Мара Бунева
|
||||||||||
Мара Николова Бунева е българска революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация. Известна е като „борец за свобода“ и „героиня“ заради извършения от нея атентат срещу Велимир Прелич през 1928 година[1].
Съдържание |
Биография и революционна дейност [редактиране]
Семейство [редактиране]
Мара Бунева е родена в северозападния македонски град Тетово, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Съществуват две версии за рождената дата на Мара Бунева - 1901 или 1902 година[2]. Родена е в семейството на Никола (Нико) С. Бунев и Ана, братовчедка на Миля от рода Топорковци, женена за предприемача Георги Хаджиристич[3]. Нейни по-големи братя са Борис и Лазар, убит от сърбите 1913 или 1944 година, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера и Елена Буневи[4]. По майчина линия революционерката е внучка на легендарния Зако — който има заслуга за построяването на християнски храм в Тетово по турско време[2]. Бащата на Мара Бунева — Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов, и е кмет на Тетово в периода 1915-1918 година. [5]
Личен живот [редактиране]
Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия[2] и получава висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.
Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на юриста на Скопската област Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания — стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание.
След произнасянето на тежките присъди над подсъдимите студенти в края на декември 1927 година на 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“[6]
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си.
Отзвук от атентата [редактиране]
Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“[7]
Паметната плоча на Мара Бунева [редактиране]
След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. От 13 януари 2002 година активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата “Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна на ново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието[8] През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарско съдържание [9]. В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени[10]. По късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.[11]
"Всяка година се счупват плочите и е чудно, че имаше доста полиция, а все пак се направи това. Предишните години слагахме и мраморни плочи и пак ги счупваха. Ние се съмняваме, че това го правят или тежки сърбомани или самите сърби, които живеят в Скопие. Все още се прогонуват, затварат, гонат от работа македонски граждани, които я ценат паметта на своите бугарски предци. Бугарите в Македония са нарекувани предавници, отпадници, изроди в своята собствена родина, където секогаш са били най-голямите патриоти."[12]
Външни препратки [редактиране]
Видео [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Болеслав Тахауеръ, аташе по печата на Унгарската легация въ София. Вестник "Македония". 1934; Александър Гребенаров. Македонският научен институт (1923-2008). ИК Гутенберг, София, 2009. стр. 190; Иван Михайлов. Спомени, том 3, Освободителната борба 1924 - 1934 г., 1967; Вестник "Волонте", 10 април 1930, Париж.;„Панихида и бугарски песни за контроверзната атентаторка од дружината на Ванчо Михајлов.“ Вест, 14 јануари 2002; Д. Гоцев, С. Германов, И. Илчев, Т. Митев. "Македония - История и политическа съдба", Том 2, Издателство "Знание" ООД, София, 1998. стр 190-191; Цанко Серафимов. "Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи." Издателска къща "Орбител", София, 2004.; Антони Гиза. Балканските държави и македонския въпрос. Македонски научен институт, София 2001. (стр. 100); "Крвави атентат Велимира Прелића", Вестник "Политика", 14 януари 1928 (стр. 3)
- ↑ а б в Иванов, Н. „Опит за внасяне на някои ясноти за живота и делото на Мара Бунева“. Публикация в сборника „Свети Дух. Ден на Македония“. С., 2008
- ↑ Рубин, Земон. Д-р Миодраг Календар Хађи Ристић - живот и дело, Етно-култ, Струга, 2006, стр.5.
- ↑ Даниела Начева, „На гости на Вера Бунева-Николова и Борис Николов“, Вестник на българите в Детройт, Брой 4, 2009
- ↑ Коларов, Никола. „Мара Бунева-живот и подвиг“.
- ↑ Цитирано по: Гоцев, Димитър. „Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 - 1941)“. София, Издателство на БАН, 1988, стр. 49.
- ↑ Цитирано по: Красимир Каракачанов. ВМРО. 100 години борба за Македония. София, 1996, стр. 121.
- ↑ Джамбазки, Ангел. Поклон пред паметта на Мара Бунева., http://djambazki.org
- ↑ “Вест”: Българите се оплакват в македонското МВнР
- ↑ ВМРО ще отложи всички прояви в Скопие по повод 80-годишнината от смъртта на Мара Бунева
- ↑ Паметната плоча на Мара Бунева в Скопие, 14.01.2013, Медиапул
- ↑ Лазар Младенов, председател на Български културен клуб – Скопие. 14.01.2013, Медияпул
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
