Кирил Български

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
† Кирил I
Патриарх Български и митрополит Софийски
BASA 1318K-1-5949-11 Patriarch Kiril young.jpg
Патриарх Кирил в младите си години, около 1930 г.
Лични данни
Управление 10 май 1953 - 7 март 1971
Коронация 10 май 1953
Пълно име Константин Марков Константинов
Други титли пловдивски митрополит
Роден 3 януари 1901
София, България
Починал 7 март 1971 г. (на 70 г.)
София, България
Погребан в Бачковски манастир
Предшественик постът е възстановен
Наследник Максим Български

Кирил I е висш български православен духовник, историк, академик, доктор по богословие и обществен деятел, Пловдивски митрополит, пръв патриарх на Българската православна църква, след възстановяването на патриаршеския ѝ статут през 1953 година.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и образование[редактиране | edit source]

Роден е на 3 януари (стар стил) 1901 г., в София под името Константин Марков Константинов. Родителите му са албанци, преселени в София. От 1914 г. до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По убеждения тогава е анархо-комунист и за да избегне преследвания, следва в Белград и в Загреб и завършва висше образование в Черновци (дн. в Украйна).

Патриарх Кирил защитава докторат през 1927 г. През 1928-1930 г. специализира философия в Берлин при проф. Адолф Харнак. Приема монашество още като студент.

Свещеник и митрополит[редактиране | edit source]

Замонашава се като студент през 1923 г. От 1926 г. е учител в Духовната семинария в София. През 1936 г. е ръкоположен за Стобийски епископ.

15 май 1938 година избиран за Пловдивски митрополит[1]. Утвърден на 29 май сега година.

През 1938 г. е назначен за главен секретар на Светия Синод. Впоследствие е избран за Пловдивски митрополит. През 1943 г. дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски евреи. Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело през 2000 г. е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.

След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. е арестуван по лъжливи обвинения и лежи няколко месеца в затвора, но не е осъден. През 1948 г. Кирил ръководи делегацията на Българската православна църква за участие в Междуправославната конференция в Москва, на която е осъден икуменизмът и политиката на Ватикана.

Патриарх на Българската православна църква[редактиране | edit source]

На 10 май 1953 е избран за пръв патриарх на възстановената Българска патриаршия, след като е избран от Третия софийски църковно-народен събор за патриарх и Софийски митрополит. На 20 ноември 1961 г. патриарх Кирил решава Българската църква да влезе в икуменическия Световен съвет на църквите. На 18 юли 1968 г. Светият Синод начело с патриарх Кирил обявява решението си за смяна на Юлианския църковен календар с Новоюлиански календар.

Научни дейности[редактиране | edit source]

Научните интереси на патриарх Кирил обхващат областта на българската културно-национална и църковна история и предимно борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва исторически факти и обнародва извори, извлечени от български и чужди архивохранилища. Научните му трудове, значителни по обем и съдържание, са написани на основата на огромен документален материал и са важен принос към историята на българската църковно-национална борба.

Патриарх Кирил е доктор хонорис кауза на Софийската, Московската и Санктпетербургската духовна академия. От 1948 г. е подпредседател на Националния комитет за защита на мира, а от 1950 г. е член на Световния съвет на мира.

Умира на 7 март 1971 г. в град София, България. Погребан е в църквата „Св. Богородица“ в Бачковския манастир.

Библиография[редактиране | edit source]

Бюст-паметник на патриарх Кирил в Пловдив.
  • Паисий, митрополит Пловдивски в църковно-народната борба. София, 1948.
  • Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820-1906 г.). 1952.
  • Съпротивата срещу Берлинския договор — Кресненското въстание. 1955.
  • Екзарх Антим (1816-1888 г.). 1956.
  • Граф Игнатиев и българският църковен въпрос. 1958.
  • Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. 1962.
  • Принос към униатството в Македония след Освободителната война (1879-1895 г.). 1968.
  • Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война. Т. I. 1969.
  • Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война. Т. II. 1970.
  • 100 години от учредяването на Българската екзархия. 1971.

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Гугов, свещ. Георги. Социално-етическите възгледи на Патриарх Кирил. Пловдив, Збелсурд, 2003, 16 с. (Християнска социология).
  • Димов, свещ. Янко. Кирил — „патриарх български“. С., 1990, 233 с.; 2 изд. С., УИ, 2004.
  • Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003.
  • Pantschovski, Ivan. Patriarch Kyrill. Berlin, 1971.
  • „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2312.
  • Сборник в чест на Кирил патриарх български по случай 100 години от рождението и 30 години от неговата смърт. Съст. и науч. ред. Стефан Шивачев. Пловдив, 2001, 143 с.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Грешка при цитиране: Присъстват етикети <ref>; липсва етикет <references/>