Христо Попконстантинов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Христо Попконстантинов е български писател и фолклорист. Роден е през 1858 година в село Петково. Работи като учител в родното си село и в Лясково. През 1880 година завършва стенографския курс на Антон Безеншек и става чиновник в Министерството на народното просвещение в София. Известно време е учител в Първа софийска мъжка гимназия, след което става началник на Стенографското бюро на Народното събрание. Той остава на този пост до края на живота си през 1899 година.
[редактиране] Библиография
- От Витоша до Родопа. 1883.
- Спомени за страшната пролет в Ахъчелеби през 1876 година. 1884.
- Петко войвода, бранител на родопските българе до 1879 г.. 1885.
- Непокорните села в Родопските планини. 1886-1887. (2 части)
- Материали за изучаване на родопското наречие 1889
- Песни из личния живот. От Чепино 1895
- Разни обичаи през годината. От Ахъ-Челебийско 1896
- Чепино (Едно българско краище в северо-западните разклонения на Родопските планини 1898
- Кратки фолклорни бележки 1898
[редактиране] Литература
- Алюшева, Ангелина. Христо Попконстантинов. Живот, дела, пример. 2001.
- Николов, А. Из кореспонденцията на П. А. Сирку с Хр. Попконстантинов. - Минало, 1997, № 3-4, 45-58
