Берат
Вижте пояснителната страница за други значения на Берат.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.
| Берат Berat |
|
| Местоположение | |
|---|---|
 Берат
Разположение в Албания
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Берат |
| Окръг | Берат |
| Община | Берат |
| Географска област | Северен Епир |
| Население | 45 500 (2003) |
| Надм. височина | 58 m |
|
|||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Световно наследство (ЮНЕСКО) | |||||||
 |
|||||||
| Православната църква на Берат
|
|||||||
| Държава |  Албания |
||||||
| Тип | Културно | ||||||
| Критерии | iii, iv | ||||||
| Справка | 569 | ||||||
| Регион** | Европа и Северна Америка | ||||||
| Координати | |||||||
| Регистрационна справка | |||||||
| Вписване | 2005 (29та Сесия) | ||||||
| Разширение | 2008 | ||||||
| * Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО. |
|||||||
Бера́т (от старобългарското Бѣлградъ, на албански: Berat или Berati, на гръцки: Βεράτι, Верати) е град в Южна Албания, административен център на Област Берат и Окръг Берат. Има население около 45 500 души (2003).
Съдържание |
[редактиране] География
Градът е разположен на десния бряг на река Осъм. В него живеят много християни от български произход. Красивите и спретнати бели къщи в града се отличават с характерната си архитектура, нетипична спрямо останалата част на страната. Берат е обявен за град-музей и е включен от 8 юли 2008 година в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
[редактиране] История
Античното име на град Берат, който съществува в 4 в. пр. н. е., в началото на 3 в. пр. н. е. е Антипатрея (гр. Αντιπατρια), дадено му от македонския цар Кассандър в чест на баща му Антипатър.
През 2 в. пр. н. е. е завоюван от римляните. Нарича се от византийците Пулхериополис (гр. Πουλχεριοπολις). [1]
Берат е бил неразделна част от Първото и Второто българско царство, както и от Охридската българска архиепископия. До Берат се намира планината Томор, където Пресиян, син на цар Иван Владислав, се съпротивлява срещу инвазията на византийците до 1019 година. Предполага се, че Величката епископия води названието си от името на град Величка — Велица, Белица, Белград — българските имена на днешния град-музей Берат [2]. Известни са 20 имена на Белградски митрополити в юрисдикцията на Охридската ахиепископия, най-известни от които са Игнатий (до 1693; впоследствие Игнатий III архиеп. Охридски) и Иоасаф I (1752-1760 и 1765-1801). При Иоасаф Белградската митрополия се връща в юрисдикцията на Константинополския патриархат.
Църкви и манастири съхраняват до наши дни следи от духовно общение. Тук прекрасни изображения пазят спомена за великото дело на Светите Седмочисленици, сели семето на Христовото учение сред народа чрез живо слово вред по българското землище. Тук са запазени гробът на Свети Йоан Владимир и мощи на българските просветители ученицш на Кирил и Методий - Свети Горазд и Свети Ангеларий.
През 1345 г. Берат влиза в състава на Сръбското кралство на Стефан Душан. През 15 в. е столица на княжеството Музака, в 1432-1444 г. - столица на княжеството Арианита. Завоюван от османите в 1431 г. В 1450 г. включен в състава на Османската империя — до 1912 г.
.jpg)
До XVII век градът запазва българското си име - Белград. Над днешния град се издигат останките на средновековната българска крепост. [3]
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Галерия
-
Църквата „Света Троица“.
-
Изглед от града.
-
Градът с крепостта.
[редактиране] Източници
- ↑ [1]
- ↑ Кръстанов, Трендафил. Открита е столицата на епископията на св. Климент Охридски Велика-Велеград. вестник "Македония", бр. 20, 20 май 1998.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 314
[редактиране] Вижте също
|
||||||||||||||||
|
|||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
