Киракали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Киракали
Κυρακαλή
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина590 m
Население109 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

Киракали, също Кира Кали (на гръцки: Κυρακαλή, до 1940 година: Κυρά Καλή, Кира Кали) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 590 mнадморска височина, на около 5 km западно от град Гревена.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Кира Кали е мюсюлманско гръкоезично село в Гребенската каза на Османската империя. Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Киракали (Κυρακαλή) има 350 валахади валахади (гръкоезични мюсюлмани).[2]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кира Кали влиза в състава на Кралство Гърция.

В средата на 1920-те години по силата на Лозанския договор мюсюлманското население е изселено в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. През 1928 година селото е представено като изцяло бежанско със 76 семейства или 264[3] или 249 жители.[1]

През 1940 година името на селото е модифицирано на Киракали.[4]

Населението произвежда жито и тютюн, като се занимава частично и със скотовъдство.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Киракали на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Шейтан[5] Σεϊτάν Дяволос Διάβολος[6] местност Ю от Киракали[5]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 191[1][7] 115[1] 249[1] 278[1] 206[1] 252[1] 136[1] 145[1] 145[1] 163 130

Главното селско събитие е Голяма Богородица (15 август), който е храмов празник на основната църква „Успение Богородично“. В района на селото има още 3 параклиса.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 118. (на македонска литературна норма)
  2. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  3. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  4. Административно развитие на бившия ном Гревена[неработеща препратка]
  5. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  6. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  8. Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]