Димитър Попски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Димитър Попски е книжовник от кръга на Софроний Врачански и един от първите български стихотворци от времето на Възраждането.
В Букурещ се сближава със Софроний, когото нарича свой благодетел и баща заради полаганите от него грижи. По всяка вероятност Попски помага на Врачански при отпечатването през 1806 г. на „Неделника“ — смятана в миналото за първата българска печатна книга на новобългарски език. През 1813 г. пише „Ода за Софроний“, която е открита от Георги Раковски и публикувана за първи път в „Дунавски лебед“, през 1861 г., бр. 54.
[редактиране] Източници
- Енциклопедия на българската възрожденска литература. Велико Търново, Абагар, 1996. ISBN 954-427-251-8.
