Берат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Берат.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.

Берат
Berat
— град —
Берат
Берат
Албания
Red pog.png
Берат
Гора
Red pog.png
Берат
Страна Флаг на Албания Албания
Област Берат
Окръг Берат
Община Берат
Географска област Северен Епир
Надм. височина 58 m
Население (2003) 45 500 души
Пощенски код 5001-5006
Берат в Общомедия

Исторически центрове на
Берат и Гирокастро
Historic Centres of
Berat and Gjirokastra*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

New orthodox cathedral of Berat.jpg
Православната църква на Берат
Държава Флаг на Албания Албания
Тип Културно
Критерии iii, iv
Справка 569
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 45°42′00″ с. ш. 19°57′00″ и. д. / 45.7° с. ш. 19.95° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 2005  (29та сесия)
Разширение 2008
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Бера́т (от старобългарското Бѣлградъ, на албански: Berat или Berati, на гръцки: Βεράτι, Верати) е град в Южна Албания, административен център на област Берат и окръг Берат. Има население около 45 500 души (2003).

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен на десния бряг на река Осъм. В него живеят много християни от български произход. Красивите и спретнати бели къщи в града се отличават с характерната си архитектура, нетипична спрямо останалата част на страната. Берат е обявен за град-музей и е включен от 8 юли 2008 година в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

История[редактиране | edit source]

Античното име на град Берат, който съществува в 4 в. пр. н. е., в началото на 3 в. пр. н. е. е Антипатрея (гр. Αντιπατρια), дадено му от македонския цар Кассандър в чест на баща му Антипатър.

През 2 в. пр. н. е. е завоюван от римляните. Нарича се от византийците Пулхериополис (гр. Πουλχεριοπολις). [1]

Средновековната българска крепост

Берат е бил неразделна част от Първото и Второто българско царство, както и от Охридската българска архиепископия. Берат се намира до планината Томор, където Пресиян, син на цар Иван Владислав, се съпротивлява срещу инвазията на византийците до 1019 година. Предполага се, че Величката епископия води названието си от името на град Величка — Велица, Белица, Белград — българските имена на днешния град-музей Берат [2]. Известни са 20 имена на белградски митрополити в юрисдикцията на Охридската ахиепископия, най-известни от които са Игнатий (до 1693; впоследствие Игнатий III архиеп. Охридски) и Иоасаф I (1752-1760 и 1765-1801). При Иоасаф Белградската митрополия се връща в юрисдикцията на Константинополския патриархат.

Църкви и манастири съхраняват до наши дни следи от духовно общение. Тук прекрасни изображения пазят спомена за великото дело на Светите Седмочисленици, сели семето на Христовото учение сред народа чрез живо слово вред по българското землище. Тук са запазени гробът на Свети Йоан Владимир и мощи на българските просветители, учениците на Кирил и Методий - Свети Горазд и Свети Ангеларий.

При цар Иван Асен българският суверенитет е въстановен и градът отново е част от България. Впоследствие е под хегемонията на Норманско-Анжуйското Сицилианско кралство. В 1281 след битката при Берат е завладян от Византия, след 1345 г. Берат за кратко е включен в т.н. Душаново царство. В 1432-1444 г. - столица на княжеството Арианита, в 1444-1479 става столица на княжеството Музакия. Превзет от османците за пръв път в 1431 г. , в 1450 г. е включен в състава на Османската империя , но през столетията централната османска власт в този планински район не успява винаги се чуства напълно сигурна. В 1912 г. чуждото господство е прекратено, Албания получава независимост в резултат на Балканската война. В 1922 г. тук е обявена независимостта на албанската църква. В 1944 г. тук Енвер Ходжа провъзгласява временното правителство, с което започва комунистическата власт в Албания.

Православен манастир.

До XVII век градът запазва българското си име - Белград. Над днешния град се издигат останките на средновековната българска крепост. [3]

Побратимени градове[редактиране | edit source]


Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. [1]
  2. Кръстанов, Трендафил. Открита е столицата на епископията на св. Климент Охридски Велика-Велеград. вестник "Македония", бр. 20, 20 май 1998.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 314

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]

Максим Караджов, Девици охраняват светите Ангеларий и Горазд в Албания

п  б  р
Градове в Албания
Аргирокастро · Байрам Цури · Белш · Берат · Билища · Булкиза · Бурел · Вльора · Вора · Грамш · Делвина · Дивяка · Драч · Елбасан · Ерсека · Кавая · Камза · Кераб · Кълцюра · Клос · Кониспол · Коплик · Корча · Крума · Круя · Кръсте · Курбнеш · Кукъс · Кучова · Ляч · Лежа · Лесковик · Либохова · Либражд · Люшня · Малик · Мамурас · Мемаляй · Милот · Орикум · Преняс · Патос · Пекин · Пешкопия · Поградец · Поличан · Пука · Пърмет · Ръшен · Рогожина · Росковец · Рубик · Саранда · Селеница · Тепелена · Тирана · Улза · Ура Вайгуроре · Фиерзе · Фуша-Аръз · Фуша-Круя · Фиер · Химара · Църик · Чоровода · Шенгин · Шияк · Шкодра
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.