Спилео (дем Гревена)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Спилео.
| Спилео Σπήλαιο | |
| — село — | |
 Централният площад | |
  Спилео  Спилео  Спилео | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 900 m |
| Население | 194 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
| Официален сайт | spileo.gr |
Спилео (на гръцки: Σπήλαιο) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 900 m надморска височина, на около 25 km югозападно от град Гревена, в източните части на планината Пинд.[1] Южно от селото на Венетикос е красивият пролом Портица с каменния Портишки мост.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на ХІХ век Спилео е гръцко християнско село в югозападната част на Гребенската каза на Османската империя.
При входа на селото е разположен храмовият комплекс „Успение Богородично“, функционирал като манастир до 1929 година. В него има стенописи от 1641 и 1658 година. Селската църква „Свети Атанасий“ е от 1804 година. Освен нея в райна на Спилео има още четири църкви и параклиси. Спилейската крепост е обявена за защитен паметник.[2]
Големият тридневен селски събор се провежда ежегодно от 14 до 16 август в чест на Успение Богородично (Голяма Богородица). На 23 декември вечерта се провежда друг традиционен празник, на който се пеят християнски песни и се поднасят местно вино и наденици.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Спилио живеят 409 гърци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Спилеон е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 79 къщи.[5]
Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Σπήλαιον има 600 гърци християни.[6]
Към 1912 година в Спилео действа четата на капитан Рам.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Спилио влиза в състава на Кралство Гърция.
Христос Енислидис в 1951 година заявява, че в Спилео живеят 180 семейства и почти всички работят в имотите на манастира, без да уточнява за коя епоха става дума.[8]
Населението произвежда земеделски култури, като се занимава и със скотовъдство.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Милос[10] | Μπλός | Милеос | Μηλεός[11] | връх ЮЗ от Спилео[10] |
| Карагаци[10] | Καραγάτσι | Фтелия | Φτελιά[11] | местност З от Спилео[10] |
| Морафка[10] | Μπράσκα | Синапи | Σινάπι[11] | местност ЮИ от Спилео[10] |
| Дона[10] | Ντόνα | Донас | Ντώνας[11] | връх и местност ЮЗ от Спилео[10] |
| Карути[10] | Καροΰτι | Мили | Μύλοι[11] | местност Ю от Спилео[10] |
| Голия[10] | Γκόλια | Гимни | Γυμνή[11] | връх Ю от Спилео |
| Бакостива[10] | Μπακοστίβι | Макростиви | Μακροστίβι[11] | връх И от Спилео[10] |
| Вроцимани[10] | Βροτσιμάχι | Псомомана | Ψωμομάννα[11] | връх С от Спилео[10] |
| Сикопа[10] | Σικοπά | Скопас | Σκοπάς[11] | връх (834 m) СИ от Спилео[10] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 717[1][12] | 657[1] | 805[1] | 837[1] | 561[1] | 562[1] | 454[9] | 531[9] | 422[9] | 447 | 187 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Спилео
Адамантиос Манос (1862 - 1908), гръцки андартски капитан, действа заедно с Петрос Манос (Вергас) в Мурик, подпомага митрополит Агатангел Гревенски и през март 1904 посреща Павлос Мелас край Венетикос, участва в сражение край Орляк, а през 1908 е арестуван и екзекутиран[13]- Атанасиос Митропулос (Αθανάσιος Μητρόπουλος), гръцки андартски деец от трети ред[13]
- Димос Нираникас (Δήμος Νηρανίκας), гръцки андартски деец от трети ред[13]
- Йоанис Папакостас (Ιωάννης Παπακώστας), гръцки андартски деец от трети ред[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 130. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/446/31723/681/2-7-1985 - ΦΕΚ 455/Β/19-7-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-08-16. Посетен на 15 август 2015.
- ↑ Официален сайт на дем Теодорос Зякас, архив на оригинала от 28 август 2011, https://web.archive.org/web/20110828053144/http://www.dthziaka.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=35&Itemid=32, посетен на 1 юни 2010
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 276-277.
- ↑ Μονή Κοίμησης της Θεοτόκου, Σπήλαιο Γρεβενών (Σπηλιώτισσα) // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016. (на гръцки)
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 131. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 22. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
