Плитвишки езера
| Национален парк Плитвишки езера | |
Плитвишки езера - панорама |
|
| Местоположение | |
|---|---|
| Местонахождение | |
| Данни | |
| Площ | 29 482 хектара |
| Построен | 8 април 1949 |
| Създаден | 8 април 1949 |
| Уеб сайт | [1] |
Плитвишките езера (на хърватски: Plitvička jezera) са група езера в района областта Лика, Хърватия. През 1949 година са обявени за национален парк.
Съдържание |
История [редактиране]
Районът, в който се намират Плитвишките езера, е обявен за национален парк на 8 април 1949 г., а от 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Названието Плитвице е записано за пръв път през 1777 г. от Доминик Вукасович, свещеник от Оточац.
До 1958 г. районът е непристъпен и до езерата се достига единствено през горски просеки. Поради тази причина броят на посетителите е малък. Тогавашният управител на парка, Йосип Мовчан, решава да бъде изградена система от дървени мостчета, чрез които да се даде възможност на по-голям брой посетители да разглеждат парка, а по този начин да се увеличат приходите за поддръжката му.
Общо описание [редактиране]
Площта на националния парк "Плитвишки езера" според информация от ЮНЕСКО е 19479 ха, а според хърватски източници е 29482 ха, от които 22000 ха гори. Намира се в Източна Лика, между планините Мала Капела и Плешивица, в непосредствена близост до пътя, който свързва Загреб с Далмация. Най-високият връх на Мала Капела (1280 м) е и същевременно най-високото място в националния парк.
Общата площ на езерата е 217 ха, от които три четвърти се падат на двете най-големи езера: Козяк и Прошчанско езеро.
Националният парк "Плитвишки езера" е уникален пример за физично-биохимична лаборатория на открито. Негов основен феномен е особеният начин на създаване на шуплестия варовик в резултат на строго определени взаимодействия между физикохимичните и биологичните особености на карстовата акватория при днешните климатични условия и условията на ненарушено природно равновесие. Чрез образуване на варовикова кора върху подводната растителност, в местата на преливане на водата възникват естествени бентове, от които долината на река Корана се преобразява в каскада от 16 стъпаловидно подредени проточни езера.
Поради различни природни особености, езерата се делят на Горни и Долни. Най-високото от тях, Прошчанското езеро, се намира на 639 м надморска височина, а най-ниското, Новаковича брод, е на 503 м. Горните езера се намират върху доломитна основа, в която повърхностната ерозия създава силно разчленен релеф и обичайна речна долина. Навсякъде около тези езера, а отчасти и в района на водопадите, се простира гора. Долните езера, които са по-малки и по-плитки, се намират върху варовикова основа и са разположени в каньон от отвесни скали, изсечен от реката през времето, предшестващо езерния етап.
Карстовите извори се захранват от подземни води от карстовия фон, който се намира само частично в границите на парка. Главното количество вода в езерата донасят потоците Църна и Биела риека, Плитвица и Сартука, които се вливат в езерата от карстови извори, а Риечица – в Козяк и оттук, в езерата от процеждащи се доломитни извори.
Основната характеристика на езерната система е значителната динамика на непрекъснато нарастване и преобразяване на всички нейни елементи. Под влияние на натрупващия се шуплест варовик при водопадите, дълбочината, големината, формата, та дори и броят на езерата постоянно се променят.
Водопади и пещери [редактиране]
|
|||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Световно наследство (ЮНЕСКО) | |||||||
|
|
|||||||
| Държава | |||||||
| Тип | Природно | ||||||
| Критерии | vii, viii, ix | ||||||
| Справка | |||||||
| Регион** | Европа и Северна Америка | ||||||
| Координати | |||||||
| Регистрационна справка | |||||||
| Вписване | 1979 (3та сесия) | ||||||
| * Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО. |
|||||||
Най-известните водопади на Горните езера са: Батиновачки (Batinovački), Галовачки (Galovački), Козячки (Kozjački), а на Долните: Милановачки (Milanovački), Милке Търнине (Milke Trnine), Велике каскаде (Velike Kaskade), а венец на тази своеобразна водна симфония са Саставци (Sastavci), където езерата се изливат в река Корана и потока Плитвица, с високия 72 m плитвишки водопад.
Към природните ценности на парка спадат и спелеоложки обекти – 20 пещери. Повечето от пещерите (14 на брой) са във варовиковата част на Плитвица: Шупляра (Šupljara), Голубняча (Golubnjača), Църна печина (Crna pećina), като особен интерес представляват пещерите в шуплестия варовик, възникнали под водопадите.
Флора и фауна [редактиране]
Повече от три четвърти от площта на парка е обрасла с гора, а останалата част са поляни и ливади край пръснати селца. Заради голямата височинна разлика – от около 400 m до 1 200 m – в този район се срещат единайсет горски видове. В състава на горите преобладават бук, ела, смърч и бял бор. В местността Чоркова увала (Čorkova uvala – Чоркова котловина), в северозападната част на парка, е запазена девствена буково-елова гора с уникални дървесни екземпляри.
Сред разнообразната фауна се среща дребен дивеч, глигани, сърни, както и постоянните обитатели на парка – мечките, вълците и дивите котки, а в езерата има пъстърва. В този район са регистрирани над 120 вида птици, от които 70 гнездят тук постоянно.
Климат [редактиране]
Плитвишките езера са разположени на границата между две климатични зони: приморската и континенталната, където периодичните прониквания на влажен морски въздух постоянно се сблъскват с континенталните въздушни течения. Годишното количество на валежите възлиза на 1 487 mm, а средната годишна температура на въздуха е 8,7 °C. Температурата на водата в Прошчанското езеро и Козяк през лятото достига и до 24°C. Целият район е покрит със сняг от ноември до март, а езерата замръзват през януари и февруари.
Условия за туризъм [редактиране]
В националния парк "Плитвишки езера" са организирани множество туристически маршрути, пътуване с корабче с електрически двигател по големите езера, а в околността съществуват и няколко къмпинги и хотел.
Плитвишки езера [редактиране]
Плитвишките езера, от най-високото към най-ниското, са както следва:
Горни езера [редактиране]
- Прошчанско езеро, Прошче (Proščansko jezero, Prošće), площ 68 ха, дълбочина 37 м, дължина 2,5 км,
- Цигиновац (Ciginovac), площ 7,5 ха,
- Округляк (Okrugljak), площ 4,1 ха,
- Батиновац (Batinovac), площ 1,5 ха,
- Вир (Vir), площ 0,6 ха,
- Велики Йовиновац (Veliki Jovinovac) или Велико езеро (Veliko jezero – голямо езеро), площ 2 ха,
- Мали Йовиновац (Mali Jovinovac) или Мало езеро (Malo jezero – Малко езеро), площ 2 ха,
- Галовац (Galovac), площ 12,5 ха,
- Милино езеро (Milino jezero),
- Градинско езеро (Gradinsko jezero), площ 8,1 ха,
- Велики Бургет (Veliki Burget), площ 0,6 ха,
- Козяк (Kozjak), площ 81,5 ха, дълбочина 46 м, дължина над 3 км,
Долни езера [редактиране]
- Милановац (Milanovac), площ 3,2 ха,
- Гавановац (Gavanovac), площ 0,7 ха,
- Калуджеровац (Kaluđerovac), площ 2,1 ха,
- Новаковича-брод (Novakovića-brod), площ 0,4 ха.
Галерия [редактиране]
- Снимки на Плитвишки езера
Външни препратки [редактиране]
- Официален сайт на националния парк Плитвишки езера (на хърватски)
- Страница на сайта на ЮНЕСКО за Национален паркПлитвишки езера (на английски)
- Национален парк Плитвишки езера (на хърватски)
- Национален парк Плитвишки езера (на хърватски)
|
|||||||