Йоаким Кърчовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоаким Кърчовски
български просветен деец
Роден: около 1750
Осломей, Османска империя
Починал: около 1820
Крива паланка, Османска империя

Йоаким Кърчовски, също и Хаджи Яким, Даскал Яким, Яким Монах е български възрожденски духовник, книжовник, просветен деец и учител, родоначалник на българската печатна книжнина[1][2].

Биография[редактиране | edit source]

Сведенията за живота на Йоаким Кърчовски са оскъдни. Предполага се, че той е роден около средата на 18 в. в село Осломей, Кичевско, днешна Република Македония. Ефрем Каранов приема, че родното му място е град Кичево (Кърчево), откъдето идва и прозвището му. Голяма част от сведенията за живота на този възрожденец се съдържат върху първите страници на неговите книги. Вероятно получава образование в Цариград и през 80-те години на XVIII в. започва да работи като свещеник (от 1787 година) и учител. През по-голямата част от живота си служи в Крива паланка и околните села. Дълги години е учител и свещеник в Кратово, манастира „Свети Йоан“ край град Дебър, в Кичевско, Щип, Самоковско, Мелник, Кюстендил. В Кратово отваря смесено училище за момчета и момичета. Около 1807 година остава вдовец и се замонашва. От заглавията на някои негови книги става ясно, че през 1814 година Йоаким Кърчовски става хаджия и даскал, през 1817 година се замонашва и през 1819 година e въведен в сан йеромонах. Заедно със синовете си той обикаля по селата (главно около Щип, Кюстендил и Самоков), за да проповядва и да просвещава народа.

Йоаким Кърчовски умира около 1820 година по време на едно от пътуванията си. Негови синове са Давид Кърчовски (? - 1844) и Георги Кърчовски, свещеник и проповедник в Северна Македония, около 1820 година се установява в Кратово[3].

Книжовна дейност[редактиране | edit source]

Корица на „Чудеса пресвятия Богородици“, 1817, Буда, преведена на „болгарский язык“
Корица на „Различна поучителна наставления“, 1819, Буда

Дългогодишната просветителска дейност на Йоаким Кърчовски сред обикновения народ му дава възможност да се запознае отблизо с нуждите на българите от по-високо образование, което да се опира на говоримия български език и на по-модерни педагогически практики. Така просветителската му дейност носи някои нови черти. Той „отваря вратите“ на училището си в Кратово освен за момчета и за момичета. Както е известно, образованието на жените е дело тепърва на Възраждането. В просветната си дейност даскал Яким търси все нови форми, стига до мисълта за печатната книга и последното десетилетие на живота си ознаменува с издаването на ред книги[4], които са сред първите новобългарски печатни книги след „Неделник“ на Софроний Врачански. Те са издадени в Буда и носят заглавията:

  • „Слово исказаное заради умирание“ (1814) - представя поучение, проповядващо аскетически морал в християнско-религиозен дух, каквито поучения ни са познати добре от средновековната литература [4];
  • „Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова" (1814) - съдържа поучение, посветено на т. нар. Страшен съд при проповядваното от християнската религия второ Христово пришествие; легендата за Страшния съд се среща често в средновековната литература като едно предупреждение на християнската религия, насочено за изпълнението на нейните повели и нейния морал[4];
  • „Сия книга глаголемаа митарства" (1817) - разказва „митарствата” на св. Теодора по пътя за рая. Тези „митарства” са съставна част на добре познатото на старобългарската литература Житие на Василий Нови, на оня Василий,чиято прислужница е била св. Теодора и който се убеждава от нейния разказ в истинността на задгробния живот[4].
  • „Чудеса пресвятия Богородици" (1817)
  • „Различна поучителна наставления" (1819)

Религиозното съдържание на тези книги превръща Йоаким Кърчовски в продължител на съществуващата дотогава книжовна традиция на дамаскинарите, авторите на сборници със смесено съдържание, и на основоположника на българската печатна книга - Софроний Врачански. Това са сборници, които съдържат поучения, тълкувания на библейски текстове, нравоучителни разкази, често с апокрифен характер, като книгите на предшествениците му[4]. Както със занимателното за съвременниците му съдържание, така и с достъпния за читателите език съчиненията на Яким Монах стават много популярни и имат широко разпространение през 19 в. Основното им достойнство е, че са написани на „простейший язик болгарский“ (Простѣйшїи языкъ Болгарскїй), т.е. на език, близък до говоримия език на българския народ от края на 18 в. и началото на 19 в.[5]

В епохата, когато излизат книгите на хаджи Йоаким, балканските народи формират своите нации, така че изразите „простейший язик болгарский”, „иждивением же православних христиан щипских и прочих градов болгарских”, не само търсят да спечелят вниманието на „простейшите” и „некнижни” читатели, за които т. нар. черковнославянски език е бил трудно разбираем, но отразяват едно пробудено българско национално съзнание.

Големият принос на Йоаким Кърчовски за изграждането на българския книжовен език през XIX в. се определя преди всичко от опита му да разреши на практика редица книжовноезикови проблеми — за отношението към традицията, за отразяването на особености от различни български говори, за турцизмите и някои други. Така със съчиненията на този книжовник живата българска народна реч получава по-нататъшно утвърждаване във възрожденската ни книжовна практика. Езиковата практика на Йоаким Кърчовски е част от процеса на изграждане на български книжовен език през XVIII-XIX в.[5]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.334.
  2. Български възрожденски книжовници от Македония: избрани страници (отг. ред. Иван Дуриданов). С., 1983, 26-43.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.374.
  4. а б в г д Георгиев, Емил. Люлка на старата и новата българска писменост, Държавно издателство Народна просвета, София 1980
  5. а б Кратка биография наЙоаким Кърчовски с факсимилета от негови трудове, http://promacedonia.com, 21.08.2012 г.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.