Иван Ястребов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Ястребов
руски консул
Иван Ястребов 
Роден: 27 януари 1839
Громушка, Руска империя
Починал: 8 януари 1894
Солун, Османска империя

Иван Степанович Ястребов (на руски: Иван Степанович Ястребов) е руски историк, етнограф и дипломат, генерален консул в Призрен и Солун, известен с антибългарската си дейност.

Биография[редактиране | edit source]

Ястребов е роден на 27 януари (8 февруари нов стил) 1839 година в Громушка, днес квартал на Мичуринск, Росия в семейството на свещеника Степан Ястребов. По желание на баща си Иван заминава да учи в Астраханската духовна семинария, а след това в 1864 година завършва курса на Казанската духовна академия, получавайки степен „кандидат“. Научава арабски, класическите езици, турски език, а след това свободно използва гръцки, сръбски, български и албански език.[1]

Портрет на Ястребов около 1880 година.

След това обаче Иван Ястребов се отказва от идеята да стане свещеник и постъпва в Учебния отдел по източни езици на Азиатския департамент, който отдел в министерството на външните работи се занимава с Източния въпрос. Там завършва курс на обучение и заминава като руски дипломат на Балканите. Назначен е за секретар в руското посолство в Цариград на 1 януари 1866 година, където работи с Николай Игнатиев. От 1 януари на следващата 1677 година Ястребов е секретар на руския консул в град Шкодра. Става консул в Шкодра от август 1874 до август 1875 година. През юли 1879 година Ястребов става консул в Призрен, където се сприятелява със сръбския политик Стоян Новакович. Свидетелство за приятелството им са обнародваните писма, в които се говори и за Македонския въпрос.[1] В тях Ястрбов изказва мнението, че Сърбия трябва:

...да даде по-голям отпор срещу българската политика в Македония.[1]

Българският общественик Васил Икономов се запознава с руския призренски консул Иван Ястребов и му дава много от записките си върху народните обичаи и песни от Дебърско, които се публикувани в Ястребовия сборник в 1886 година.[2]

Ястребов е генерален консул в Солун от 1886 до 1894 година.[3] Там Ястребов насочва антибългарската си дейност в две насоки - подкрепа за сръбската пропаганда в Македония и защита на властта на Цариградската патриаршия срещу Българската екзархия. Пише съчинения, в които се опитва да докаже, че македонците не са българи, а са сърби. Тази теза именно поддържа Ястребовия сборник „Обычаи и песни турецких сербов в Призрене, Ипеке, Мораве и Дабре”, който издава в 1886 година в Петроград. Тази книга е един от първите трудове в руската наука, които са откровено антибългарски. В отговор професор Марин Дринов публикува статията „Несколько слов об езыке, народных песнях и обычаях дебрских славян”, която е аргументирана и сериозна критика на Ястребовия сборник „Обычаи и песни турецких сербов”.[1] По повод тази полемика видният езиковед професор Степан Михайлович Кулбакин пише:

Това несъмнено тенденциозно и неоснователно твърдение на Ястребов, подържано от някои благожелателни рецензенти на неговия сборник, като Николски, намери у М. С-ча (Дринов) сериозен, но заедно с това и спокоен критик, който без всякаква мъка доказа, че нито в езика на дебърчаните, нито в техните обичаи, нито в техните идеи има нещо специфически сръбско.[1]

Иван Ястребов умира в Солун, завещавайки цялото си имущество и личната си библиотека на сръбската семинария в Призрен. По негово желание е погребан сред сърбите в православното гробище на Солун. Награден е за заслугите си с ордените „Св. Станислав”, II степен, „Св. Анна”, II степен, и „Св. Владимир”, III и IV степен.[1]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е Антибългарската дейност на руския генерален консул в Солун Иван Ястребов.
  2. Македонска енциклопедија. Скопје, 2009, т. І, 595.
  3. Јастребов, Иван Степанович, стр. 214-215.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.