Лондонски протокол (1877)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лондонският протокол е споразумение между Великите сили, което се опитва да уреди по мирен начин изострянето на Източната криза и проблемите с Османската империя от 1875-1876 г.[1]

Подписан е на 19/31 март 1877 г. в Лондон от представители на Великите сили - Австро-Унгария, Великобритания, Германия, Италия, Русия и Франция.

Представлява последен опит за колективна намеса пред Високата порта за уреждане на Източната криза с мирни средства след въстанията на покорените народи в Османската империя - Босна и Херцеговина (1875) и Априлското въстание в България (1876). Срещу обещанието на руското правителство да демобилизира въоръжените си сили и да не предприема военни действия Високата порта трябва да поеме задължението да въведе реформи за християнското население. Протоколът е придружен от декларация на правителствата на Русия и Великобритания.

На 29 март / 10 април 1877 г. Високата порта отхвърля протокола като вмешателства във вътрешните и работи. Отказът на Високата порта да приеме протокола става повод за избухването на Руско-турската война (1877-1878).

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 103.