Национален парк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горещ извор в най-стария национален парк – Йелоустоун, САЩ

Националният парк представлява защитена територия, обикновено обявена и стопанисвана от правителството на страната, в която се намира. Територията на парка се защитава от повечето въздействия на човешкото развитие и от замърсяването. Националните паркове са повод за национална гордост и целта на обявяването им е да се запази дивата природа за идните поколения. Те разполагат със съвкупност от правила, с които посетителите трябва да се съобразяват по време на престоя си в границите на защитената територия. Най-големият по територия национален парк в света е Североизточния гренландски национален парк, който е регистриран през 1974 г. и обхваща 972 000 км2, което е близо 45% от територията на остров Гренландия.

В България националният парк е една от шестте категории защитени територии определени от Закона за защитените територии в България. Националните паркове в България са държавна собственост. В тях не се включват селища, а екосистемите са изцяло с естествен произход и с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания.

Според Международния съюз за защита на природата (IUCN) повечето национални паркове, включително и тези в България попадат в категория II – национален парк.

Национални паркове в България[редактиране | редактиране на кода]

Българските национални паркове са три и имат обща площ 150 362,3 ha или 1,35 % от площта на страната.[1] В тях са включени множество резервати, природни забележителности и защитени местности.

Национален парк Снимка Местоположение, координати година
на обявяване
Площ (ha) Описание
Пирин Пирин планина 41°45′36″ с. ш. 23°25′48″ и. д. / 41.76° с. ш. 23.43° и. д. 1962 40,332 Разположен в най-високите части на Пирин и е най-старият национален парк в България. Паркът опазва гори от бяла и черна мура и съобщества от клек. Тук е и голям броят на ендемичните, застрашени и редки растения. Включен е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Рила Рила планина 42°07′48″ с. ш. 23°34′48″ и. д. / 42.13° с. ш. 23.58° и. д. 1992 81,046 Намира се в централните и най-високи части на Рила планина. Oпазва: саморегулиращи се екосистеми със значително биологично разнообразие; съобщества и местообитания на редки и застрашени видове; исторически паметници със световно значение за науката и културата. Оттук извират едни от най-пълноводните реки на Балканския полуостров.
Централен Балкан Средна Стара планина 42°42′36″ с. ш. 24°50′24″ и. д. / 42.71° с. ш. 24.84° и. д. 1991 71,669 Разположен по билото на Стара планина и опазва уникално богатство от горски масиви, растителни и животински видове. Установени са над 1900 вида висши растения. Включва разнообразни пейзажи, скални феномени, водопади. Туристическите пътеки са над 470 км. В околностите на Парка местните хора развиват традиционен поминък и занаяти.

Дейности в националните паркове в България[редактиране | редактиране на кода]

Според Закона за защитените територии в България, в националните паркове са забранени следните дейности:

  • извеждане на голи сечи
  • ловът и дивечоразвъдната дейност
  • производствени дейности
  • строителство, освен на туристически заслони и хижи и ремонт на съществуващи сгради
  • събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели
  • събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания
  • внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове
  • и др.

Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]

Националните паркове в Северна Македония заемат 112 988 хектара площ. Те са 3 на брой – Маврово, Галичица и Пелистер[2].

САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Националните паркове в САЩ са 61 на брой.

Танзания[редактиране | редактиране на кода]

В Танзания има 16 Национални парка.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Африка:

Европа:

Северна Америка:

Океания: