Кумария

Тази статия е за селото в Берско. За селото в Сярско с гръцко име Кумария, вижте Комарян.

Кумария
Κουμαριά
— село —
Гърция
40.5178° с. ш. 22.0874° и. д.
Кумария
Централна Македония
40.5178° с. ш. 22.0874° и. д.
Кумария
Берско
40.5178° с. ш. 22.0874° и. д.
Кумария
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБер
Географска областКаракамен
Надм. височина700 m
Население163 души (2021 г.)
Пощенски код591 00

Кумария или Доляни (на гръцки: Κουμαριά, до 1926 година Δόλιανη, Доляни,[1] на румънски: Doliani) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер. Селото традиционно има влашко население.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено високо на 700 m надморска височина в южните части на планината Каракамен (на гръцки Вермио), на 10 km западно от демовия център Бер (Верия).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Доляни е село в Берската каза на Османската империя. Селото е било българско, но е унищожено в 1822 година при потушаването на Негушкото въстание. След това е възстановено от власи скотовъдци от Епир.[2]

В книгата си „Аромъне“, издадена в 1894 година, Вайганд определя Доляни като влашко село с 90 фамилии. „Тѣзи аромѫне сѫ дошли тука въ това столѣтие изъ Авдела и Периволи. Тѣ прѣкарватъ зимата въ равнината: една часть отива за Вериа, а друга къмъ Ниауста... Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.“[3]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Доляни живеят 500 власи християни.[4] Същите данни дава и секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), според когото в 1905 година в Доляни (Doliani) има 500 власи.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Доляни остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Доляни е смесено местно-бежанско селище с 37 бежански семейства и 130 жители бежанци.[6][2] Голяма част от влашките жители на селото го напускат. В 1926 година името на селото е сменено на Кумария.[2]

Селото се занимава предимно със скотовъдство. Експлоатира се също така и гората и се гледат картофи.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Кумария на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Бей бунар[7] Μπέη Μπουνάρ Крионери Κρυονέρι[8] местност на З от Кумария[7]
Кара чаир[7] Καρά Τσαΐρ Мавроливадо Μαυρολίδαδο[8] връх[7] и местност на З от Ксироливадо[9]
Ейбили[7] Έϊμπιλή Халки Χάλκη[8] връх в Каракамен на Ю от Ксироливадо (1672,5 m)[7]
Ередил тепе[7] или Ересил тепе Έρεσϊλ Τεπέ Ересу Ипсома Έρεσού "Υψωμα[8] връх в Каракамен на ЮЗ от Ксироливадо (1749,4 m)[7]
Лапаци[7] или Лапоци[9] Λαπάτσι Дисвату Δύσβατου[8] връх в Каракамен на ЮЮЗ от Ксироливадо[7] (1632 m)[9]
Гапджа[7] Γκαπτζά Крания Κρανιά[8] връх в Каракамен на ЮЗ от Кумария и на СЗ от Ксироливадо[7]
Тамбури[7] Ταμπούρι Охирон Όχυρόν[8] връх на И над Ксироливадо (1233,6 m)[7]
Карадере[7] Καρά Маврорема Μαυρόρρεμα[8] река на Ю от Кумария, в басейна на Трипотамос (Ана дере)[7]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 672[2] 473[2] 280[2] 595[2] 276[2] 237[2] 118[2] 156[2] 252[2] 170 243

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кумария

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 9. (на македонска литературна норма)
  3. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 209.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  8. а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
  9. а б в Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  10. Documente berciu biserici[неработеща препратка]
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)