Кутмичевица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албания , на юг от р. Шкумбини и на изток от крайбрежието е Кутмичевица
Средновековната българска крепост
Църквата „Света Троица“ в Бялград (Берат)
Изглед от Бялград (Берат)
България - Деволски комитaт - 9 и 10 век

Кутмичевица е историческа българска област, заемаща територията приблизително на днешна Южна Албания.

Граници и география[редактиране | edit source]

В Кутмичевица са планините Морава, Галичица - Суха гора, Грамош, Ябланица, Мокренска, Немерчка, Гриба с най-висок връх Кендревица, Островица, Томор (дн. Томори), Голо бърдо, езерата Звирина, Охридско, Мало и Голямо Преспанско, a също крепостите и селищата Белград (дн. Берат), Девол (дн. с. Звезда), Горица/Корица (дн. Корча), Дринопол (дн. Гирокастро), Тепелена , Моско поле (дн.Воскопой/Воскопоя), Нови град (дн. Елбасан), Гавиница (дн. Глава или Балши), Дреново или Главиница (дн. Балши), Люшня, Делвино (дн. Делвине), Блаце, Тран (дн. Трен), Зарадище, Черник, Пороища, Коница (от гръцката страна на границата), Ерсека, Продан, Борово, Борово, Рахово/Раково дн. Ракова/Рехова,Кучова, Рогозина, Малики, Билища, Полични, Вишеград (дн. Божиград), Беловода, Чоровода, Селеница, Лесковик (дн. Лесковику), Старово, Поградец, Леска, Цере, Пустец, Зърновско, Шулин, Глобочени, Долна Горица, Горна Горица и Туминец (Безмище), Бобощица, Дреновяне, Билища, Връбник и т.н.

История[редактиране | edit source]

Областта е тясно свързана с българската история, и тези земи имат висок принос в създаването и разпространението на българската писменост, старобългарски език и култура. В Белград (дн. Берат) тук са запазени мощите на българските просветители, ученици на Кирил и Методий - Свети Горазд и Свети Ангеларий.

Територията на областта е присъединена през 842 година към първата българска държава от кан Пресиян.

Кутмичевица остава в границите на България до окончателното завоюване на държавата от войските на Василий II през 1018 година. Последният български цар на Първото българско царство Пресиян II (кръстен на владетеля присъединил тези земи към българската държава) именно оттук — от планината Томорица отстоява независимостта на България, осъществявайки отчаян отпор срещу византийските завоеватели.

Населението от областта взема участие в българските въстания срещу византийското владичество през 1040 и 1072 години — водени от Петър Делян и Георги Войтех. През 1203 година областта е върната в пределите на втората българска държава от Калоян. След царуването на Иван Асен II Кутмичевица споделя историческата съдба на съседна Македония, като вероятно в годините 1262 - 1277 от управлението на Константин Тих, е в границите на Търновското царство. Впоследствие, и след въстанието на Ивайло, е в границите на Византия, докато Стефан Душан не присъединява Кутмичевица към основаното от него Душаново царство. След разпада на царството през 1371 година, предшествано от загубата в Чирменската битка, Кутмичевица се управлява от наследниците на брата на цар Иван Александър - Иванина Комнина и дъщеря ѝ от Балша II - Ружа.

С образуването на независима албанска държава след края на Първата световна война, територията на областта е включена в състава на Албания заедно със Северен Епир.

Значение[редактиране | edit source]

На територията на Кутмичевица е образувана Дебричко — Величката епархия на БПЦ, чийто първи епископ по волята на Борис I в годините от 886 до 893, е Климент Охридски.

Бележки[редактиране | edit source]


Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]