Софроний Врачански
| Свети Софроний Врачански | |
 |
|
| Роден | 11 март 1739 Котел, Османска империя |
|---|---|
| Починал | 23 септември 1813 Букурещ, Влашко |
| Почитан в | Източноправославния свят |
| Канонизация | 31 декември 1964[1], България от Българската православна църква |
Свети Софроний Врачански, известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, а по-късно Врачански епископ, е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Св. Паисий Хилендарски. В началото на 19 век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност.[2] Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Семейство [редактиране]
Стойко Владиславов е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Самият той се венчава с Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Ганка. Цонко се оженил за Гана Хаджи Танасова и е бащата на княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) и Атанас Богориди (Атанас Цонков Стойков). Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патаролийски.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Софроний Врачански (1739 - 1813) |
|
Ганка |
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Гана |
|
Цонко |
|
Владислав |
|
Мария |
|
Ганка |
|
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ралу Сканави |
|
Стефан (1775 - 1859) |
|
Атанас (1788 - 1826) |
|
|
|
|
|
Поликарп Патаролийски |
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
Ласкар Кантакузин |
|
Харикиня (? - 1861) |
|
|
Иван (Янко, ? - 1861) |
|
|
Александър (Алеко) (1822 - 1910) |
|
Мария (? - 1880) |
|
Йоанис Фотиадис |
|
Никола (1821 - 1863) |
|
Екатерина Конаки |
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
Михаил Стурдза |
|
Смарагда (1816 - 188) |
|
Ана (? - 1866) |
|
Константинос Музурус |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Емануил |
|
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Години в България [редактиране]
Софроний Врачански учи в килийно училище в родния си град по църковнославянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770-1775 година.
През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След случилите се през 1797 година размирици във Враца с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуска града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време управлява като полунезависим владетел Пазвантоглу. Този период е важен за изясняване на целите му като писател.
Последни години [редактиране]
През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ.
Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. „Кириакодромион, сиреч Неделник“ е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на църковнославянски и гръцки източници — единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение — поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Книгата става широко популярна под името „Софроние“. Пише и друг сборник — „Неделное евангелское толкование“ (1805, Регионален исторически музей, Шумен). „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.
Неизвестна е датата на смъртта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски пише за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна църква, а паметта му се чества на 11 март.
Книжовна дейност [редактиране]
- Първи Софрониев препис на „История славянобългарска“ (1765 г.) - за църквата в Котел. Съхранява се в НБКМ.
- Втори Софрониев препис на „История славянобългарска“ (1781 г.) - правен за лично ползване. Съхранява се в Библиотеката на Румънската академия на науките.
- Видински сборници от 1802 г.:
- Първи видински сборник: "Поучение и словосказание за празниците господни" - Има характер на дамаскин. Съдържа 79 слова с християнско-поучителен характер,сред които "Слово за раждането на нашия господ Исус Христос", "Слово за Сретение Господне", "Слово за краткостта на човешкия живот" и други. Към тях са прибавени "Посвещение" и "Послесловие".
- Втори видински сборник: "Разкази и разсъждения" - компилация от басни и нравоучителни разкази, този сборник е основното съчинение на Софроний с предимно светско съдържание, наред с „Житие и страдание на грешния Софроний“.
- "Кириакодромион сиреч неделник (Софронийе)" - Първото печатно произведение на новобългарски език и единственото произведение на Софроний отпечатано приживе. За да събере необходимите средства за отпечатването му, Софроний изпраща "Позив" до заможни българи в Румъния. В него той изтъква необходимостта от печатни книги на съвременен български език. Книгата съдържа "Оглавие", 94 слова и поучения, послеслов и две наставления за свещениците относно обредите на кръщенето и венчавката. Отпечатана е в 1000 броя през 1806 г.
- Книга от 1805 г. за православната, еврейската и мохамеданската религии. Разделена е на три части, по една за всяка религия. За източници Софроний ползва руски и гръцки съчинения от XVII-XVIII в.
- Житие и страдание на грешния Софроний - смята се за първата автобиография на българин. С това съчинение Софроний окончателно скъсва със средновековната книжнина и поставя началото на съвременната българска литература. За пръв път е отпечатано от Георги Раковски в пет поредни броя на вестник "Дунавски лебед" през 1862 г.
- "Гражданское позорище" - Това е превод от гръцки на книгата "θέατρον πολιτικόν", която пък е превод на "Thearum politicum" от Амброзий Мерлиан, излязла през 1802. До 1963 г. погрешно се смята, че книгата е превод на книгата на протестанският свещеник Вилхем Стратеман. В извлечението от Втория Видински сборник са включени анекдоти за персийски, гръцки, египетски владетели. На места Софроний използва анекдотите за да внуши на читателя свои мисли: необходимостта от образование, съвет към народа да не дава излишна милостиня на манастирите, упреци към ниския морал и невежеството на духовенството.
- Серафим, архиерей български - позив към българския народ от 1810 г. по повод войната на Русия срещу Турция.
Наред с книжовните си способности, превърнали го в един от създателите на съвременният български език и литература, Софроний притежава и художествена дарба. Той се проявява като калиграф и художник при създаване на своите ръкописи. Известното му изображение в епископски одежди се счита за автопортрет.
Източници [редактиране]
- ↑ slovo.bg: Биографични бележки - Софроний Врачански
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 104.
Първични
- Софроний Врачански, Съчинения в два тома, С., 1989-1992.
- Св. Софроний епископ Врачански. Катехизически, омилетически и нравоучителни писания. Из ръкописното наследство на светителя. С., 1989.
Вторични
- Вутова, Н. Софроний Врачански. 1739-1913. Библиографски указател. С., 1989.
- Киселков, В. Софроний Врачански. Живот и творчество. С., 1963.
- Ничева, К. Езикът на Софрониевия Неделник в историята на българския език. С., 1965.
- Радев, Ив. Софроний Врачански. Личност и творчество. С.: Наука и изкуство, 1983.
- Софроний Врачански. Сборник изследвания. С.: Академично изд. Проф. М. Дринов, 2004
- Аретов, Н. “Житие и страдания грешнаго Софрония” и западноевропейският просвещенски роман. - Литературна мисъл, 1979, № 10.
- Аретов, Н. Софроний Врачански и диалога му със света. Наблюдения върху “Философския мудрости” и “Гражданское позорище”. - Литературна мисъл, 1990, № 3.
- Аретов, Н. Отношението религиозно — светско и възникването на новобългарската белетристика. (Наблюдения върху творчеството на Софроний Врачански) - Български език и литература, 1998, № 1.
- Аретов, Н. Трите вери през погледа на Софроний Врачански и проблемът за религиозната толерантност. - Във: Вечните страсти български. Почит към Тончо Жечев. Изд. център “Боян Пенев”, Корпорация Развитие КДА, С., 2004, с. 22-32.
