Румелийски еялет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Румелийският еялет в 1609 година.

Румелийският еялет (на османски турски: ایالت روم ایلی)[1] или Румелийско бейлербейство[2] е еялет (до 1590 година се използва терминът бейлербейство[3]) в Османската империя. Център на еялета е Одрин, София, а след това Битоля.[2] Съществува от 1365 до 1867 година, когато Османската империя унифицира административното си разделение с употребата на вилаетите. Румелийският еялет обхваща около 124 430 km2 в 19 век.[4]

История[редактиране | edit source]

Мурад I създава голямото административно разделение на султаната на две бейлербейства в Румелия и Анадола около 1365 година.[5] Първият бейлербей на Румелия е Лала Шахин.[6][7] Първоначално Румелийският еялет обхваща всички територии на империята в Европа до създаването и на други еялети - Джеазир в 1533, Будински еялет в 1541 и Босненски еялет в 1580 година.[6][7] В средата на 15 век център на Румелийското бейлербейство става София.[8]

Карта на Румелийския еялет след намаляването на територия му около 1850 година.

В 18 век Битоля се налага като алтернативно седалище на еялета и в 1836 година става негова столица. В същото време реформите от Танзимата с цел модернизиране на Османската империя, разделят новите еялети на Скопски санджак, Янински и Солунски еялет, а територията на Румелийският еялет е значително намалена до няколко провинции около Битоля. Еялетите съществуват до 1867 година, когато при преминаването към унифициращата административна система на вилаетите, Румелийски еялет става част от новосъздадения Солунски вилает.[6][9][10]

Администратвино деление[редактиране | edit source]

Според списък от 1475 година в Османската империя има 17 подчинени на румелийския валия санджакбейове, които управляват санджаци.[6] Според официалното салнаме от 1847 година еялетът включва Шкодренски, Охридски и Костурски санджак.[6]

Валии[редактиране | edit source]

Румелийски еялет
Име Години
Лала Шахин около 1365 - ?
 ?
Тимурташ бей 1385[11]
 ?
Мустафа бей 1421[12]
 ?
Касим паша 1443[13]
 ?
Саръ Ахмед паша 1714[14]
 ?
Хаджи Мустафа паша 1797[15]
 ?
Кьосе Ахмед Зекерия паша 1836 - март 1840
 ?
Мехмед Дилавер паша май - юли 1840
Юсуф Мухлис паша Серезли юли 1840 - февруари 1842
Якуб паша Кара Османзаде февруари 1842 - февруари 1843
Мустафа Нури паша Съркатиби февруари 1843 - юли 1843
Мехмед Саид паша Мирза август 1843 - септември 1844
Мехмед Зияедин паша Мезарджъзаде септември 1844 - октомври 1845
 ?
Йомер паша Къзълхисарлъ декември 1845 - януари 1847
Мехмед Зияедин паша Мезарджъзаде януари 1847 - септември 1848
Мехмед Емин паша Мюхендис декември 1847 (вероятно 48) - юни 1849
Асаф паша септември 1848 - август 1854
Мехмед Решид паша Бошнакзаде август 1854 - септември 1855
Йомер паша Къзълхисарлъ септември 1855 - септември 1856
Мехмед Хуршид паша Арнавуд септември 1856 - май 1857
Ахмед Назър паша май 1857 - октомври 1857
 ?
Исмаил паша Черкез януари 1860 - май 1861
Абдулкерим Надир паша юни 1861 - февруари 1864
Али паша Кютахялъ февруари 1864 - август 1864
Хюсеин Хюсню паша август 1864 - януари 1865
 ?
Мехмед Тефик паша Ташджъзаде септември 1866 - юни 1867

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. с. 71–72.
  2. а б Паскалева, Виржиния. Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78: 1851-1865 (395 p.), Том 1 и 3, Македонски научен институт, 2001, стр. 386.
  3. Selcuk Aksin Somel. The A to Z of the Ottoman Empire. Scarecrow Press, 2010-03-23. ISBN 978-1-4617-3176-4. с. 88. Посетен на 2013-06-03.
  4. The Popular encyclopedia: or, conversations lexicon, Volume 6, London, page 698.
  5. D. E. Pitcher. An Historical Geography of the Ottoman Empire: From Earliest Times to the End of the Sixteenth Century. Brill Archive, 1972. с. 125. Посетен на 2013-06-02.
  6. а б в г д İnalcik, Halil. Rūmeli. // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume VIII: Ned–Sam. Leiden and New York, BRILL, 1995. ISBN 90-04-09834-8. с. 607–611, esp. 610–611.
  7. а б Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. с. 50.
  8. Матанов, Христо. История на българите (От древността до края на XVI век), т.1, 2003, стр. 460-464, 507-508, 516-519.
  9. Ursinus, M.. Manāstir. // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden and New York, BRILL, 1991. ISBN 90-04-08112-7. с. 371–372.
  10. Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. с. 50, 52.
  11. Smailagic, Nerkez (1990) (на Croatian), „Leksikon Islama“, Sarajevo: Svjetlost, p. 514, ISBN 978-86-01-01813-6, OCLC 25241734, http://es.scribd.com/doc/39442123/LEKSIKON-ISLAMA-Nerkez-Smailagi%C4%87, посетен 22 септември 2013, "God.1385.kao beglerbeg se javlja Timurtaš-beg..." 
  12. Vera P. Mutafchieva. Agrarian relations in the Ottoman Empire in the 15th and 16th centuries. East European Monographs, 1988. ISBN 978-0-88033-148-7. с. 10. Посетен на 19 February 2013.
  13. Babinger, Franz (1992), „Mehmed the Conqueror and His Time“, Princeton University Press, p. 25, ISBN 978-0-691-01078-6, http://books.google.com/books?id=PPxC6rO7vvsC&pg=PA25&dq=battle+of+Zlatitsa&hl=en&ei=i8XsTdOcAs7usgbUstTnCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=9&ved=0CE4Q6AEwCA#v=onepage&q=battle%20of%20Zlatitsa&f=false, "Here Kasim Bey, then governor of Rumelia,...." 
  14. Istoriski časopis, Volumes 18-19. Srpska akademija nauka. Istoriski institut, 1971. с. 312. ...али су га Црногорци потукли на Цареву Лазу. Зато је, средином 1712, поново враћен под Хотин. Крајем исте године додељен му је санџак Валона, а затим Јањина и Скадар. Крајвм 1714. премештен је за румелијског беглербега
  15. Теофилова, Мария. Бунтът на Пазван-оглу и неговото значение за българското освободително движение в XX век, Хемус, 1932, стр. 53.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.