Елевтеро (дем Гревена)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елевтеро
Ελεύθερο
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина660 m
Население35 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

Елевтеро или Конско (на гръцки: Ελεύθερο, катаревуса: Ελεύθερον, Елевтерон, до 1927 година: Κοντσικιότι, Концикиоти[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена на област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на надморска височина от 660 m, на 11 km северно от град Гревена.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че селото е основано от жителите на съседните села Гоблица (Γκομπλίτσα) и Църковица (Τσαρκοβίτσα).[3]

В края на ХІХ век Коскон е гръцко християнско село в северната част на Гребенската каза на Османската империя. Главната селска църква „Свети Атанасий“ е издигната през 1834 година.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Конско (Куско) има 120 гърци християни и 127 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Косконди е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 30 къщи.[6]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Концикиоти (Κοντσικιότη) живеят 92 гърци християни.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Коскон влиза в състава на Кралство Гърция.

В средата на 1920-те години след Лозанския договор, малкото мюсюлмани се изселват от селото и населението на селото е увеличено чрез заселване на понтийски гърци бежанци от Турция. През 1928 година селото е представено като смесено, състоящо се от местно старо население и новодошли бежанци, като последните са 90 семейства или 307 жители.[8][2]

През 1927 година името на селото е сменено на Елевтерон.[2]

Най-вероятно мнозинството от бежанците са заселват в отдалечена махала на около 2 километра на изток от селото. Тя се оформя като отделно селище, наречено Елевтеро Просфигон.

Населението произвежда жито и тютюн, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 107[2][9] 132[2] 442[2] 723[2] 563[2] 220[2] 136[2] 133[2] 112[2] 81 57

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 118. (на македонска литературна норма)
  3. Μαστοροχώρια Γρεβενών – 1ο μέρος - Ανατολικά Μαστοροχώρια // bikeit.gr, 03 Φεβρουαρίου 2012. Посетен на 15 декември 2021 г. (на гръцки)
  4. Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  7. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012