Виза (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Виза.

Виза
Vize
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 186 m
Население (2009) 11 908 души
Официален сайт www.komurkoy.com
Виза в Общомедия

Виза (на турски: Vize, Визе, на гръцки: Βιζύη, Визии) е град в Източна Тракия, Турция, център на околия Виза, Вилает Лозенград (Къркларели). Градът има 11 908 жители.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Виза е разположен на 180 метра надморска височина в най-югоизточните склонове на планината Странджа. От вилаетския център Лозенград (Къркларели) е отдалечен на 50 километра в югоизточна посока.

История[редактиране | редактиране на кода]

Антична история[редактиране | редактиране на кода]

През 5 век пр. Хр. градът се споменава за пръв път с имената Бузас и Бизия в сведенията за създаденото тракийско Одриско царство. По-късно, вече през Елинистическата епоха, градът е споменат със същото име. Град Бизия е столица на Одриското царство от около 12 пр.н.е. до падането му под римска власт в 45 г. през периода на управление на династията на Сапеите. Там по времето на Реметалк II е построен голям дворец, в който е живял владетелят и през 2001 г. при разкопки от турски археолози е открита малка част от руините му.[2] По-късно, през римския период в Бизия живеят жители от различен произход, които са основно траки и техни аристократи, което е засвидетелствано в изворите на римските хронисти и гърци, преселили се още в елинистическия период. Първите данни за християнството тук са от 2-4 век, когато в града имало и мъченици. След 313 г., когато християнството вече е равноправна религия в Римската империя, във Бизия са изградени няколко главни църкви и градът е изпълнявал ролята на митрополия и през следващите векове.

Средновековна история[редактиране | редактиране на кода]

През 395 г. Бизия е съставна част от създадената Източна Римска империя или Византия. През 6 век, когато започват преселванията на славяни на Балканския полуостров, земите на източна Тракия също са заселени от тях. Но Бизия остава встрани от големи преселения и според писмени (главно Прокопий Кесарийски и Теофан), и според археологически данни броят на славянското население в 6-8 век там е малък, а броят на запазилото се векове население от траки е голям.[3] Това обаче не е пречка за асимилирането на тракийското и друго население и последвалата му българизация в следващите векове[4] чрез вътрешни миграции на вече славянизирано население. През 10-14 век населението вече е смесено, като в изворите на византийските хронисти се съобщава и за българи, и за гърци, наричани ромеи.

В края на лятото на 927 г. българският владетел Петър (син на цар Симеон), заедно с вуйчо си Георги Сурсувал, който бил посочен приживе от Симеон за съуправител на младия Петър, навлиза в източна Тракия и опустошава град Виза и други крепости и села по пътя си.

Градът е споменаван във византийските хроники от 11-12 век като град населяван от разнороднопо етнически състав население. Бизия пада под турско робство през 1388 г., а в следващите векове е основен пътен възел с Цариград.

Съвременна история[редактиране | редактиране на кода]

В началото 19 век Виза е градче в санджак Родосто на Османската империя, населен от българи и гърци. По-късно, през поредната Руско-турска война (1828-1829) голяма част от българите напускат града и областта и заедно с други българи от одринския санджак се преселват в Бесарабия и северна Добруджа. В града остават обаче известен брой българи. Градът е стара митрополитска катедра. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Виза (Viza) има 400 домакинства и 350 жители българи и 1750 гърци.[5]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година във Виза живеят 490 семейства гърци.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Виза е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

Гръцкото население на Виза се изселва след Гръцко-турската война.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Виза
  • Реметалк III (12-44 г.), тракийски одриски цар от сапейската династия[8]
  • България Георги Костадинов (1888 — ?), македоно-одрински опълченец, 3-та рота на 9-а велешка дружина[9]
  • Гърция Георгиос Визиинос (1849 — 1896), гръцки поет и писател

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сайт на Кьомюркьой
  2. Михайлов, Георги. Траките. 1972.
  3. Попов, Димитър. Древна Тракия История и Култура. София, 2009.
  4. Ангелов, Димитър. Византия — политическа история. 1994. с. 34, 166.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 62-63.
  6. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.301.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 369 и 834.
  8. Михайлов, Георги. Траките. София, Военно издателство, 1972.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 369.