Дичо Андонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дичо Андонов
български революционер
Роден
1882 г.
Починал
30 май 1903 г. (21 г.)

Учил вБитолска българска класическа гимназия

Дичо Андонов или Антонов, наричан Лобански,[1] е български революционер, костурски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андонов е роден в 1882 година в костурското село Лобаница, тогава в Османската империя, днес заличено на територията на Гърция. Завършва основно училище в родното си село, след което учи в Костурската българска прогимназия[2] и в Битолската българска гимназия, където завършва V клас.[3] В Битоля стои на един чин с Атанас Кършаков и става член на ВМОРО.[3]

В 1901 година става четник на ВМОРО и участва във всички големи сражения в Костурско. Взима участие в сражението при Вишени в 1902 година, в което загиват Лазар Москов и Никола Рашайков.[2] От март 1903 година[3] е центрови войвода на Дъмбенския център.[2] Участва в сражението при Смърдеш водено от Борис Сарафов, Васил Чекаларов и Пандо Кляшев.[2]

На 31 май 1903 година четата му е обградена в Дъмбенската планина от многобройна потеря и след дългия и кървав бой в местността Локвата се самоубива, за да не бъде пленен.[3][4][2] Лазар Поптрайков го увековечава в поемата си „Локвата и Виняри“.[2]

Паднаха съ доблесть всички четници
на храбрия Дичо въ своитѣ позиции;
мъртвитѣ и раненитѣ люто
търпятъ мѫчение турско нечуто.
                        (...)
Вѣренъ на свойта честь, задължение,
младиятъ Дичо ощ’ несъкрушенъ,
само направи едно движение
и той отъ свой куршумъ падна бездушенъ.

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Дичо Антонов от с. Лобаница, с прогимназиално образование, великодушен и симпатичен младеж, скоро произведен войвода, много рано загина, както и почти всички ръководители, дейци, войводи и борци, в кръвопролитното Дъмбенско сражение при Локвата преди въстанието.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 60.
  2. а б в г д е ж Злостевски, Лазо. Едно наслѣдство // 20 юлий I. София, 6 юлий 1924.
  3. а б в г д Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 9.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 23.
  5. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.