Успение Богородично (Велестово)

„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
	„Успение Богородично“ „Успение Богородично“
	църквата отвън
	Местоположение в Охрид
Вид на храма	православна църква
Страна	Северна Македония
Населено място	Велестово
Религия	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Епархия	Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество	Охрид
Изграждане	XV век
Статут	паметник на културата
Състояние	действащ храм
	„Успение Богородично“ в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“ (на македонска литературна норма: „Успение Богородично“) е православна църква, разположена в село Велестово, на около 5 километра от Охрид, Северна Македония.

Църквата е гробищна и представлява малка еднокорабна сграда с полуокръжен свод и тристранна апсида отвън. Градежният материал е дялан и недялан камък.

Църквата е консервирана и защитена в 1966 година, при което са открити няклоко среднобългарски надписа. Изписването започва в май 1444 година с ктиторството на поп Георги, а по-късно на Станец, брат му Михо, Райко Добрилов, Дабец и Петко. Според Втория надпис над западния вход на църквата, остатъкът от площта на църквата е покрит с фрески в 1450/1451 година. В надписа се споменават ктиторите Вълкота, Славко, Грубан, Михо Янков и Никола. В надписа е важно споменаването, че изписването е завършено докато на престола на Охридската архиепископия се намира архиепископ Николай. В надписа също така е споменато мястото Глогово, което вероятно е някогашно село на Галичица.^[1]

Во свода, на средата е изобрацен Старецът, източно от него Исус Христос и Приготвеният престол. По-ниско на надлъжните страни са пророците до пояс. На най-високите части на свода и на горните части са изобразени Големите празници: Благовещение, Рождество, Сретение, Успение на Богородица, Влизане в Йерусалим и други. На южния зид, до самия иконостас са Видение на Свети Петър Александрийски, а пред самия иконостас като патрон е изобразена Света Богородица с малкия Христос на ръце, а до нея са Свети Николай Чудотворец, Свети Климент Охридски и Света Марина. На северния зид са изобразени Светите войни: Теодор Стратилат на кон, Прокопий, Меркурий, Димитрий и Георги Победоносец.^[1]

Зографите от първата фаза, вероятно двама, са по-опитни художници с по-спокоен и сигурен рисунък. Понякога изображенията им имат неприятна твърдост, дължаща се на остри сблъсъци между светли и тъмни полете, както и провинциална сладникавост на израза, например при Свети Меркурий. Все пак изображенията в долните зони на южния зид – Свети Петър Александрийски, Свети Никола и Свети Климент, следват най-добрите традиции в охридската живопис от края на XIV век.^[1]