Хаджия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хаджия (араб. хадж - задължително поклонение) е почетно обръщение, получено като удостоение на даден поклонник след посещение му на свещено за религията му място. За мюсюлманите това е Мека. За християните това са Светите земи и Йерусалим с Божи гроб.
В миналото (до началото на механичното движение на хора) хаджиите били на особена почит, защото титула косвено удостоверявал качество на носителя на това обръщение, като състоятелност и издръжливост (поклонението траело най-малко 6 месеца).
Етимологията на думата в българския език е свързана с мюсюлманското название на поклонение към пророка Мохамед и светите места - хадж.
[редактиране] Вижте също
- Дева Мария и Валиде султан;
- Хаджиев, Хаджийски - фамилни имена
- Български хаджии
[редактиране] Външни препратки
- Книга за българските хаджии (съст. Гюрова, С., Данова, Н.). С., 1985, 447 стр.
- Да се изкачиш в Йерусалим, Хаджи Горан Благоев, pravoslavieto.com
- Божигробски хаджилък, хаджи Горан БЛАГОЕВ, usuri-bg.net