Свети Наум (манастир)
| Манастир „Свети Наум“ |
|
 Манастирската църква |
|
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна | Република Македония |
| Вероизповедание | Македонска православна църква |
| Епархия | Дебърско-кичевската епархия |
| Архиерейско наместничество | Охрид |
| Време на изграждане | 9 век |
| Съвременен статут | действащ храм |
„Свети Наум“ е православен манастир в Република Македония.
Съдържание |
Местоположение [редактиране]
Разположен е на югоизточния бряг на Охридското езеро, в непосредствена близост до границата с Албания и на 30 километра южно от град Охрид. В миналото едно от средищата на Охридската архиепископия, днес манастирът е под управлението на Дебърско-кичевската митрополия.
Манастирът „Свети Наум“ е поклонническа дестинация. Традиционно се смята, включително от мюсюлманското население в региона, че поклонението там помага при психични заболявания,[1] което води до появата на българската поговорка „Или ум или Свети Наум“.[2] В миналото поклонниците са можели да пренощуват в помещението до параклиса с гроба на основателя на манастира свети Наум, отдясно на манастирската църква, в молитви за изцеление, а днес — в обособена хотелска част.
Манастирският църковен празник е денят на свети Наум - 20 юни. Други големи манастирски празници са зимният ден на свети Наум - 23 декември, 27 юли, когато се почита паметта на свети Седмочисленици и денят на свети Архангели, в чиято чест е построен първоначално манастирът.
История [редактиране]
Манастирът е построен през 893-900 година от свети Наум Охридски, най-младият от първите ученици на свети Кирил и Методий,[3] със съдействието на българските владетели Борис и Симеон. След като прекратява учителската си дейност, през 900 година Наум Охридски се оттегля в този манастир. След смъртта му на 23 декември 910 година манастирската църква, първоначално носеща името „Свети Архангели“, започва да бъде наричана с неговото име. В нея се съхраняват и мощите на Свети Наум Охридски.[1]
Манастирът е с типичната византийска архитектура. Манастирската църква е кръстокуполна и изграждането и протича на няколко етапа между 9 век и 14 век. По двата си притвора тя прилича на охридската църква „Света Богородица Перивлепта“. След пожар през 1711 година е поставен нов иконостас, зографисан от йеромонах Константин. През 1806 година зографът Търпо рисува нови стенописи по поръчка на игумена Стефан от Пловдив, хаджи Яков и епитропа Иван Гаврилов. Вляво от входа е изобразен като ктитор на храма „Михаил, архонт на България“. Надписите на всички икони и стенописи са на гръцки език.[1]
Самият манастир е преустройван неколкократно. Така през втората половина на 17 век игуменът Гавриил изгражда болница, а през 1811 година са пристроени покрити тераси. През 1845 година манастирът е засегнат от пожар, а през 1870 година изгаря напълно, с изключение на църквата, и сегашните манастирски сгради са изградени след това. По това време в манастира вече не пребивават монаси. През 1873 година той преминава под управлението на гръцката църковна община в Охрид. През Възраждането в деня на Свети Наум, в манастира се е провеждал панаир.[4]
След завладяването на Охридско от Сърбия през 1912 година, край манастира е построена кралска резиденция и новата църква „Свети Иван Владимир“.[1]
В миналото манастирът „Свети Наум“ притежава значителна собственост, в резултат на многобройни дарения. Така в средата на 19 век той разполага с 8 хиляди овце и доходите от селата Любанища, Поян и Стение.[1]
Бележки [редактиране]
- ↑ а б в г д Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 426-430.
- ↑ Илюстрация Илинден, април 1940, година 12, книга 4 (144), стр. 10.
- ↑ Св. Наум Преславско-Охридски. // www.Pravoslavieto.com. Посетен на 5 септември 2009.
- ↑ Царева, Юлиана. Панаирите през Възраждането, Българска етнография, година І, 1990, книга 4, с. 43.
Литература [редактиране]
- Иречек К., История на българите, Издателство Наука и изкуство, 1978.
- Кънчов В., Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, 1891.
|
|||||||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
