Бабяк

Вижте пояснителната страница за други значения на Бабяк.

---

Бабяк
Бабяк 41.95, 23.683333
Общи данни
Население	781 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	16.662 km²
Надм. височина	1337 m
Пощ. код	2784
Тел. код	074404
МПС код	Е (Бл)
ЕКАТТЕ	2107
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    - кмет	Белица Ибрахим Палев (ДПС)
Кметство    - кмет	Бабяк Мустафа Бъсков (ДПС)

Ба̀бяк е село в Югозападна България. То се намира в община Белица, Област Благоевград.

География

Село Бабяк се намира в планински район и е съставено от няколко разпръснати махали. Намира се на 15 километра североизточно от гара Белица и на 30 километра в същата посока от Банско.

Етимология

Според някои автори името на селото произлиза от думата „бабуни“ или „бабун“. Това е било едно от наименованията на богомилите, които обитавали тези места и впоследствие приели исляма.

История

До 1954 година към Бабяк се броят населени местности, които влизат в състава на днешните села Бел камен, Бунцево, Дагоново, Конарско, Смолево, Юруково; до 1955 — населени местности в състава на селата Аврамово, Бойка (Горно Крайще), Върхари (закрито), Гълъбово, Орцево, Палатик, Черешово. Близки населени местности са Узуново и Чирек.

Античност

В землището на Бабяк, на Бабяшка чука (кулата), е открито тракийско светилище, в което са намерени оброчни плочи на Бендида, Зевс и Хера; култовата дейност продължава до V век.

Останки от антично светилище и надгробна могила от късния период на желязната епоха има в местността Митеш (на 4 km северозападно от Бабяк); в местността Пшениценината са открити следи от древно антично селище. Населението се е занимавало с рудодобив, за което свидетелстват останки от минни галерии; добивани са злато (по река Златарица), смола и катран.

В местността Гогово (източно от Бабяк) са открити средновековен некропол и плочи. Открити са над 1000 медни и сребърни византийски монети и много единични средновековни монети. На Бабяшка чука са запазени останки от манастира „Света Екатерина“.

В Османската империя

Селото се споменава в османски списък на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. Посочени са жителите Вели, син на Дамад Пазарлъ; Сюлейман, син на Абдуллах; Хасан, син на Караджа; Алагьоз Абдуллах; Ине Бали Хамза, Хадър, син на Насух и Ахмед, син на Насух, натоварени да събират общо 235 овце. Фактът че доста души носят името „Абдуллах“, говори че най-вероятно са били, преди това, немюсюлмани или поне бащите им са били такива. Османците са давали бащиното/фамилното име „Абдуллах“ на новоприелите исляма, чиито бащи или вече били мъртви, или не са били приели исляма заедно със синовете си. Това име е от арабски произход и значи „Божи раб“.

В 19 век Бабяк е чисто мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бабяк (Babiak) е посочено като село с 892 домакинства и 2100 жители помаци.

Георги Стрезов за Бабяк (1891):

„ Бабек, с това име наричат много махали и групи от по 3-4 къщи, разпръснати по върховете и по полите на Доспат от Аврамово до Чукурли Чайл, на едно разстояние от 30 часа път. Най-голямата махала е собствено Бабек, на И от Якоруда 3 часа; тук в петък се набират от махалите помаци да се молят в единствената джамия по целия Бабек. Тук е седалище и на един полунезависим управител и съдия, който държи тези чинове по наследство. Сегашният се казва Х. Мустафа ага. От махалите по-големи са Аврамово, Дагонска и Медарската махала. Местността е само планиниста; гора вековна; високи борове до небето, таквиз, които са високи повече от 30 метра. От житните растения става само ръж, и царевица по-малко; поминуват най-вече със скотоводство и дърводелство; правят катран и хранят пчели речи без изключение. Животът, нравите и обичаите на бабечане са чисто патриархални. Всяка къща си е заобиколена със своя гора и нивичка; в работи, що не се достигат направо до правителството, управляват си се самостоятелно, по старото славенско право; старейшина и наследствен кмет. Даждие на плащат никак; рядко дават - ако искат - по нещо. Бирник тук не смее да стъпи; онези, които си позволят да влязат, не излезли още еднъж. Говорът и облеклото на тези помаци ги отличава от съседите им помаци и българе. Без съмнение спазени са много стари форми в езика, предания, приказки и др. Бабечане са планински полудиви хора, които нищо не са видели вън от своя кът, нищо не са чули освен баснословните разкази за славното им минало. Ако и да са мухамедане по вяра, повечето от тях не са стъпили през живота си в джамия и не знаят, що нещо е тя. Слушал съм разни анекдоти, които доказват голямата простота на бабечане. Двама от тях еднъж отишли за пръв път в махалата Бабек и първото нещо, що им привлякло вниманието, бил един белосан, изправен валяк. „Еле са го валяли“, казва единият, „ама как са го изправили“. Той мислел, че минарето е валяно на земята и подир изправено. Друг един помак от Бабек се оплаквал на един българин защо у тях да се не ражда грозде; обвинявал селянете, които режейки лозите, не ги оставяли да достигнат до техните къщи. Покрай това те са незлобливи, гостолюбци и добре живеят с българете. Крайна само бедност принуждава мнозина да си нарамят пушките па да станат разбойници. И бедността е голяма тук: щастливи са онези, които са видели образа на монета; зимане - даване се върши с менка на самите природни произведения. Числото на всичките къщи, които влизат в местността Бабек смятат до 1000. “

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бабяк (Бабекъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 3600 българи-мохамедани.

В България

След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Бабяк е посочено като селище с 200 помашки семейства.

През 19 век населението се препитава с овцевъдство, лов и катранджийство. В края на 19 век Васил Кънчов споменава Бабек като пръснато колибарско селище с 3600 жители.

Непосредствено преди Балканската война, Бабяшките колиби са били над 2000 на брой, но след войната в следствие на многото жертви и емиграцията, броят им намалява наполовина.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Бабяк живеят 4780 помаци.

През 1926 година в Бабяк е основана трудова горска производителна кооперация „Дерменска“. Към 1935 г. тя има 206 члена.

По време на т. нар. Възродителен процес през 1972 година бабечани научават за насилствената смяна на имената в Родопите и изработват план за противодействие. От бабешките колиби се събират около 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото ѝ и през Самоков да достигнат до София, където да протестират пред американското и турското посолство. ДС разбира за операцията едва след като групата е тръгнала и незабавно стартира спешна високопланинска операция за неутрализиране на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са заловени, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово.

Религии

Населението на Бабяк е изцяло мюсюлманско от помаци.

Културни и природни забележителности

Джамията в Бабяк се смята за архитектурен паметник; досега не е регистрирано кога точно е строена, но се предполага, че е било между 17 и 18 век.

Личности

• Муса Джемал Палев - народен представител от ДПС в 40-тото и в 41-ото Народно събрание.

Външни препратки

• Хюсеин Мехмед. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония., С., 2007.

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.