Височица (община Девол)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Височица.
| Височица Vishocicë/Vishocica | |
| — село — | |
  Височица | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Девол |
| Географска област | Девол |
| Надм. височина | 1020 m |
Височица (на албански: Vishocicë или Vishocica) е село в Албания, в община Девол, част от административната област Корча.
География[редактиране | редактиране на кода]
Височица е разположено в областта Девол на около 35 километра източно от град Корча и на няколко километра западно от албано-гръцката граница в подножието на най-западните разклонения на планината Корбец над река Девол.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година като Височиче с 11 мюсюлманска ханета и 2 ергени и 19 християнски и 3 ергени християни.[1]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вишугица е чисто албанско мюсюлманско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 65 къщи.[2]
Екзархийският наместник на Костурската епархия - архимандрит Панарет по време на Балканските войни в донесение до Българската екзархия, относно съдбата на българското население след установяването на гръцката власт от началото на януари 1913 година споменава село Височица, като „мохамеданско село“, изгорено заедно с Капешчица.[3]
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
| „ | 1/2 ч. на север от с. Капещица, в едно възниско място, е разположено с. Вишочица, смесено с турци, албанци и българи. Турците си говорят албански, а българите - български. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.[4] | “ |
Георги Христов обозначава на картата си селото като Височица.[5]
До 2015 година селото е част от община Център Билища.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 115. (на турски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 87. (на македонска литературна норма)
- ↑ Цветков, Марио. Костурски край - селата Вишочица и Въмбел // Костурски край, 13 юли 2012 г. Посетен на 6 февруари 2024 г.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 30.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 193.
| ||||||||||||||||||||
