Карпош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Карпош.

Петър (Карпош)
български войвода и "Крал на България"
Петър (Карпош) 
Роден: 17 век
Войница (?)
Починал: 1689
Скопие
Мемориална плоча в Скопие на мястото, където е убит Карпош войвода.

Петър, по-известен с прозвището "Карпош", е български бунтовник, водач на бунт в района на западните български земи, крал под сюзеренитета на императора на Свещената Римска Империя.

Сведенията за живота му са оскъдни. Роден е вероятно в село Войница.[1] Оскъдицата в родния му край го принудили да търси препитание в кратовските рудници. Известно време той бил във Влашко на гурбет. Понесъл сам турски издевателства става хайдутин. Той първо води хайдушка чета в Доспатско в края на 17 век.[2] През 1689 г. той повежда българското въстание срещу османската власт по време на Австро-турската война в северните и североизточните части на Македония, в областите на Куманово и Крива паланка.

С навлизането на автрийските войски в турските владения избухват бунтове на българите в Пловдив и София. След това мнозина от тези българи се присъединяват към австрийците в Ниш и заедно с тях нападат мохамеданските градове. От Западните Родопи (Доспат) хайдушкият войвода търси връзка с австрийците, достигайки Знеполе, където вероятно създава своя "свободна територия". Тогава лично султанът издава заповед Карпош да бъде заловен и наказан.
След като австрийците овладяват и се установяват в Ниш и превземат турските крепости в по-голямата част от Западна България от Смедерево и Видин през Пирот до Скопие, Призрен и Щип, а Страхил войвода напада Кюстендил султанът прави всичко възможно да потуши българското въстание, като привлече войводата Карпош на своя страна. Той е амнистиран и е назначен за началник на мартолосите в Кюстендилско и Македония. Войводата обаче, отхвърля съблазните на турците, оглавява въстаналите българи и превзема Крива паланка и Куманово. Влиза в контакт с австрийския император Леополд I, който сред падането на Видинското царство e титуляр на Българската корона [3]. С негово съгласие Карпош се обявява за „крал на Куманово“ и васал на императора, получава от него кралски калпак и писма потвърждаващи властта му в освободените земи. Действа заедно с другия българин Страхил войвода имащ ранг на генерал в австрийската войска, станал войвода на Ниш командващ въстанници-доброволци и български хайдути. Кралят формира въоръжен отряд от 5000 християни. В крепостта Куманово от Карпош са направени нови укрепления.
На 20 ноември 1689 г., след оттеглянето на австрийската армия на зимни квартири, срещу въстаналите българи е средоточена огромна военна сила — частите на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и 30-хилядната орда на кримския татарски хан Селим Гирай.
При Кюстендил турците отхвърлят охранаяващ проходите отред на въстанниците от около 100 души и настъпват към Крива папанка, Куманово и Скопие.
В Крива папанка защитниците българи, австрийци и унгарци са избити а градът е запален.
Генералното сражение е пред крепостта Куманово. Съпротивата на въстанниците приели открития бой е подавена от многократно превъзхождащите ги войски на противника, събрани от всички краища на империята, оглавени лично от командващия унгарския фронт сераскер Махмуд паша. Според някои източници тогава е пленен Карпош войвода,
Според други сведения той пада в плен по-късно когато е унищожен последният му отряд от 200 души и Скопие пада без битка. Карпош е набит на кол от татарският хан Герай при моста в Скопие в края на 1689 г. На 8 октомври 1690 е последното сведение за Страхил войвода и въстаналите българи в Ниш. В 1689 г. в Тракия в района на Пазарджик, Панагюрище, Копривщица, Мечка и Поибрене изразител на антитурското брожение става Балчо войвода. Той впоследствие се насочва към Кюстендил и Щип и действа в района "със своите бунтовници". В януари 1708 г. турците мобилизират видинските войски за борба с него в района на Белоградчик и Крушевeц.

След навлизането си в Северна България през юни 1689 г . Герай хан извършва масови погроми и потурчвания на българите от Добруджа до Тетевенско, които принуждават многобройно българско население да избяга през Дунава във Влашко. При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многобройно българско население да избяга в Австрия и Банат.

Съществуват няколко версии за точното място на залавянета на Карпош и подробностите за въстанието.

Други[редактиране | edit source]

Морският нос Карпош на остров Сноу в Антарктика е наименуван в негова чест.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  • Карпошовото въстание (1689 г.), проф. д-р Петър Петров, Македонски научен институт, София, 1994
  • Пламен Павлов. Сто неща от българската история, II. София, "Световна библиотека", 2008.
  1. Istoria na Bŭlgaria v chetirinadeset toma: Bŭlgarskiat narod pod osmansko vladichestvo, ot XV do nachaloto na XVIII v. Authors Velizar Ivл Velkov, Vladislav Paskalev, Edinen tsentŭr po istoria (Bulgaria), Institut za istoria (Bŭlgarska akademia na naukite), 1999, стр. 238.
  2. Петър Петров,Карпошовото въстание 1689 г., София, 1994.
  3. |Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България
  4. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Karposh Point.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.