Киряк Шкуртов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Киряк Шкуртов
български раволюционер
Роден: 1872
Старичани, Османска империя
Починал: 1965
Пловдив, България
Декларация на К. Шкуртов при постъпването му в Илинденската организация

Киряк (Кирязо) Христов Шкуртов, наречен Сюлейман бей[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско.

Биография[редактиране | edit source]

Киряк Шкуртов е роден в 1872 година в костурското село Старичани, тогава в Османската империя, днес Лакомата, Гърция. Завършва гръцка гимназия, след което е гръцки учител. Привлечен от Георги Христов влиза във ВМОРО и става един от първите дейци и ръководители на организацията в родния си край[2][3]. По време на Илинденско-Преображенското въстание участва в сражението при село Вишени, при превземането на Клисура, в похода на въстаническите сили в Колоня и в други боеве. След въстанието заедно със свои другари се прехвърля в Гърция, където първоначално са арестувани, а по-късно са освободени и им е предложено да се присъединят към гръцкия комитет.

Отговорихме, че сме съгласни, но да работим за автономна Македония — против турската тирания...[4].

В началото на 1904 година, въпреки опитите на гръцките и турски власти да бъде задържан, Шкуртов се завръща в Костурско и се включва във възстановяването на разстроената ВМОРО. Секретар е на войводата Костандо Живков, а след смъртта му през декември 1904 г. е войвода в Костенарията. Участва в борбата срещу гръцките андарти - в общо 22 сражения, включително при отбраната на селата Осничени, Езерец, Старичани.

Освен участието си в битки, от името на „българските македонски революционери“ Шкуртов води и кореспонденция с андартските главатари, в която ги укорява за съюза им с османските власти и действията им срещу ВМОРО.[5] През януари 1905 година в писмо до жителите на няколко гръцки села, подписано и от името на загиналия вече Костандо Живков, Шкуртов, формулира целта на ВМОРО по следния начин:

ние се борим да извоюваме свободата на всички народности, които населяват тая страна, Македония, без разлика дали те са българи, гърци или власи, защото всички сме под една и съща тирания.[6][7]

В края на март 1906 година, заболял при отбраната на Старичани от андартско нападение на 23 и 24 декември 1905 година, отива на лечение в България, като е заместен от Тома Желински.[8] След Младотурската революция в 1908 година се завръща в Костурско и работи като български учител в Старичани до Балканската война в 1912 година.[9] През януари 1913 година е арестуван заедно с хрупищкия екзархийски архиерейски наместник Атанас Шишков от новите гръцки власти като неблагонадеждни и през Кожани и Бер е изпратен в затвора Еди куле в Солун[10]. На 25 юли военнополеви съд ги осъжда на 7 години строг тъмничен затвор. Амнистирани са на 15 март 1914 година и се изселват в България.[11]

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:

Кирязо Христов Шкуртов от с. Старичани, с прогимназиално гръцко образование, гръцки даскал, а отпосле български учител-самоук, деец революционер и единстеният костенариец български войвода, живял в страдания и затвори като същински мъченик, изобретателен и идеалист, остана жив, за да оплаква заедно с другаря си Тома Желински най-черните дни от живота си в изгнание в Ксанти - далеч от най-милата за костурчани млада и героична Костенария.[12]

След Първата световна война Шкуртов живее в Пловдив, където работи като чиновник. През 1920-те години се включва активно в Илинденската организация, сътрудничи на нейния орган, списанието Илюстрация Илинден, в което публикува и свои спомени.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.94
  2. Илюстрация Илинден, 1938, бр.6, година X, стр.3
  3. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 138.
  4. цит. по Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София 1943, т. II, с. 55
  5. Илюстрация Илинден, април 1940, година 12, книга 4 (144), стр. 9.
  6. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София 2003, с. 253-55.
  7. Илюстрация Илинден, април 1940, година 12, книга 4 (144), стр. 9.
  8. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 142.
  9. Дневник на Киряк Шкуртов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.59
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 192.
  11. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 135.
  12. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 55.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.