Андон Попщерев

Андон Попщерев български революционер Роден: 1881 Дъмбени, днес Гърция Починал: 3 януари 1932 Станимака, България

Андон Попщерев или Попстерьов, известен и като Доне или Доно Дъмбенски (изписване преди 1945 година Андонъ попъ Щеревъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

Във ВМОРО

Ръководството на съединената костурска чета: отпред Търпо Шалапутов, Иван Попов, Васил Чекаларов, Христо Силянов, отзад Сотир Савов от Смърдеш, Кръстьо Калабуров, Андон Попщерев, Тома Желински и Ването Канчев от Косинец.

Роден е в 1881 година в костурското село Дъмбени, тогава в Османската империя, днес Дендрохори, Гърция. Получава основно образование. Влиза във ВМОРО в 1898 година и става четник на съселянина си Лазар Поптрайков. В 1899 година за заслуги е повишен в „групов началник“. Взима участие в сраженията на 31 май 1903 година при Локвата и Виняри около родното му село срещу многобройна турска войска и на 7 юни 1903 година в планината Бигла срещу 5000-на турска войска, въоръжена с оръдия и картечници. В наказателна акция турска войска опожарява къщата в Дъмбени.

През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 е войвода на чета. Води сражения при Билища, местността Вълкана над село Апоскеп, Невеска, Връбник, Загоричани, на Лисец и при село Кономлади.

След въстанието продължава революционната си дейност. На 15 май 1906 година води сражение с многобройна турска войска при местността Новият път край родното му село, където е тежко ранен. В местност Гюпските ниви води сражение с турска войска 5 часа. Между селата Желево и Търново се сражава с гръцка чета. През 1907 година под войводството на Атанас Кършаков със воята група взема участие при унищожаването на гръцката чета на капитан Милас, който е убит по време на сражението.

През 1908 г. след Младотурската революция, като преспански войвода се оттегля от района, в който действа, и през България заминава в Америка да търси нов живот.

При избухването на Балканската война в 1912 година се завръща и е доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в Костурската съединена чета и Нестроевата рота на Петнадесета щипска дружина. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО. Награден е с орден „За храброст“ IV степен. Пленен е на 7 юли 1913 година и лежи в затвора Беаз куле в Солун от 12 юли 1913 година до 28 март 1914 г.

През Първата световна война отново влиза в редовете на Българската армия и служи, като войник в 37 пехотен пирински полк до края й.

Във ВМРО

След войната се включва във възстановяването на революционната организация и застава на чело на Костурската околийска чета и през 1925 г. отново прекосява Македония. През пролетта на 1925 година преминава река Вардар заедно с четите на Петър Ангелов, Илия Лерински, Тале Андонов и Наум Йосифов с куриерска чета на Христо Андонов През месец октомври 1925 година заедно с леринската чета, води сражение в леринското село Попължени с многобройна гръцка войска. През месец ноември същата година заедно с член на леринската чета извършва атентат в Лерин, като хвърлят бомби в гръцкия Военен клуб.

По време на настъпилата криза във ВМРО след убийството на Александър Протогеров в 1928 година Попщерев е на страната на протогеровистите. На 3 януари 1932 г. в град Станимака Андон Попщерев се прибира надвечер с двама другари от проведено събрание, когато двама политически опоненти го причакват в засада и в гръб стрелят по него. Няколко часа по късно Доно Дъмбенски издъхва в дома си заобиколен от най-близките си хора. Убийците са Петър В. Гулев и Васил Ламбанов. Андон Попщерев е погребан с високи почести от своите близки, роднини и другари от ВМРО в Станимака. Оставя съпруга Елена Попщрева и син Борис Попщерев.

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.