Вергина
  ВергинаΒεργίνα |
|
 Входът към Голямата гробница - Музеят във Вергина |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Вергина
Вергина на картата на Гърция
|
|
 Вергина
Вергина на картата на дем Бер и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Население | 1 246 (2001) |
| Надм. височина | 149 m |
| Пощ. код | 590 31 |
| Тел. код | 23310-92 |
Вергина (на гръцки: Βεργίνα, Вергина) е село в Република Гърция, част от дем Бер (Верия) на област Централна Македония.
Съдържание |
География [редактиране]
Селото е разположено в Солунското поле на десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), в подножието на планината Шапка на 75 километра югозападно от Солун и на 10 километра югоизточно от Бер (Верия). Има население от 1 246 жители (2001).
История [редактиране]
Еге [редактиране]
При археологически разкопки в края на трийсетте години на 20 век край Вергина е локализирана първата столица на антична Македония - Еге (Αιγαί). През 1977 година във Вергина след археологически разкопки, водени от гръцкия археолог Манолис Андроникос е открит гроб, за който се смята, че e на бащата на Александър Македонски - Филип II Македонски. На същото място е намерен античният македонски символ - шестнадесетлъчево слънце, известно като Звездата от Вергина.
В Османската империя [редактиране]
Вергина е образувано в 1926 година от сливането на селата Кутлеш и Барбеш (на гръцки: Κούτλες, Μπάρμπες, Кутлес, Барбес).[1] В 19 век и Кутлеш и Барбеш са гръцки чифлишки села в Берска каза на Османската империя. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Парпаси (Parpassi), Берска епархия, живеят 120 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кутлиш живеят 60, а в Барбеш 50 гърци християни.[3]
В Гърция [редактиране]
След Междусъюзническата война в 1913 година селата попадат в Гърция. След Лозанския мирен договор и конвенциите за обмяна на население между Гърция и Турция и Гърция и България в 1924 година във Вергина са заселени понтийски гърци от Мала Азия и България. В 1928 година Вергина смесено местно-бежанско селище със 122 бежански семейства и 391 жители бежанци.[4].Вергина е наречено на името на легендарна македонска царица на Бероя, по предложение на Берския митрополит.
Вергина е център на архиерейско наместничество на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.[5]
Литература [редактиране]
- Ακριβόπουλος, Μιχάλης, "Λεύκωμα ιστορικό και φωτογραφικό των οικισμών Μπάρμπες, Κούτλες, Παλατίτσια από τον 14ο αιώνα μέχρι και το 1944", Έκδοση Πολιτιστικού Συλλόγου Παλατιτσίων, Βέροια 1986.
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπάρμπες Κούτλες -- Βεργίνα
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.144.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες
|
||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
