Берат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Берат.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.

Берат
Berat
— град —
Берат
Берат
Albania relief location map.jpg
40.7006° с. ш. 19.9528° и. д.
Берат
Страна Флаг на Албания Албания
Област Берат
Окръг Берат
Община Берат
Географска област Северен Епир
Надм. височина 58 m
Население (2003) 45 500 души
Пощенски код 5001–5006
Берат в Общомедия
Средновековната българска крепост
Православен манастир
Исторически центрове на
Берат и Гирокастро
Historic Centres of
Berat and Gjirokastra*
Световно наследство (ЮНЕСКО)
Православната църква на Берат
Държава Флаг на Албания Албания
Тип Културно
Критерии iii, iv
Справка 569
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 45°42′00″ с. ш. 19°57′00″ и. д. / 45.7° с. ш. 19.95° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 2005  (29та сесия)
Разширение 2008
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Бера́т (от старобългарското Бѣлградъ, на албански: Berat или Berati) е град в Южна Албания, административен център на област Берат и окръг Берат.

Има население около 45 500 души (2003).

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на десния бряг на река Осъм. В него живеят много християни. Берат е обявен за град-музей и е включен от 8 юли 2008 година в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античното име на град Берат, който съществува в 4 в. пр. н. е., в началото на 3 в. пр. н. е. е Антипатрея (гр. Αντιπατρια), дадено му от македонския цар Кассандър в чест на баща му Антипатър.

През 2 в. пр.н.е. е завоюван от римляните. Наричан е от византийците Пулхериополис (гр. Πουλχεριοπολις)[1].

Берат е бил неразделна част от Първото и Второто българско царство, както и от Охридската българска архиепископия. Берат се намира до планината Томор, където Пресиян, син на цар Иван Владислав, се съпротивлява срещу инвазията на византийците до 1019 година. Предполага се, че Величката епископия води названието си от името на град Величка — Велица, Белица, Белград — българските имена на днешния град-музей Берат [2]. Известни са 20 имена на белградски митрополити в юрисдикцията на Охридската ахиепископия, най-известни от които са Игнатий (до 1693; впоследствие Игнатий архиепископ Охридски) и Иоасаф I (1752-1760 и 1765-1801). При Иоасаф Белградската митрополия се връща в юрисдикцията на Константинополския патриархат.

Църкви и манастири съхраняват до наши дни следи от духовно общение. Тук прекрасни изображения пазят спомена за великото дело на Светите Седмочисленици, сели семето на Христовото учение сред народа чрез живо слово вред по българското землище. Тук са запазени гробът на Свети Йоан Владимир и мощи на българските просветители, учениците на Кирил и Методий - Свети Горазд и Свети Ангеларий.

При цар Иван Асен българският суверенитет е въстановен и градът отново е част от България. Впоследствие е под хегемонията на Норманско-Анжуйското Сицилианско кралство. В 1281 след битката при Берат е завладян от Византия, след 1345 г. Берат за кратко е включен в т.н. Душаново царство. В 1432-1444 г. - столица на княжеството Арианита, в 1444-1479 става столица на княжеството Музакия. Превзет от османците за пръв път в 1431 г. , в 1450 г. е включен в състава на Османската империя , но през столетията централната османска власт в този планински район не успява винаги се чуства напълно сигурна. В 1912 г. чуждото господство е прекратено, Албания получава независимост в резултат на Балканската война. В 1922 г. тук е обявена независимостта на албанската църква. В 1944 г. тук Енвер Ходжа провъзгласява временното правителство, с което започва комунистическата власт в Албания.

До XVII век градът запазва българското си име - Белград. Над днешния град се издигат останките на средновековната българска крепост. [3]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1]
  2. Кръстанов, Трендафил. Открита е столицата на епископията на св. Климент Охридски Велика-Велеград. вестник "Македония", бр. 20, 20 май 1998.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 314

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

п  б  р
Градове в Албания
Аргирокастро · Байрам Цури · Белш · Берат · Билища · Булкиза · Бурел · Вльора · Вора · Грамш · Делвина · Дивяка · Драч · Елбасан · Ерсека · Кавая · Камза · Кераб · Кълцюра · Клос · Кониспол · Коплик · Корча · Крума · Круя · Кръсте · Курбнеш · Кукъс · Кучова · Ляч · Лежа · Лесковик · Либохова · Либражд · Люшня · Малик · Мамурас · Мемаляй · Милот · Орикум · Преняс · Патос · Пекин · Пешкопия · Поградец · Поличан · Пука · Пърмет · Ръшен · Рогожина · Росковец · Рубик · Саранда · Селеница · Тепелена · Тирана · Улза · Ура Вайгуроре · Фиерзе · Фуша-Аръз · Фуша-Круя · Фиер · Химара · Църик · Чоровода · Шенгин · Шияк · Шкодра
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.