Галичица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Галичица
Галичица, гледана от манастира „Свети Наум“
Галичица, гледана от манастира „Свети Наум“
Галичица (Република Македония)
Montanya.svg
Общи данни
Местоположение Флаг на Република Македония Република Македония
Флаг на Албания Албания
Най-висок връх Магаро
Надм. височина 2 254 m
Галичица в Общомедия

Галичица, гледана от „Корита“

Галичица е планина в югозападната част на Република Македония и в Източна Албания, която се издига като хребет между Охридското и Преспанското езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22 750 хектара от македонската част на Галичица са обявени за национален парк Галичица.[1]

На брега на Охридското езеро се намира манастирът „Свети Наум“, основан около 900 г. от Наум Преславски.

География[редактиране | редактиране на кода]

Галичица е дълга 35 километра и е разположена в посока север-юг. На територията на Албания преминава в планината Сува (Суха) гора. Най-високи върхове са Магаро (2254 m), Лако Сигноп (1984 м) и Гога (1737 м), а от връх Баба могат да се видят едновременно двете езера[2].

Образувана е през терциера и е съставена от мезозойски варовици с дебелина 500-550 м върху основа от палеозойски метаморфни силикати[3] (кристалинни шисти).

Поради варовитостта си е бедна на вода, но е богата на карстови извори и пещери. Според сайта Ohrid na dlanka[4], още в началото на XX век Йован Цвиич изказва предположението, че водата на Преспанското езеро понира през карстовите райони на Галичица и Сува Гора в Охридското езеро. Страницата цитира също изследване на природни изотопи от 1980 г., доказващо предполаганата хидрографска връзка - над 50% от изворите край манастира Свети Наум край Охридското езеро получават вода от Преспанското.

Биологично разнообразие[редактиране | редактиране на кода]

Галичица се отличава с много богат растителен и животински свят. Някои видове се намират единствено в нея за цялата територия на Република Македония, а други са местни ендемични видове.

Според описанието на националния парк [1], в него се допират ареалите на различни видове растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити.

Животинското царство е представено от 1644 вида пеперуди, 30 вида земноводни и влечуги, 266 вида птици и 51 вида бозайници. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на Република Македония.

Други[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война през Галичица минава фронтовата линия. И до днес на някои места в планината са запазени следи от позициите на българската армия, отбранявала района през 1916-1918 г., а един от главните върхове носи името ‘Бугарска чука’.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Природно наследство на Република Македония - Национален парк ГАЛИЧИЦА
  2. Списание Орбел, брой 2, 2003 г. - Национален парк "Галичица"
  3. Ohrid na dlanka - Национален парк Галичица
  4. Ohrid na dlanka - Охридско езеро, основни географско-хидрографски карактеристики

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.