Направо към съдържанието

Стенография

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стенограф)
Отче наш“, изписана на различни стенографски системи от 19 век.

Стенографията (позната понякога още като краткопис) представлява специална система за постигане на значително ускоряване на писането посредством специфични знаци и правила. Стенографията има за цел:

  • да бъдат отбелязани точно и възстановени сигурно изговорените думи (от речи, дебати, диктовки и др.);
  • да се облекчи писането за собствени нужди и за кореспонденция с други лица, които боравят със стенографското писмо.

Съществуват много форми на стенография. Обичайната стенографска система предоставя символи и съкращения за думи и често срещани фрази, което може да позволи на някой добре обучен по системата да пише със същата бързина, с която хората говорят.[1] Методите за съкращение са базирани на дадена азбука, като се използват различни подходи. Няколко програми с автоматично допълване на текст, самостоятелни или интегрирани в текстови редактори, също могат да включват стенографски функции за често срещани фрази. Много журналисти използват тази техника на писане, за да могат бързо да си водят записки и бележки на пресконференции и други подобни случаи.

Стенографията се използва повече в миналото, преди изобретяването на звукозаписа и диктофоните. Системата се е считала за основна част от обучението на секретарите и полицаите, както и особено полезна за журналистите. Макар главната употреба на стенографията да е за записване на устна диктовка или дискурс, някои системи се използват за компактно изразяване. Например, медицински лица могат да използват стенография в медицински карти и кореспонденция. Стенографските записки обикновено са временни и целят незабавна употреба или да бъдат основа на по-нататъшно печатане, въвеждане на данни или транскрипция към нормален ръкопис, макар да съществуват и дългосрочни приложения, като например за шифриране (известен пример е дневника на Самюъл Пийпс).[2]

Нуждата от стенография в България е почувствана остро още при воденето на протоколите на Учредителното събрание през 1879 г. и Григор Начович още през лятото на 1879 г. търси добър стенограф в чужбина. На поканата му откликва младият словенец Антон Безеншек, който идва в София през есента на 1879 г., основава стенографско бюро към Народното събрание и става основоположник на българската стенография. Дневниците на Първото обикновено народно събрание вече се стенографират.

  1. РБЕ
  2. Pepys, Samuel, Latham, Robert, Matthews, William. The diary of Samuel Pepys: a new and complete transcription. Bell & Hyman, 1970. ISBN 978-0-7135-1551-0., т. I, с. xlvii–liv (for Thomas Shelton's shorthand system and Pepys' use of it)