Вергина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияВергина
Βεργίνα
Входът към Голямата гробница - Музеят във Вергина
Входът към Голямата гробница - Музеят във Вергина
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Вергина
Вергина на картата на Гърция
Dimos Verias - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Вергина
Вергина на картата на дем Бер и област Централна Македония
Координати: 40°28′51.96″ с. ш. 22°18′48.96″ и. д. / 40.4811° с. ш. 22.3136° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Бер
Население 1 246 (2001)
Надм. височина 149 m
Пощ. код 590 31
Тел. код 23310-92

Вергина (на гръцки: Βεργίνα, Вергина) е село в Република Гърция, част от дем Бер (Верия) на област Централна Македония.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в Солунското поле на десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), в подножието на планината Шапка на 75 километра югозападно от Солун и на 10 километра югоизточно от Бер (Верия). Има население от 1 246 жители (2001).

История[редактиране | edit source]

Еге[редактиране | edit source]

При археологически разкопки в края на трийсетте години на 20 век край Вергина е локализирана първата столица на антична Македония - Еге (Αιγαί). През 1977 година във Вергина след археологически разкопки, водени от гръцкия археолог Манолис Андроникос, е открит гроб, за който се смята, че e на бащата на Александър Македонски - Филип II Македонски. На същото място е намерен античният македонски символ - шестнадесетлъчево слънце, известно като Звездата от Вергина.

В Османската империя[редактиране | edit source]

Вергина е образувано в 1926 година от сливането на селата Кутлеш и Барбеш (на гръцки: Κούτλες, Μπάρμπες, Кутлес, Барбес).[1] В 19 век и Кутлеш и Барбеш са гръцки чифлишки села в Берска кааза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Парпаси (Parpassi), Берска епархия, живеят 120 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кутлиш живеят 60, а в Барбеш 50 гърци християни.[3]

В Гърция[редактиране | edit source]

След Междусъюзническата война в 1913 година селата попадат в Гърция. След Лозанския мирен договор и конвенциите за обмяна на население между Гърция и Турция и Гърция и България в 1924 година във Вергина са заселени понтийски гърци от Мала Азия и България. В 1928 година Вергина смесено местно-бежанско селище със 122 бежански семейства и 391 жители бежанци.[4].Вергина е наречено на името на легендарна македонска царица на Бероя, по предложение на Берския митрополит.

Вергина е център на архиерейско наместничество на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.[5]

Литература[редактиране | edit source]

  • Ακριβόπουλος, Μιχάλης, "Λεύκωμα ιστορικό και φωτογραφικό των οικισμών Μπάρμπες, Κούτλες, Παλατίτσια από τον 14ο αιώνα μέχρι και το 1944", Έκδοση Πολιτιστικού Συλλόγου Παλατιτσίων, Βέροια 1986.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπάρμπες Κούτλες -- Βεργίνα
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.144.
  4. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  5. Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.