Неохори (дем Гревена)
Тази статия е за селото в дем Гревена. За други селища на име Неохори вижте Неохори.
| Неохори Νεοχώρι | |
| — село — | |
  Неохори  Неохори  Неохори | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 520 m |
| Население | 87 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Неохори или Гурунаки, Горунаки, Гурнаки (на гръцки: Νεοχώρι, катаревуса: Νεοχώριον, Неохорион, в превод Ново село, до 1927 година: Γουρουνάκι, Гурунаки[1]), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 520 m надморска височина, на около 35 km югоизточно от град Гревена и на 5 km югоизточно от Саракина, от лявата (северната) страна на река Бистрица.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Гурунаки е гръцко християнско село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Гурунаки живеят 94 гърци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гурунаки е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 15 къщи.[4]
Според гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Γουρουνάκι има 130 гърци християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горунаки (Gorounaki) има 75 гърци.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Гурунаки влиза в състава на Кралство Гърция.
През 1927 година името на селото е сменено на Неохори.[2]
Населението традиционно се занимава със скотовъдство и отглеждане на жито.[2]
Централната селска църква е „Рождество Богородично“.[7]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 119[2][8] | 112[2] | 68[2] | 81[2] | 98[2] | 151[2] | 135[2] | 151[2] | 152[2] | 138 | 116 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 113. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 281.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вендзи, архив на оригинала от 17 май 2014, https://web.archive.org/web/20140517153103/http://www.dimosbentziou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=10&Itemid=17, посетен на 13 юни 2010
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
