Кресненско-Разложко въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кресненско-разложкото въстание е въстание на македонските българи от 1878-1879 година срещу османската власт, последвало решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония, извън границите на новообразуваното Българско княжество.

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране, енциклопедизиране, категоризиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Разделена България след Берлинския конгрес - литография на Николай Павлович

Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като Натанаил Охридски, Методий Кусев, Васил Диамандиев и други и на комитетите "Единство". Започва подготовка за въстание. На 8 септември 1878 година в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата.

Митрополит Натанаил Охридски - един от главните организатори на въстанието

На 5 октомври 1878 година около 400 въстаници под ръководството на Стоян войвода (Стоян Карастоилов) атакува турския гарнизон и превзема Кресненските ханчета. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Въстанието обхваща и местността Каршияка, надясно от река Струма. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Разлог. Втори въстанически център в Разложката котловина става село Горно Драглище. Към него се отправят въстаници от Долно Драглище, Добърско и Годлево. Сформираната чета потегля към село Баня.

В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села. Въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 година е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. По десния бряг на р. Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 година. В този критичен момент в Македония идва Стефан Стамболов. Той заедно с Никола Обретенов настоява да се използва опитът от Априлското въстание от 1876 година и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски обаче остава привърженик на четническата тактика. През април 1879 година една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите.