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Бабяк живеят 4780 помаци.[7]
По време на Възродителния процес през 1972 година бабечани научават за насилствената смяна на имената в Родопите и изработват план за противодействие. От бабешките колиби се събират около 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото ѝ и през Самоков да достигнат до София, където да протестират пред американското и турското посолство. ДС разбира за операцията едва след като групата е тръгнала и незабавно стартира спешна високопланинска операция за неутрализиране на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са заловени, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово.[8]
[редактиране] Религии
Населението на Бабяк е изцяло мюсюлманско от помаци.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Джамията в Бабяк се смята за архитектурен паметник; досега не е регистрирано кога точно е строена, но се предполага, че е било между 17 и 18 век.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- ↑ Хюсеин Мехмед — Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София 2007, стр. 61
- ↑ Цветкова, Бистра. Турски извори за българската история III. София, Българска академия на науките, 1971. с. 197-198.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 134-135.
- ↑ Кънчов, Васил. Разлогъ. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 193.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 98.
- ↑ Хюсеин Мехмед — Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София 2007, стр. 72
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
- ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 77.
- ↑ 40-то Народно събрание - МУСА ДЖЕМАЛ ПАЛЕВ. // Народно събрание на Република България. Посетен на 29 ноември 2008.
- ↑ Христова, Елина. ЦИК утвърди имената на 10-мата пирински депутати в 41-то НС. // Darik News. 8 юли 2009.
|
|||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
