Николай Игнатиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Граф Игнатиев пренасочва тук. За софийската улица вижте Граф Игнатиев (улица в София)
Николай Игнатиев
руски дипломат
Николай Игнатиев 
Роден: 29 януари 1832
Санкт Петербург, Русия
Починал: 3 юли 1908
Украйна, Русия

Граф Николай Павлович Игнатиев (на руски: Николай Павлович Игнатьев) е руски държавник, офицер - генерал от пехотата, и дипломат, играл важна роля в определянето на руската политика в Азия и на Балканите при управлението на император Александър II. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 29 януари 1832 г. в Санкт Петербург (Русия) в семейството на потомствен дворянин, близък на императорския двор. Ориентира се към военно поприще. Завършва Пажеския корпус и постъпва в Лейбгвардейския хусарски полк. Завършва Академията на Генералния щаб на Руската армия (1851). Служи в Балтийския корпус.

Дипломат[редактиране | edit source]

Участници в Цариградската конференция. Прави: граф дьо Муи (секретар), барон Хайнрих фон Каличе, лорд Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди. Седнали: граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Вертер, граф Ференц Зичи

Пренасочен е към дипломатическа служба през 1856 г. Кариерата му започва в Лондон като военен аташе. На Парижкия конгрес на Великите сили след Кримската война участва активно в преговорите за корекция на руската граница по река Дунав. През 1858 г. е изпратен с малък ескорт на опасна мисия в Хива и Бухара, Узбекистан.

Следващото му дипломатическо пътуване е в Далечния Изток като посланик в двора на китайския император в Пекин. Активно се възползва от страховете на китайското правителство от успехите на Англо-френската експедиция от 1860 г. и изгарянето на Летния дворец. Подписва от името на Русия Пекинската конвенция. С нея Русия получава не само левия бряг на река Амур - първоначалната цел на неговата мисия, но също и земите между река Усури и Тихия океан. Там по-късно е построено пристанището Владивосток. Директор е на Азиатския департамент във Външното министерство (1861-1864).

Участие в Руско-турската война (1877-1878)[редактиране | edit source]

Посланик на Русия в Цариград (1864-1877). Там негова основна задача е да освободи от османска власт и да привлече под руско влияние християнските народи, най-вече българите. Неуморната му дейност в тази насока, включително полуофициална и тайна, завършва с Руско-турската война от 1877-1878 г. Активно участва в сключването на Санстефанския договор между Русия и Османската империя на 19 февруари (3 март) 1878. Получава титлата граф през 1877 г. и е повишен в звание генерал-адютант. Генерал от пехотата от 1878 г. Изпада в немилост след Берлинския договор, който не донася на Русия ползите, които биха компенсирали направените жертви, и се оттегля от активна служба.

Министър[редактиране | edit source]

След идването на власт на император Александър III (1881) е назначен за кратко (25 март - 4 май) за министър на държавното имущество, след което е пренасочен за министър на вътрешните работи с очакването, че ще провежда консервативна и националистическа политика. След период на антиеврейски вълнения, подбудени според някои от него, издава Майските закони (1882). На 30 май 1882 г. граф Игнатиев е уволнен и след отпуск се оттегля от поста си, като до края на живота си не заема официални длъжности.

Памет[редактиране | edit source]

В България в негова чест са наименувани с. Граф Игнатиево, Област Пловдив, улица Граф Игнатиев в град Панагюрище и град Игнатиево, Област Варна. Централна улица в София носи неговото име „Граф Игнатиев“. Негов по-малък син - Николай Николаевич Игнатиев (1872-1962) - се заселва в България след Октомврийската революция и живее в София до смъртта си. Правнук на Н. П. Игнатиев е Майкъл Игнатиев, лидер на Либералната партия на Канада.

Източници[редактиране | edit source]

  • Освободителната война, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 96

Външни препратки[редактиране | edit source]