Видински еялет

Видински еялет
	Видински еялет
1846 – 1864
	Разположение на Балканите към 1850 г.
Столица	Видин
	Предшественик Румелийски еялет Наследник Дунавски вилает

Видинският пашалък или Видински еялет (на турски: Vidin Eyaleti) е основна административна единица в рамките на Османската империя.

Съществува от 1846 до 1864 година, когато при осъществената административна реформа е включен в състава на Дунавския вилает. Седалището на пашата (управителя) е във Видин.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Граничи на запад с Княжество Сърбия (васално на Портата), на югозапад и юг – с Нишкия пашалък, на изток – със Силистренския пашалък, на север през Дунава – с васалното Влашко.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 19 век пашалъкът се състои от санджаци с административен център съответно във Видин, Лом, Търнова (дн. Велико Търново)^[1].

В книгата „Хроника на Девствената крепост“ (както е наричана от турците Видинската градска крепост поради това, че никога не е била завземана със сила) е публикувана приложената карта със санджаците (към 1870-те години) на Видин, Адлие (дн. гр. Кула), Белоградчик, Берковица, Враца, Лом, Рахова (днес Оряхово)^[2].

Според същата статия в турската уикипедия съставът на пашалъка включва санджаци с центрове Белоградчик, Зищови (дн. Свищов), Ивраца (дн. Враца), Лом, Лофча (дн. Ловеч), Нигболу (дн. Никопол), Плевне (дн. Плевен), Рахова (дн. Оряхово).