Адам Калмиков
|
||||||||
Адам Иванович Калмиков e руски офицер, капитан и сотник от донската казашка войска, участник в Кресненско-Разложкото въстание.
[редактиране] Биография
Участва като доброволец в сръбската армия по време на Сръбско-турската война през 1876 година. Взима участие и в Руско-турската война (1877-1878). В края ѝ се установява във Видин, където постъпва в канцеларията на видинския губернатор. В навечерието на Кресненско-Разложкото въстание в началото на септември се озовава в Кюстендил, начело на чета от около 100 души предимно бивши опълченци, родом от Македония и други доброволци, с които, на 5 октомври участва в превземането на Кресна и други селища.[1] При опит да премине границата при Деве баир е разбит, след което се връща в София, за да събере нови попълнения.[2]
Софийският комитет „Единство“ заедно със Стоян Карастоилов го определя за войвода на сборен отряд от около 400 доброволци, който на 5 октомври 1878 година напада и разбива турския гарнизон при кресненските ханове.[3] Адам Калмиков е избран за атаман в първото ръководно въстаническо тяло.[4] След пристигането на Луис Войткевич и неговата чета въстаническото ръководство се наложило да се преустрои. Калмиков е назначен за командващ едното въстанническо отделение, но влиза в конфликт и борба за първенство с командира на другото - Войткевич. В резултат на това на 21 октомври 1878 година и двамата са отстранени от българските войводи.[5] Софийският комитет „Единство“ връща Калмиков като ръководител. Заедно с Войткевич, Калмиков организира убийството на Стоян Карастоилов и на четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов, както и ареста на Димитър Попгеоргиев.[3]
След въстанието в 1880 година Калмиков се прехвърля в Румъния. През 1885 година, със съдействието на дружеството „Македонски глас“ е организирана четата на Адам Калмиков. Четниците са снабдени с оръжия от военните складове в Кюстендил. След Съединението на България четата прави опит да премине в Македония, но е посрещната от турски войски и води тежки сражения в които близо до Царево село, Пиянечко загива Адам Калмиков.[3] След смъртта на Калмиков, четата е разбита и се разпръсква.
[редактиране] Източници
- Димитров, И. Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, стр. 116, 233, 234.
[редактиране] Бележки
- ↑ Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, стр. 116
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, стр. 35-36.
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 409.
- ↑ Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879“, София, 1979, стр. 44.
- ↑ Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879“, София, 1979, стр. 47.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
