Северен Епир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Етнографска карта на Епир от 1878 година

Северен Епир е част от исторически Епир. Обикновено под Северен Епир не се разбира северната географска част на днешен гръцки Епир с градовете и номите Янина и Теспротия с Игуменица, а територията на исторически Епир останала в границите на Албания (Южна Албания) през 20 век с градовете Гирокастро и Саранда.

Epirus across Greece Albania4.svg
областта Епир поделена между Албания и Гърция
  • сиво: историческата област Епир
  • оранжево: Гръцки Епир
  • зелено: Гърци и смятано от тях гръцко население в Северен Епир в началото на 20 век[1]
  • червен пунктир: албански Северен Епир

История[редактиране | edit source]

По време на Балканските войни цялата територия на исторически Епир е окупирана от Кралство Гърция, заедно с района на Корча. Съгласно международната конференция, завършила с подписването на Лондонския мирен договор, всички въпроси отнасящи се до бъдещето на Албания ще се решават от великите сили.

По силата на протокола от Флоренция (1913), една част от исторически Епир с преобладаващо албанско население е включена в състава на новобразувана Албания, което среща недоволство и аспирации от страна на Гърция. Гръцката армия е принудена да се изтегли от най-северната част на областта и района на Корча, но на територията останала по силата на международния договор в границите на Албания, окупационните гръцки власти организират и инспирират създаването на Автономна република Северен Епир през 1914 година. В крайна сметка гръцкото начинание се проваля, но изниква т.нар. Епирски въпрос в отношенията между Албания и Гърция. Гърция като страна победителка от балканските и световни войни през 20 век непрекъснато повдига по международни форуми въпроса, но по една или друга причина той остава без последствия, най-вече поради неутралитета на Албания във въоръжените конфликти.

На Паржиката мирна конференция, т.нар. Епирски въпрос е повдигнат от Гърция, но тя среща съпротивата на победителката във войната Италия, поради което въпросът приключва с подписването на итало-албански договор (Тирански протокол) в Тирана през 1920 година, който потвърждава суверенитета на Албания над най-северните територии от исторически Епир.

По време на Втората световна война, Епирският въпрос става повод за избухването на итало-гръцката война в района. На Втората Паржика мирна конференция, завършила с подписването на Парижките мирни договори, епирският въпрос отново е повдигнат от Гърция и отново е оставен без последствия, т.к. Албания не е воювала на страната на Оста.

През 1945 година Албания признава съществуването на гръцко малцинство на своя територия, но въпреки това гръцката страна остава недоволна от спазване на правата му. [2]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Following G. Soteriadis: “An Ethnological Map Illustrating Hellenism In The Balkan Peninsula And Asia Minor” London: Edward Stanford, 1918. File:Hellenism in the Near East 1918.jpg
  2. Балканите (политико-икономически справочник). Партиздат, София, 1982.