Билища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Билища
Bilisht
Местоположение
Билища (Албания)
Red pog.png
Билища
Разположение в Албания
Координати: 40°37′39″ с. ш. 20°59′23.99″ и. д. / 40.6275, 20.9900 (G)
Данни
Област Корча
Окръг Девол
Община Център Билища
Географска област Девол
Население 12 000 (2007)
Надм. височина 922 m

Билища или Биглища (произнасяно в местния говор Билишча, на албански: Bilisht или Bilishti, на гръцки: Βίγλιστα) е град в Албания, център на окръг Девол, част от административната област Корча. Градът е отделна община Център Билища и е център на община Билища.

Съдържание

[редактиране] География

Билища е разположен в областта Девол на около 30 километра източно от град Корча и на няколко километра западно от албано-гръцката граница в подножието на най-западните разклонения на планината Корбец над река Девол.

[редактиране] История

В 17 век турският писател Хаджи Калфа (Кятиб Челеби) пише в своето описание на Румелия и Босна за града:

Билища е кадилък, 12 деня от Цариград. Наоколо се намират: Кесрие, Горидже, Пресепе, Хорпища. Жителите са българи и арнаути.

По Санстефанския мирен договор от 1878 година Билища заедно с цялата област Девол влиза в границите на България, но Берлинският договор я връща на Османската империя.

В края на 19 век Билища е смесено албано-българско градче, в което функционира българско училище. Според гръцка статистика в Биглища живеят 1000 мюсюлмани и 275 християни патриаршисти.[1] Според данни на Българската екзархия в началото на 20 век в Билища има 20 български къщи със 106 души. Преди Балканската война значителна част от търговията в Билища е в български ръце, като в градеца има около 40 български дюкяна. След Хуриета в 1908 година младотурците разрешават да се открие в Билища ІІІ-класно училище с пансион, архиерейско наместничество и да се построи църква.[2]

В доклад на Сребрен Поппетров от 1 май 1929 година се казва, че в Билища има 50 българи християни и 150 българи мюсюлмани.[3]

През Първата световна война през август 1916 година Билища за кратко е освободен от Първа българска армия при Леринската настъпателна операция, но е загубен след съглашенското контранастъпление през октомври 1916.

[редактиране] Днес

Днес населението на Билища е 12 000 души, малка част от които българоговорещи с българско или македонско национално съзнание.

[редактиране] Личности

Починали в Билища

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Бележки

  1. Βίγλιστα
  2. Спомени на Манол Филев Кочов и Наум Янев Масалинков, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.210.
  3. Българите в Албания I част
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици