Никола Славков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Славков
български революционер
Роден
Починал
20 април 1936 г. (84 г.)
ПартияЛиберална партия
Никола Славков в Общомедия
Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г.

Никола Ангелов Славков е български революционер, общественик и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е и учи в Свищов. Емигрира в Сърбия и оттам Русия. В Одеса се среща с Христо Ботев. Член на БРЦК, през есента на 1875 участва в Гюргевския революционен комитет при подготовката на Априлското въстание. Заедно с Никола Обретенов са определени за апостоли на V Софийски революционен окръг. През януари 1876 г., при опит да достигне София е заловен след предателство в Орханийско. Руско-Турската освободителна война го заварва в затвора. Служи като преводач по време на войната.

След Освобождението е секретар на русенския полицай-мейстер, чиновник за особени поръчки при русенския губернатор, полицай-мейстер на Варна, окръжен началник на Осман Пазарски окръг, първи околийски началник на същата околия, Севлиевски окръжен управител и столичен градоначалник в края на века от 1895 до 1898 г. Член е на Либералната партия в Княжество България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]