Берат
Вижте пояснителната страница за други значения на Берат.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.
| Берат Berat |
|
| — град — | |
|---|---|
 Берат |
|
 Берат
|
|
| Страна |  Албания |
| Област | Берат |
| Окръг | Берат |
| Община | Берат |
| Географска област | Северен Епир |
| Надм. височина | 58 m |
| Население (2003) | 45 500 души |
|
|||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Световно наследство (ЮНЕСКО) | |||||||
 |
|||||||
| Православната църква на Берат
|
|||||||
| Държава | Албания |
||||||
| Тип | Културно | ||||||
| Критерии | iii, iv | ||||||
| Справка | 569 | ||||||
| Регион** | Европа и Северна Америка | ||||||
| Координати | |||||||
| Регистрационна справка | |||||||
| Вписване | 2005 (29та сесия) | ||||||
| Разширение | 2008 | ||||||
| * Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО. |
|||||||
Бера́т (от старобългарското Бѣлградъ, на албански: Berat или Berati, на гръцки: Βεράτι, Верати) е град в Южна Албания, административен център на област Берат и окръг Берат. Има население около 45 500 души (2003).
Съдържание |
География [редактиране]
Градът е разположен на десния бряг на река Осъм. В него живеят много християни от български произход. Красивите и спретнати бели къщи в града се отличават с характерната си архитектура, нетипична спрямо останалата част на страната. Берат е обявен за град-музей и е включен от 8 юли 2008 година в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
История [редактиране]
Античното име на град Берат, който съществува в 4 в. пр. н. е., в началото на 3 в. пр. н. е. е Антипатрея (гр. Αντιπατρια), дадено му от македонския цар Кассандър в чест на баща му Антипатър.
През 2 в. пр. н. е. е завоюван от римляните. Нарича се от византийците Пулхериополис (гр. Πουλχεριοπολις). [1]
Берат е бил неразделна част от Първото и Второто българско царство, както и от Охридската българска архиепископия. Берат се намира до планината Томор, където Пресиян, син на цар Иван Владислав, се съпротивлява срещу инвазията на византийците до 1019 година. Предполага се, че Величката епископия води названието си от името на град Величка — Велица, Белица, Белград — българските имена на днешния град-музей Берат [2]. Известни са 20 имена на белградски митрополити в юрисдикцията на Охридската ахиепископия, най-известни от които са Игнатий (до 1693; впоследствие Игнатий III архиеп. Охридски) и Иоасаф I (1752-1760 и 1765-1801). При Иоасаф Белградската митрополия се връща в юрисдикцията на Константинополския патриархат.
Църкви и манастири съхраняват до наши дни следи от духовно общение. Тук прекрасни изображения пазят спомена за великото дело на Светите Седмочисленици, сели семето на Христовото учение сред народа чрез живо слово вред по българското землище. Тук са запазени гробът на Свети Йоан Владимир и мощи на българските просветители, учениците на Кирил и Методий - Свети Горазд и Свети Ангеларий.
При цар Иван Асен българският суверенитет е въстановен и градът отново е част от България. Впоследствие е под хегемонията на Норманско-Анжуйското Сицилианско кралство. В 1281 след битката при Берат е завладян от Византия, след 1345 г. Берат за кратко е включен в т.н. Душаново царство. В 1432-1444 г. - столица на княжеството Арианита, в 1444-1479 става столица на княжеството Музакия. Превзет от османците за пръв път в 1431 г. , в 1450 г. е включен в състава на Османската империя , но през столетията централната османска власт в този планински район не успява винаги се чуства напълно сигурна. В 1912 г. чуждото господство е прекратено, Албания получава независимост в резултат на Балканската война. В 1922 г. тук е обявена независимостта на албанската църква. В 1944 г. тук Енвер Ходжа провъзгласява временното правителство, с което започва комунистическата власт в Албания.
.jpg)
До XVII век градът запазва българското си име - Белград. Над днешния град се издигат останките на средновековната българска крепост. [3]
Побратимени градове [редактиране]
Галерия [редактиране]
-
Църквата „Света Троица“
-
Изглед от града
-
Градът с крепостта
Източници [редактиране]
- ↑ [1]
- ↑ Кръстанов, Трендафил. Открита е столицата на епископията на св. Климент Охридски Велика-Велеград. вестник "Македония", бр. 20, 20 май 1998.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 314
Вижте също [редактиране]
Външни връзки [редактиране]
Максим Караджов, Девици охраняват светите Ангеларий и Горазд в Албания
|
|||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
