Авдела
  АвделаΑβδέλλα |
|
 Панорама на Авдела. |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Авдела
Авдела на картата на Гърция
|
|
 Авдела
Авдела на картата на дем Гревена и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Население | 448 (2001) |
| Надм. височина | 1 182 m |
| Пощ. код | 401 00 |
| Тел. код | 24920-23 |
Авдела (на гръцки: Αβδέλλα, на арумънски: Avdhela) е село в Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония. Към 2001 година населението на селото е 448 жители, предимно власи.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на 40 километра югозападно от град Гревена в планината Пинд.
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
В 19 век Авдела е влашко село в Османската империя. През 1880 година Апостол Маргарит открива в Авдела румънско училище [1]. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Авдела (Авела) брои 1 500 жители власи.[2] Според гръцка статистика от 1904 година в Авдела живеят 1 700 влахофони, от които 400 румънеещи се.[3]
Заради надигналата се румънска пропаганда през октомври 1905 година Авдела е нападнато от гръцка андартска чета и е изравнено със земята - изгорени са 133 къщи, 8 дюкяна, църквата и училището.[4][5] През май 1906 година 60 фамилии, мигриращи от Гревена в Авдела и охранявани от турски аскер са нападнати от гръцки андарти, като са убити 4 арумъни и 10 турци[6].
[редактиране] В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Авдела остава в Гърция.
На 14 юни 1944 година селото е изгорено от германските окупационни части.
[редактиране] Личности
- Родени в Авдела
Александру Караджани, румънски учен, лекар- Апостол Маргарит (1832 - 1903), арумънски просветен деец
- Братя Милтон (1878 - 1954) и Янаки Манаки (1882 - 1964), балкански кинодейци
-
Димитрис Агорастис (1903 - 1988), гръцки дърворезбар[7] - Зисис Верос (Ζήσης Βέρρος), гръцки андартски деец от втори ред[8]
- Йоанис Хадзиянис (Ιωάννης Χατζηγιάννης, ? - 1908), гръцки андартски деец, четник на Андонис Влахакис[9]
- Йоан Караджани (1841 - 1921), румънски фолклорист и преводач, академик
- Нуши Тулиу (1872 - 1941), румънски поет
- Перикле Папахаджи (1872-1943), румънски фолклорист, лингвист и историк
- Таке Качиона (1885 - 1971), арумънски и румънски поет и публицист
- Таке Папахаджи (1892 - 1977), румънски лингвист, фолклорист и етнограф
- Други
- Дионисий Философ, (1560 - 1611), епископ и революционер
[редактиране] Литература
- Μπίρκας, Κ., "Αβδέλλα", Ιωλκός, Αθήνα 1978.
[редактиране] Бележки
- ↑ Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. "Lumina", от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата "Братство" и "Светлина", Скопје 2007, с. 122
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.276.
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 264.
- ↑ Η Αβδέλλα στις αρχές του αιώνα
- ↑ Motta, Giuseppe. The Fight for Balkan Latinity. The Aromanians until World War I
- ↑ Δημήτρης Αγοράστης
- ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.20
- ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.20
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
