Ощава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ощава
България
Red pog.png
Ощава
Област Благоевград
Red pog.png
Ощава
Общи данни
Население 80 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 35,746 km²
Надм. височина 968 m
Пощ. код 2847
Тел. код 074337
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 54537
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Кресна
Илиян Кръстев
(НДСВ, ВМРО-НИЕ, ОЗ, …)

Оща̀ва е село в Югозападна България. То се намира в община Кресна, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Ощава е разположено в северозападните подножия на Пирин планина. Селото има повече от петнадесет махали, които са пръснати по двата бряга на преминаващата река Дяволска /Шейтан дере/ сред борови гори и поляни. Надморската височина е различна и се движи от 450 до 750 метра надморска височина. Има видимост към най-високите и красиви пирински върхове - Синаница, Вихрен, Албутин, Плешки , Каменитица и връх Пирин. Разстоянието от разклона на главен път Е-79 близо до Кресненското ханче е 13 километра, като преди това се преминава през село Стара Кресна. Пътят е асфалтов и в много добро състояние.

В землището на селото има два минерални извора - Хладката и Врелата баня. Водата на хладката минерална баня много отдавна се ползва от местните жители за лечение на опорно-двигателния апарат и костно-ставни заболявания. Разположена е в красивата местност Банището.

История[редактиране | edit source]

Някога селото е било разположено по-високо в планината и пръснато на повече махали. Къщите са били там където е обработваемата земя и около извори. За произхода на името Ощава има две предположения. Първото - произлиза от турското "хош ава" т.е. добър климат и второто от „отава“ - втора трева след коситба заради факта, че в района има много пасища и ливади.

През 19 век Ощава е чисто българско село , числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак.

Черквата „Свети Тодор Тирон“ е строена през 1930 година, на мястото на старата черква, която е била опожарена по време на Балканската война от турците. Селото е опожарявано и по време на Кресненско-Разложкото въстание. Тогава в селото е убит и ръководителя на въстанието Стоян войвода. Имало е килийно училище към старата черква, а новото школо е строено в началото на двадесетте години на миналия век. В землището има много оброчища на различни светци.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хущава (Houschtava) е посочено като село със 115 домакинства с 380 жители българи.[1] Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ощава живеят 1350 души, всичките българи-християни.[2] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Hochtava се състои от 1440 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 50 ученици.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Ощава са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

В средата на миналия век селото е било прочуто и с духовата си музика.

Езерец[редактиране | edit source]

В 1956 година махалата Езерѐц е обявена за отделно село.[5] С решение на Министерски съвет от 24 октомври 2012 година село Езерец е присъединено обратно към Ощава.[6][7]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Край река Дяволска има много красиви кътчета. В района природата е изваяла причудливи скални мегалити с различна форма. В землището на Ощава има два минерални извора, които могат да се превърнат балнеолечебни центрове.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Съборът на село Ощава е на празника на Света Петка, който се провежда в почивните дни на първата седмица на месец август. От три години се прави и черковен събор на Малка Богородица.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Ощава
  • България Георги Марков (1972 - ), български футболист, играл за националния отбор на България, Левски, Локомотив София и Ботев Пловдив
  • България Георги Трендафилов, участник в Кресненско-Разложкото въстание, загинал в боя при Моравска на 9 октомври 1878 година заедно с още 8 обградени въстаници[8]
  • България Григор Костадинов (1893 - 1977), български просветен деец
  • България Република Македония Крум Монев (1927 - 2001), четник при Герасим Тодоров
  • България Хараламби (Ралан) Анастасов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, чалкчия, ІІ отделение, четата на Дончо Златков, щаб на 15 щипска дружина[9]
  • България Хараламби Дулев (? - около 1920, Гара Пирин), деец на ВМОК, куриер на Дончо Златков[10]
  • България Яне Костадинов (1833 - 1927), български свещеник и революционер
Родени в Езерец
  • България Ангел Сребринчев, председател на местния комитет на ВМОРО[11]
  • България Никола Янев Светецов (1880 - 1987), роден и починал в Езерец, инициатор за откриване на училището в Езерец, деец на ВМОРО, куриер на Яне Сандански, участник в укриването на Мис Стоун, участвал в Балканската и в Първата световна война, пленен в Добруджа прекарва 3 години в Русия, женен за Мария Светецова (1885 - 1988)[12]
Родени в Кърпелева
  • България Иван Кърпелев, български революционер, деец на ВМОРО, ятак на Яне Сандански, в къщата му са откривани отвлечените жени при аферата „Мис Стоун[13]
Свързани с Ощава
  • Георги Янев, български свещеник в Ощава, архиерейски наместник в Горна Джумая.
Починали в Ощава

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 189.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.868.
  5. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  6. Министерски съвет на Република България. Две села на територията на община Кресна се присъединяват към други населени места
  7. Решение № 878 от 25 октомври 2012 г. Обн. ДВ. бр. 84 от 2 ноември 2012 г.
  8. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 218.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.
  10. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 69.
  11. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, София, 1987, стр. 93.
  12. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 193.
  13. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 111.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.