Алексий Слав
|
||||||||
Алексий Слав e самостоятелен български владетел, деспот на княжество в Родопите от 1207 до 1230 година.
Алексий Слав произхожда от династията Асеневци - сестрин син e на царете Асен, Петър и Калоян. Братовчед на цар Борил и севастократор Стрез. След смрътта на Калоян в 1207 година енергично се противопоставя на цар Борил, като го смята за узурпатор. През 1208 година влиза в договорни отношения с латинския император Хенрих Фландърски, който го удостоява с титлата деспот. Под негова власт са Западните и Централни Родопи, и голяма част от Източна Македония, на изток от река Струма.
Първоначално главната му резиденция се намира в крепостта Цепина, днес край село Дорково в Родопите - (1207 - 1212). След 1212 годино премества седалището си в крепостта Мелник, скътана в полите на Пирин планина.
Прави значителни дарения на манастири. В грамотата за дарение на манастира „Света Богородица Спилеотиса“ край Мелник се самоопределя като „самодържец“.
За последен път деспот Алексий Слав е споменат в историческите извори през 1228 година, като враг на латинците. Вероятно след Клокотнишката битка от 1230 година земите му са присъединени към българската държава. За последните години от живота му липсват сведения.
Споменът за него е живял със столетия. Името му се споменава в една грамота на владетеля Константин Драгаш през 1393 година. През 15 и 16 век Родопите са наричани в някои извори Славееви гори - епоним от Слав. Река Доспат носи името си от титлата деспот и вероятно е свързано с личността на Алексий Слав.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- Андреев, Й. Лазаров, Ив. Павлов, Пл. "Кой кой е в средновековна България". София, 1995, стр. 11-14.
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |