Свети Климент и Пантелеймон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Пантелеймон.

Църква
„Свети Климент и Пантелеймон“
St.-Panteleymon-Ohrid.JPG
църквата отвън
Свети Климент и Пантелеймон (Република Македония)
Black pog.svg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Macedonia.svg Република Македония
Населено място Охрид
Вероизповедание Македонска православна църква
Епархия Дебърско-кичевска
Архиерейско наместничество Охрид
Време на изграждане 10 август 2002
Съвременен статут действащ храм
Църква
„Свети Климент и Пантелеймон“
в Общомедия

Археологически разкопки край нововъзстановения храм

„Свети Климент и Пантелеймон“, наричан още „Свети Климент Стари“ и Манастир Плаошник е български средновековен манастир разположен на хълма Плаошник в старата част на Охрид, Република Македония.

История[редактиране | edit source]

Манастирският комплекс „Свети Климент и Пантелеймон“ е едно от най-старите и популярни светилища в българската история. Манастирът е изграден по инициатива на Свети Климент Охридски[1] и лично поръчение на княз Борис I Покръстител. Археологически проучвания показват, че на мястото на църквата на манастира е имало голяма раннохристиянска петкорабна базилика, за която за съжаление няма запазена информация. Целият район на местността Плаошник изобщо е богат на археологически находки.

Според средновековното житие на Климент Охридски в 886 година княз Борис I изпраща в Охрид светеца със задача да подготви необходимите няколко хиляди свещеници, владеещи писмения български език, за да замени един ден гръцкия език в богослужението с български. Климент пристига в Охрид заедно с новоназначения областен управител Домета, на когото е заповядано да изпълнява всички искания на Климент. Княз Борис I подарява на просветителя и три болярски къщи в областта. В новоизградения манастир, посветен на Свети Пантелеймон Климент Охридски обучил до 893 година близо три хиляди и петстотин свещеници. По-късно просветителската дейност в манастира е поета от друг от учениците на Св. св. Кирил и Методий - Свети Наум.[2]

Когато в 916 година Климент умира, той е погребан именно тук.

От въздигането си в края на 9 век до разрушаването си манастирът е многократно увреждан и наново възстановяван. Турците разрушават манастира през 15 век и изграждат над основите му известната Имарет джамия, а мощите на светеца са пренесени в църквата „Света Богородица Перивлепта“.

Години наред, въпреки че манастирът на Свети Климент е разрушен, народните предания пазят спомена за мястото, където била Климентовата църква и неговата гробница.[1] Преданията са потвърдени в 1943 година от археологическите разкопки, водени от професор Димче Коцо, който открива темелите на Климентовата църква и гробницата на Свети Климент Охридски.[3] Върху основите на раннохристиянската базилика, от която са запазени остатъци, е изградена църква с триконхална форма (лист на детелина), архитектурен стил характерен за 9 век във Византия. Църквата е обновена веднъж през 12 век, а след това още веднъж през 13 век. С течение на вековете църквата е доизграждана, като през 14 век е изградена външна камбанария. Фреските от първоначалната църква на Свети Климент от 9 век не се запазени. Фрагментите от намерените фрески, по време на археологическите изследвания се определят като част от три различни периода на обновяване и разширяване на манастира.

Възстановяване[редактиране | edit source]

Църквата „Свети Климент и Пантелеймон“ от север

За изграждането на църквата по проект на архитект Таня Паскали Бунташеска, от Охридския институт и музей са изхарчени над един милион евро, средства предимно на правителството на Република Македония. В края на 2000 година е започнато възобновяването на църквата от манастирския комплекс. Обновяването е започнато върху основите на старата църква, а като пример са взети църкви от Охрид и околността, които хронологически принадлежат на отделните периоди, в които „Свети Пантелеймон“ е доизграждана.[4]

Гробът на Свети Климент в новия храм е върху старата гробна конструкция, целият под стъкло, а над него има саркофаг от мрамор в който се намира ковчежето с мощите. В южната страна на гроба са поставени икони на Свети Климент и на Свети Пантелеймон. От другата страна в ниша се намира дървена скулптура на Свети Климент от 13 век, намерена в църквата „Света Богородица Перивлепта“. Във и около новоизградената църква има стъклени подове, за да се виждат останките от стария храм.

Новият храм е паметник на културата, в който са запазени и изложени фреските от долните части на храма. От първоначалния градеж са запазени основите на стълбовете и една костница в централната част на храма. Днес те са покрити с дебело стъкло, за да могат посетителите да разгледат по-голяма част от оригиналната конструкция на църквата. На външния северен дял, нарочно са оставени следи от Султан Мехмедовата (Имарет) джамия, за да има белези и от османския период.

Камбаната тежи три тона и е изработена в леярна във Верона. По нея има излети детайли с религиозни теми от Стария и Новия завет, както и данни и ликове на ктиторите.[5]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 422.
  2. Димитров, Божидар „Християнството в българските земи. Български манастири“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2001
  3. 360° Македонија - Плаошник
  4. Вест 08.09.2002: Се осветува Светиклементовиот храм на Плаошник.
  5. Македонско Сонце бр.464: Најголемата камбана во Македонија
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.